/Поглед.инфо/ Според Жан-Жак Русо основният проблем, който трябва да решава общественият договор се свежда до това, да се намери форма на сдружение, която да защитава и закриля с цялата обща сила личността и имота на всеки член на обществото и чрез която всеки се обединява с всички, но слуша себе си и остава свободен. [1] Правната форма на този договор е Конституцията.

Според българската конституция обаче гражданите нямаме право на индивидуална жалба по нея, с което не се считаме за равноправна страна по договора. В същото време пак там, в конституцията е писано, че законите се пишат от народни представители, който не носят отговорност за своите действия и изказвания, но действат по собствена съвест. Излиза, че едната страна на договора - законодателят не носи отговорност и действа по собствена съвест, а другата страна – гражданинът избирател няма право да възпрепятства, изгони, санкционира или поне да се оплаче от първия. В същото време, пак Жан-Жак Русо казва, че „законодателната власт принадлежи на народа и може да принадлежи само на него“.[2] Но Жан-Жак е швейцарец, а парламентът български има 9% одобрение от гореспоменатия народ. Дали този нелегитимен  парламент е легален е въпрос, който е ясен от морална, но предизвикателен от юридическа гледна точка.

              На база на обществения договор, по който ние сме страна без право на ответни действия се получават някой странни изкривявания, които е редно да ги коментира екзорсиз, психиатър или поне следовател. Във всеки случай, няма да е лесно за един политолог.

              Реално, според обществения договор парламентът разрешава въвеждане на България и българите във военен конфликт, по който не сме страна, само защото така искат външни за страната сили. Дори и да са съюзници, те са външни, а горе цитирахме, че „законодателната власт принадлежи на народа и може да принадлежи само на него“, както междувпрочем пише и в конституцията. Освен това общественият договор е за защита и закрила, не за въвличане в чужди войни, по чуждо нареждане. Майки, как мислите?! Социолозите, обаче, не направиха социологическо запитване към, да кажем, 1237 души, на възраст от/ до от различни населени места … с въпроси: Какви са вашите ценности? От кого се чувствате заплашен? Искате ли да участвате във война? За сметка на това, при 9% одобрение на парламента задават въпроса: За кого ще гласувате на следващите избори?

            Пак съгласно обществения договор парламентът е в правото си да се опита да прокара истанбулската конвенция по един или друг начин, която ще даде път на лгбт идеологията, която отчуждава нашите деца и им внушава, че може би не са момче или момиче, може би не са християнин или мюсюлманин…, може би не са българин или славянин…, може би не трябва да пишат на кирилица, може би ти не си ти, а кой си ти?!, и хайде отначало, докато стигнем до лудницата.  А видяхте ли плакатите из София? „83% от мъжете казват, че не се интересуват от турски сериали. 35% от тях тайно плачат за Йелдъз.“ Дали това не е покана  към българските мъже, че 37% от тях  са кандидати за лгбт – обществото.  Какво ще кажете, мъже?! (100 – 83 = 17 и 35% от 83 = 29 общо 29+17 = 37%) Кой ли ги е накачил тези плакати? С чии ли пари? Защо напомнят по идеологически маниер на онези жълти жита под синьо небе, из цяла България,  които не въздействат поетично?!

По обществения договор очакваме закрила, за която разбира се сме си платили и всеки месец и всяка година  си плащаме. Така стигаме до темата с домашното насилие, която е оправданието, входната порта на джендаризма -  политическа идеология, която използва малцинството хомосексуални, за да въздейства психически върху всички с определена цел - тотален контрол.  Всички от „пп“, всички от „дб“, някои от „герб“ и някой от „български възход„ гласуваха ЗА възможността 3 годишното ни дете да ни осъди за насилие, защото не сме му дали банан, а пубертетът, защото не му даваме пари за епилация или операция на пола. След тези оплаквания влиза едно НПО у нас и не излиза докато не ни преобърне ценностната система, душата или нервите. Никой, обаче, от народните представители  не си позволи да предложи като психическо насилие безбройните филми, с множество убийства, насилие, ужаси и смрад, излъчвани всяка вечер от екрана на всички национални телевизии. Никой не подложи на дебат дали не е насилие над децата подстрекаването им да участват в медицинския експеримент наречен смяна на пола? Това насилие ли е ? Насилие е. Имаше ли някой народен представител  да обсъди въпроса с РЗИ и МОН относно факта, че децата ходят на училище 7 и дори 8 часа в една смяна  (без занималнята) и носят на гърба си 30 килограмови раници докато самите те тежат (в 5-7 клас)  30-50 кг.? Това насилие ли е? – насилие е, разбира се, психическо и физическо. Тук може да говорим и за насилственото и преднамерено обезбългаряване на училището като се започне от изписването на европейски проекти  само на английски, мине се през изкривяване на  историята, според която Левски не е Героят, а с конституцията от 1991 г. (чак тогава) на българите са дадени права за образование, здравеопазване, труд и творчество. Народните представители не се самосезират и срещу поголовното  дискриминиране и насилие върху кирилицата и българския език, което всъщност е силата на България. И това са все въпроси за правата на човека. Има още примери. Но накрая, вдигнали ръце от насили, отказваме се да пеем в хора, защото за Нова Година концертът е изцяло на английски, а не знаем текста.  Ние сме българи. Не може обаче да се откажем от училището, което официално започва първия учебен ден с музиката на Индиана Джоунс. Всъщност, защо ни е обществен договор …някой тип ала Хари Потър може да свърши работа …. без значение каква му е джендър ориентацията, щото сме европейци, де,  и утвърждаваме правото на всеки да се самоопределя, както казват евроатлантическите политици. И какъв е смисълът да си подведен, обезстойностен, обездухотворен, безполов, безродов, невъоръжен, излъган,  подчинен, обезпаричен и неуважен европеец, ако можеш да си горд българин?! Или не си българин?! (Казват, че българин не е националност, а духовно измерение[1].)...

              С основание на обществения договор законодателят не спира да ни помага. След ваксините (за които така и не видяхме прозрачните договори, а се и повдигнаха обвинения за уреждането им с есемес), които спасяваха животи от пандемията, за която самият говорител на глобалистите Шваб твърди в книгите си, че не е пандемия, идва още една намеса в личностното пространство – храната. Очакваме скоро политиката по здраве да включи в своите пакети изграждане на диетичен план  за всеки, на база на който в магазина ще имаме право да купим само това, което е полезно за нас. Дигитално, координирано и контролирано ще ни спасяват от болести.[3]  Междувременно ще ни се предложат супер полезни неща като паниран скакалец, бръмбари на скара с чесън и гъсеница в собствен сос. А междувременно ще ставаме все по-зелени и по-неутрални докато никоя МНК (мултинационална компания) няма да спре да бълва продукция, а следователно и печалба, дори и днес да я наричат  стойност (value). Няма да е пропуснат и бизнесът. Не крупният, какъвто в България няма, а нормалното човешко предприемачество. По искане на законодателите ще се наложи да се преследват индекси удовлетворяващи екологични, управленски и социални норми (представляващи комплексна информация) предложени от Световния Икономически форум в съучастие с Блек рок, Банк ъф Америка и топ рейтинговите компании. (Справка: Капитализъм на заинтересованите, К. Шваб.) Няма показатели – няма бизнес. И всичко това ще стане със закон.

              Законът е ключа, той е кръвта на системата, той е ръката, която бърка и в сърцето, и в ума и в джоба. Всичко става със закон, който всъщност народът не само не е искал, но дори не си е помислял. Някаква шепа хора, 0, 0003% от всички нас,  вземат решения за нашите храна, лекарства, врагове, пари, войни. Тогава въпросът е дали ни трябва съдебна реформа или по-скоро спешно се нуждаем от законодателна реформа?! Има и друг въпрос. Много хора цитират Оруел, но някой запитва ли се, защо е написана „1984“? Защо са направени всичките филми, в които бъдещето е мрачно, димно и опустошено и хората се крият под земята от „бюрото по човешките въпроси“ [2]?! Вярно е, че количествените натрупвания водят до качествени промени, затова и натрупването на една идея води до нейното реализиране. Така се формират и налагат идеологиите - мазно течащи от фуниите за масова информация като пълна с холестерол майонеза, върху хлебче с изсушени червей в ръката на лгбт- същество облечено в някоя скъпа модна марка. Да. Мисленето винаги е било цел, дори и в конституцията, която ми е разрешила то да бъде свободно и да го изразя.

              И така, общественият договор - гримиран и лакиран не е верен, а вреден. Ограбва трапезата и душите ни, вкарва ни във война, не тази простата по телевизора, с танковете и парите, а онази сложната между злото и доброто. Не се смейте. Няма как да избягаме от същността на човека - триединството между дух, душа и материя, образ и подобие Божие. Съществуването е за онези по моловете, за гонещите индексите на световния икономически форум,  за надрусаните с интернет и модни марки, за организаторите на игрите на лицемерието. Така построеният обществен договор заменя същността със съществуването, добруването с истерията, мисленето с идеологията на страха и ни вменява като върховна ценност не нещо свято и свещено, а физическото оцеляване. Отваря портата, дори портала на тоталната власт, а шепа хора са доволни ...Господи, прости им, те не знаят какво правят.

Затова когато общественият договор с начервеното си лице, пред чинията си с буболечки и чудовищните планове да подмени  смисъла и да срине мира поиска да го почерпим, в брой или с живота си, е редно да откажем.  А социолози и политолози нека не питат за кого ще гласуваме следващия път. Няма да гласуваме. Попитайте ни за житейските шансове, за полагаемите ни се права, за доверието и недоверието, за единението и разединението. Поставете темата за нов обществен договор, преди да е станало твърде късно... ако вече не е ...

[1] Стр. 23,  Жан- Жак Русо, За обществения договор, София, 2018, Издателство Лист

[2] Стр. 75, Пак там

[3] https://childrenshealthdefense.org/defender/redesign-food-system-online-grocery-cola/?eType=EmailBlastContent&eId=37913dcb-2744-4cb7-9abe-60bf83d9b387

[1] Лияна Фероли: Българската азбука – ключ към вечното християнство на равновесието между дух и материя (qbalkinaoltara.blogspot.com)

[2] Американски филм с Никълъс Кейдж.

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?