/Поглед.инфо/ Григор Пърличев от Охрид, когато приема наградата на Атинския университет за 1860 г. за написването на изискан гръцки език на поемата „О Арматолос“ ( „Войводата“), заявява, че е висока чест за него, българския студент, да бъде отличен от ръководството на най-високото елинско висше училище. И с тази си реч предизвиква не само фурор в културните среди, но и шок сред старите закостенели гръцки професори. Те се нахвърлят срещу него. Но той им отговаря с чест, твърдост и достойнство със знания и култура много по-високи от техните.

Георги Раковски от Котел, когато общува с Райко Жинзифов от Велес в Одеса и Москва, лесно го убеждава да приеме това най-българско слънчево име. Неговото мнение съвпадало и с убеждението на учителя на Жинзифов Димитър Миладинов от Струга. И Райко веднага забравил небългарското име, което му дал гръцкият свещеник на кръщенето.

Той издава в Москва през 1863 г. книгата си „Новобългарска сбирка“, в която помества редица свои статии и дописки. Включително и преведения от него на родния му български език руски епос „Слово за Полка на Игор“. В предговора към епоса защитава единството на българския език в Мизия, Тракия и Македония.

Васил Априлов от Габрово, осъзнавайки силата на българския дух, се отрича от гръкоманството и в знак на преклонение пред българщината изгражда през 1835 г. в родния си град първото българско средно училище – Априловската гимназия. Гимназията и днес е едно от елитните български училища.

Евлоги Георгиев от Карлово дарява през 1896 г. почти всичките пари – негови и наследените от починалия му брат Христо, за учредяване и изграждане в София на Българския университет. Университетът получил името на Свети Климент Охридски. Макар, че е известно, не е излишно да се припоми, че двамата будители българи, той и Свети Константин Преславски, са сътворили в столицата на България Преслав Българската азбука (известна като Кирилица) по заръка на българския цар Симеон Велики. А университетът и днес е най-уважаваното висше училище у нас.

Добри Чинтулов от Сливен, изживявайки по свой начин страданията на българския народ под робството, пише далече преди Освобожднието „Стани, стани, юнак балкански, от сън дълбок се събуди...“ и други известни патриотични песни. Които не само в годините на робството, но и днес повдигат духа на народа и се радват на добър прием от млади и стари, по концерти и събори, на сватби и кръщенета, именни и рождени дни.

Добри Войников от Шумен, виждайки как част от българските богаташи продават българщината и се покланят на чужбинското, пише сатиричната пиеса „Криворазбраната цивилизация“. Тя започва да се играе в България още от 1874 г. Поставя се и днес с неспадащ интерес и успех.

Джанюариъс Макгахан, на чийто гроб в родния му град Ню Лексингтън, щата Охайо, има епитафия „Освободителят на България“, пише през 1876 г., след погрома на Априското въстание, че в България до въстанието почти не е имало българско село без българско училище. Училищата са били в цъфтящо състояние. Те се издържали от самите хора. Обучението е било безплатно за всички деца от съответното село или град. Нямало е българско дете, което да не може да чете и пише. Много училища са били изгорени от башибозуците и армията след въстанието.

Завършвайки тези свои разсъждения, Макгахан се удивлява, че грамотните в България не са били по-малко от грамотните в Англия и Франция по същото време. И заключава: „Истината е, че българите наместо диваци, за каквито ги смятаме, са в действителност трудолюбиви, упорити в работата, честни, образовани и мирни хора“.

За срам, днес не са много у нас, на които е известно написаното от Макгахан за България и българите. А и доста от които знаят това, не му отдават нужното внимание и значение.

Благовест Сендов заявява в изказването си пред Народното събрание на 17 ноември 1989 г.: „Всички съгрешихме и вкупом непотребни станахме“.

Академикът изрича тези библейски думи във време, когато България има девет милиона души население, във всяко селце има училище, българският народ, в конкуренция с еврейския и други високо културни и образовани народи, е на едно от водещите места в света по обхват на населението във висши, средни и основни училища със среден годишен успех около „добър“.

А ето и частица от истината за картината към настоящия момент.

Според данни на Синдиката „Образование“ към КТ „Подкрепа“, към началото на деветдесетте години у нас е имало близо 5000 училища, а през 2022 г. броят им е 2456.

Институтът за пазарна икономика отчита, че резултатите от матурите през месец юни 2022 г. показват, че от 950 училища в България, в 307 (близо една трета) средният успех по български език и литература е под „среден (3)“, а в 27 от тях средният успех е точно „слаб (2,00)“.

Това са едни от знаковите продукции на тридесет и три годишния „преход“.

Излиза, че само за Христовата възраст от 33 годни България се е смалила с близо три милиона души, закрити са почти половината училища, образованието е смъкнато на едно от най-ниските места в Европа и света.

На този фон е странно с какви очи българските властници редят тържествени и пламенни речи, даже и в Деня на народните будители.

Кого будят?

Като че ли предимно себе си и своите ментори и господари.

Защото май че четат посвоему лозунга над Народното събрание „Съединението прави силата“.

Доста от тях се съединяват – със себеподобни, и стават по-силни. Градят своя реален свят на материално благоденствие. Пращат децата си да учат в чужбина, даже и в Харвард.

Част от тях, учили-недоучили историята и потребностите на родината си, се упражняват в нейното управление, без да им е достатъчно ясно от какво имат нужда тя и народът на България.

Други пък са по-прагматични. Не си дават труд да ходят в чужбина за престижни дипломи. Стигат им и нашите. Защото си ги купуват и с тях се подвизават като „калинки“ в българския политически бит. Доста са и доволно некомпетентни да вредят с успех. Но това, както личи, не смущава нито тях, нито онези, които ги поставят на съответните властови постове.

И си мисля. Ами ако в един момент родните будители, отдали съвест, знания, здраве, живот, имот и пари за реализиране на дело определението на Иван Вазов за знанието, че „То прави сляпото окато!“, какво ли ще сторят?

Май че ще запокитят своите пера и мастилници като непотребни към днешния момент и ще грабнат шишанетата на съвременниците им хайдути и комити.

И може да застанат в пространството из площадите от Триъгълника на властта до Народното събрание и да извикат заплашително:

„Всички съгрешихте и вкупом непотребни станахте!“.

Разбира се, това е сън. На хора, които продължават да чакат и да се надяват на оня, който го няма, и на онова, що не се случва.

И май че ще да сме забравили народната поговорка „Помогни си сам, за да ти помогне и Бог!“.

Защото е знайно отколе, че „Бог дава, но в кошара не вкарва!“.

По-ясно от тези изстрадани през вековете народни послания, здраве!

Така че будители днес и занапред ще трябва да са не героите от миналото, те са си свършили своята благородна и народолюбива работа.

Будители днес са „сите българи“ с българско национално самосъзнание, дух и работа.

И особено младите.

А онези възрастни и стари, дето все още мислят и говорят умно и критично без да се нагаждат към конюнтурата – за радост те не са никак малко, нека не се уморяват да отварят очите на младите със своето знание и мъдрост.

Защото само знанието е давало, дава, а и занапред само то ще дава сила на човека да гледа в бъдещето и да твори добро.

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com