/Поглед.инфо/ Въпросите, свързани с образованието на една нация, винаги са били актуална тема за всяко едно общество. Що се отнася за нешето, бих добавил и още един – Как се сдобиваме с това образование в България днес?

В нашата държава, за едни – татковина, а за други просто територия, на която живеят, не малка част от работещите извършват дейност, за която са некомпетентни. Фрапиращи са примерите в държавния сектор, където ежедневно се сблъскваме с порочната, типична за Балканите шуробаджанащина. През последните години тя е сериозно подкрепена, да не кажа, че в нейната основа стои и партийният признак.

Защо се стигна до това положение?

1. Вярата в институциите – тя просто липсва. Младите хора, а и не само, са изгубили доверие в тях, а от там и в самата Държава, като такава, която уж трябва да им ГАРАНТИРА правото на труд. Тук е разковничето – труд, но за такъв, за какъвто са учили или дейност, която умеят! Иначе знаем каква е съвременната ситуация – инженери сервират на току-що завършили юристи в заведения, а те от своя страна работят като охранители в някой супермаркет⃰.

2. „Всеки втори - с висше образование”. Възможността всеки, който иска да има дадена диплома от някой университет е самоубийство на самото образование и ликвидира автоматично естествената конкуренция на кадрите, създадени от ВУЗ-те. Днес е достатъчно да имаш диплома (макар и с успех 3.00) и чрез подходящите връзки и корупционни практики на различни нива, можеш да работиш това, което ти пише в дипломата, без дори да знаеш какво е то. За съжаление в последно време наблюдаваме този процес и в средното образование. Не искам да звучи дискриминационно и антисоциално, но съгласете се, че не всеки един има качествата и възможностите да получава висока степен на образование, дори било то и за средно. И да, чрез купуване на дипломи, въпреки, че не ми харесва това понятие „купуване”. Аз използвам израза: Финансово стимулиране на образователните институции, с цел лично облаготетелстване на две или повече лица.

3. Справедливо заплащане. Каквото и да си говорим, заплащането е сред водещите критерии на младите хора в съвременното ни криворазбрано демократично общество. Подчертвам справедливо, а не високо заплащане! Абсурдно е учител, занимаващ се с образование и възпитание на нацията да получава по-малко от хора, заети в обслужващата сфера. Това води до правенето на „компромис със себе си” и повечето младежи отиват в голям град и работят каквото има, стига да е високоплатено или заминават директно в чужбина. Последиците от тази практика са пагубни за страната ни и конкретните измерения на тях ще усетим след по-малко от 10 години.

Всичко това си го знаем. Едва ли казвам нещо ново. Въпросът е КАКВИ да бъдат мерките и КОНКРЕТНИТЕ ДЕЙСТВИЯ на държавата ни, за да се спре този, все още обратим процес на деградация.

1. Връщане на доверието в институциите. Това става по един единствен начин – СПАЗВАНЕ НА ЗАКОНИТЕ И ПРАВИЛАТА! Всъщност това важи и за всеки един от нас. Докато не научим и възпитаме децата си, че билетчето от градския транспорт се изхвърля в коша за боклук, а не около него, че се пресича на зелена светлина на светофара, а не на червена, дори и да няма преминаващи автомобили, и т.н. и т.н. За мен е мит, че нямаме добри закони, просто трябва да ги спазваме.

2. Преосмисляне съществуването на ВУЗ-ве в страната. В България съществуват 58 университета, академии и колежи, при население 7 050 034 души (към 31.12.2017 г.). Необходимо е съобразяване с пазара на труда и неговите изисквания за търсене и подбор на кадри! Ежегодното дипломиране на хиляди бакалаври и магистри по специалности, от които има пренасищане, води до гарантирано „производство” на млади образовани безработни хора.

3. Държавен контрол, на трето, но не и на последно място. Контрол осъществяван както върху обучаващите се, така и върху обучителите, образователните институти и пазара на труда.

По-горе посочената тема далеч не е изчерпана, а съставлява един щрих от цялостната ситуация и представя някои от основните проблеми пред висшето образование и реализацията на младите хора, завършили ВУЗ.

(Забележка: цитираните професии са просто пример, целящ онагледяване на картината. Не е вложена умисъл в омаловажаване на една или друга такава.)