/Поглед.инфо/ Нашите проблеми могат да възникнат с подклаждане отвън, но ще се развиват на наша територия – Делиормана и Родопите
Служебното правителство се довери на военната експертиза и уважи класацията на комисията от МО за подадените документи в търга за нов изтребител на ВВС. Трябваше да го направи, защото изтичаха срокове от тръжната процедура и не след дълго можеха да бъдат упрекнати, че са избягали от отговорност. Същевременно екипът на премиера Огнян Герджиков остави на следващото правителство да решава дали ще се преговаря с трите класирани държави, или само с първата. Сиреч няма нищо предрешено.
Политиците и военните говорят на различни езици
Депутатът от ГЕРБ Валентин Радев не издържа и по бТВ изтърси няколко гафа: Не било работа на служебното правителство да избира изтребител; Какво всъщност искаме да си купим – самолет или сигурност?; Още през 2012 г. сме избрали F-16, а сега се отмятаме и искаме шведския „Грипен”.
Само че ако преди 5 години вече сме избрали да купим „сигурност” с американските F-16, защо беше необходим сегашният цирк с процедура за нов изтребител?
Часове след изцепката на Валентин Радев, президентът Румен Радев, след като разгледа в Граф Игнатиево ултрамодерните изтребители F-35, заяви лаконично, че когато се комбинират къса памет с невежество, се получават нелепи коментари: „Процесът, който тече в момента, е разписан в Пътната карта към проекта за инвестиционен разход, който бе приет от Народното събрание през юни миналата година.” И още: „Решение на правителството е дали ще приеме оценката и класирането от тази междуведомствена комисия или ще излезе с друго политическо решение.”
Държавният глава добави, че такъв самолет няма да получим още поне 10-15 години. Тази реплика обаче предизвиква въпроса дали ще ни е нужен изтребител именно от типа на F-35.
Преди десетина години Румен Радев като командир на авиобазата в Граф Игнатиево презентира българското становище за нов боен самолет пред високопоставена делегация от Пентагона. Американците бяха впечатлени още от първите изречения и прилежно си водеха записки.
Тогава Радев посочи, че преди началото на каквато и да е процедура, военните вече трябва да са получили от политиците изходна постановка за прогнозните външнополитически събития около България в рамките на триъгълника Западни Балкани – Кавказ – Близък Изток. Това ще предопредели какви задачи ще изпълнява самолетът за целия свой жизнен цикъл. Разбира се, политиците абдикираха и вместо да са в началото на процеса, сега искат да изберат изтребител според политически съображения.
После стана ясно, че няма да купим 20 изтребителя, а доста по-малко. Политиците пак не казаха какви задачи трябва да решават тези самолети, но на околния геополитически фон 16 машини ще са напълно безпомощни и обречени. Всъщност защо наистина купуваме изтребителите? Само за еър полисинг? Ако е така, те трябва да покриват само тази основна задача, за което е нужно да притежават доста по-скромни възможности.
Пак преди десетина години генерал Иван Парапунов изрече еретичното съждение, че на България изобщо не й трябват изтребители, а въоръжени вертолети от типа на Ми-24 с десантна кабина. Според Парапунов, българските проблеми могат да възникнат с подклаждане отвън, но ще се развиват на наша територия – Делиормана и Родопите. Съждението е еретично, защото генерал Парапунов е пилот-изтребител до мозъка на костите, единственият българин, пилотирал МиГ-23БН и Су-22.
Ако българските политици искат действително да са на нивото на претенциите си, следва в рамките на новото правителство да дискутират кой от трите самолета при най-малки разходи ще може да реши /не/поставените пред него задачи.
JAS-39 Gripen C/D или Lockheed Martin F-16A/B Block 15? Швеция и САЩ не оповестиха подробности от офертите си, затова може да се направи косвено сравнение с продадените машини на Чехия и Унгария от една страна и Румъния от друга.
Начални цени
Румънското правителство придоби 12 бойни самолета F-16 A/B (произведени през 1983-1984 г.) от Португалия на цена от 628 млн. евро или по 52 млн. евро за машина - 181 млн. евро за самолетите и модернизацията отиват при Португалия, а останалите 447 милиона са платени на САЩ. Цената включва наземно оборудване за техническо обслужване и планиране на мисиите, първоначално въоръжение "въздух-въздух" и "въздух-земя" и обучение на 15 пилоти и 83 техници. Цялата сума е платена авансово преди самолетите да бъдат доставени в Румъния. Самолетите и обучението идват от Португалия, наземното оборудване и въоръжението са от САЩ.
Нещо повече, Румъния е похарчила допълнителни средства за реконструкцията на пистите и съоръженията в две авиобази, призна военният министър Мирча Душа. Модернизацията на една от пистите в авиобаза Фетещи струвала 32 млн. евро, като основната част от средствата са платени от НАТО, тъй като авиобазата е предназначена за мисии на НАТО.
Така цялата сума за 12-те самолета и въвеждането им в експлоатация неизбежно превишава 1 млрд. евро.
Полските власти например похарчили близо 840 млн. злоти (400 млн. евро), за да пригодят авиобазата Ласк. Изтребителите F-16 са известни с това, че изключително трудно се интегрират към съществуващите системи.
За сравнение - в Чехия изтребителите Gripen бяха интегрирани много бързо (една година след подписването на договора), без да е необходимо да се реконструират писти, тъй като Gripen е проектиран да използва за полети дори пътни магистрали. Изтребителите се управляват лесно, което означава, че програмата за обучение на пилотите е бърза и те могат да започнат да летят с Gripen след около 4 месеца.
За Gripen има информации, че са продавани средно по 69 млн. евро за изтребител.
Разликата в цените на купуването се стопява при отчитане, че Gripen имат гарантиран летателен ресурс от 8000 часа и 30 години експлоатация, а възстаричките F-16 - 3000 до 4000 часа за не повече от 10-15 г.
Оперативните разходи
Според открити източници оперативните разходи за F-16В за 1 час полет възлизат на средно на 18 000 евро, а на „Грипен” – едва 4700 евро, (това е разчетено за стерилна среда – реалните разходи са по-високи). Прогнозата за F-16В е те да нарастват до 25 000 долара за час. При пролетени 250 часа годишно икономиите при „Грипен” окончателно стопяват разликата в началната цена.
Средното пролетяно време между отказите (MTBF – mean time between failures) при Gripen е почти двойно в сравнение с F-16 (7,6 часа при 4,1 часа за F-16). Времето за ремонти (МТТР – mean time to repair) е 2,5 часа, в сравнение с 4,2 часа, които са необходими за ремонт при неизправност на F-16.
Причините са ясни: новото си е ново. F-16 се доказа като отличен изтребител, но времето на неговото поколение (що се касае до предлагания) безвъзвратно отмина, въпреки че богати монархии в Персийския залив още го купуват.
Възможности
В интерес на истината трябва да се каже, че САЩ ни предлагат възможно най-добрите F-16A от пустинята в щата Аризона, които ще преминат ремонт и модернизация в авиоремонтния завод OGMA в Португалия.
Там изтребителите ще получат доста подобрения: нов индикатор на челното стъкло (HUD), видео камера, цветни дисплеи, модем, система за радиоелектронна борба, GPS приемник, дигитална карта на терена, модернизация на радара APG-66 за повишаване на скоростта му и повече памет за наличния борден компютър, а също и три контейнера за самозащита AN/ALQ-131, които са създадени през 1981 г.
Кабината обаче ще си остане с механичните прибори, за разлика от дисплеите на Gripen. И това е само една от множеството съществени отлики.
F-16 не беше създаден като многоцелеви изтребител, а само за ПВО. Другите способности му бяха създавани впоследствие. За разлика от него името JAS-39 Gripen означава J – противовъздушна отбрана, A – мисии „въздух-земя“ и S – разузнаване. По-късно към многоцелевите му способности е добавена и оперативната съвместимост с НАТО.
F-16 не могат да догонят Gripen и причините са очевидни – американските изтребители са произведени в периода 1983-1984 г., а 33-годишният самолет не е като жена на 33. „Gripen” обаче ще бъдат произведени специално за България.