/Поглед.инфо/ Множко ни станаха май вождовете – Слави, Бойко...,а моралните добродетели са овехтяла история по нашите чердаци

Любопитен бях да видя с какво БиТиВи ще запълва занапред времето от 22,30 до 23,30 когато се излъчваше „Шоуто на Слави”. Защото какво друго можеше да се очаква след разменените гневни декларации в стил „На ти си кукличките, дай си ми парцалките”. И ето ти – изненадааа! В 22,30 магаданс’ките мятат баджаци, както вече петнайсетина години. А после синедрионът перчемлии сценаристи напоително убеждават гологлавия водещ, че те не са някакви измекяри на телевизията, а съдружници и в отредения им час ако щат и порно на живо ще показват. Гологлавият, както обикновено играе ролята на опонент, но накрая се оставя да бъде убеден. Слаба драматургия!

Ама и аз, наивник в напреднала възраст, очаквам достоинство, праволинейност и прочие морални добродетели, каквито са демонстрирали по света при сходни ситуации. Преди доста години, например, двама водещи журналисти от френския „Льо Монд” напуснаха вестника, споделяйки в нарочна декларация публикувана в този световно известен всекидневник, че той се е отклонил от линията, която ги е привлякла за негови сътрудници. Просто, ясно, без „на ти си кукличките, дай си ми...”, без люти клетви и размахване на мръсно бельо от чердака.

Естествено крамолата в БиТиВи предизвика широк отзвук и в медии, и в социалната мрежа. Не бяха малко мненията, че шоуто е деградирало с годините, че е загубило развлекателния си характер и все повече се превръща в политическа трибуна на водещия. Още толкова са тези, които се съгласяват с лансираната от споменатия перчемлия синедрион и тартора им позиция, че това е цензура, ограничаване свободата, тоталитаризъм на Съвета за елетронни медии и все такива ужасни неща. Не се пропуска да се напомни, че сме на сто и незнам кое си място по медийна свобода и със скандала с „Шоуто на Слави” ще се свлечем още по-надолу. Иначе ненавижданите и окарикатурявани брюкселски чиновници и техните директиви стават изведнъж източник на опорни точки, когато ни отърва. „Утре да чакаме забрана на карикатурите на Комарницки ли”, възкликна Иван Бакалов в Е-вестник, който аз чета редовно и иначе много харесвам. Опасявам се, че в случая Бакалов греши. Комарницки използва предоставеното му място по предназначение, какъвто не е казуса с шоуто, както ясно е написано в позицията на ръководството на телевизията.

Не върви в парфюмериен магазин, където клиентът очаква да го лъхне на „Версаче” и „Кристиян Диор”, да му засмърди на говежда карантия. Изключването на карантията от номенклатурата на стоките, предлагани в бутика е въпрос на спазване на правила, да не употребяваме купешки лафове като „обществен договор”, а не дискриминация, отнемане на свобода, респективно цензура, когато се говори за медии. Това за свободата и ограниченията в медиите е много широка и комплексна тема и бих могъл да бия с доводи Трифонов и компания от София до Учин дол, доколкото съм се занимавал професионално с проблема като секретар на Международната организация на журналистите в продължение на цяла петилетка.

А иначе Трифонов, когото по подобие на Свети Козма и Дамян Безсребърници, можем да наречем Свети Славчо Безчорапник, вече месеци и дори години държи народонаселението в напрежение ще влиза ли в политиката или напротив. Официално, защото неофициално това отдавна си му е хоби. Хоби ли! Та не се ли организира по негова инициатива цяло всенародно допитване – референдум – за въвеждане на мажоритарна избирателна система. Та той не постави ли ултимативно срокове на депутатите от бъдещия парламент за привеждане в изпълнение на личните му директиви. В противен случай ще висне пред Народното събрание и тежко им ако не изпълняват неговите указания за подреждане на дневния ред на Парламента. Вярно, в повечето държави, включително африкански, като ти се занимава с политика организираш съмишленици, основаваш партия, издигаш програма, участваш в избори и ако спечелиш правиш правителство и управляваш. Но ние и в това отношение се опитваме да се пишем по-нестандартни, по-свободомислещи, е и по-артистични. В конкретния случай това е свързано с някои предимства: докато за традиционните партии времето за медийни изяви е ограничено по време, подчинено на жребий и свързано със забрани /”Купуването и продаването...”/, една от трите национални телевизии те е пуснала на екран по пет пъти седмично за по час, второ десетилетие вече. Как да не се изкушиш да капитализираш това предимство за каквито си искаш цели и да ревнеш, че те цензурират, че ти отнемат свободата на словото, че ти завиждат на таланта и затова се опитват да те прецакат. Никогиш, но пасаран, ще легнем пред Парламента мешано – музиканти, сценаристи, балерини от „Магаданс”. И хорово ще славим името на Слави, нашия вожд и учител.

Май накрая налучкваме диагнозата: вождизъм! Вожд и учител, баща на народите беше Сталин. „Без слънце няма ден, без Сталин няма мир”, скандирахме някога и такъв лозунг. Сталин умря през март 1953, мирът все някакси се крепи, а и слънцето напоследък почна да изгрява по-рано и е по-топличко, та да не настинат магаданс’ките ако се осъществи пърформанса пред парламента. Единственият проблем е, че вождовете май ни стават множко – Бойко, Слави...