/Поглед.инфо/ И ми пиши една мила българка, която от двайсет години е в чужбина, добре е уредена, не си брои парите дали ще и стигнат за храна и ток...

Та същата ми пише: „Господин Северин, чета ви, но вероятно ще имате по-голям успех, ако не е този каруцарски език понякога.”

Очевидно двайсетгодишният живот зад красивите и богати дувари са й изнежили слуха и се дразни.

Нормално.

Представям си как умира от скука, как точно следобяд в четири часа събира връстнички на кафе и чай, как си бъбрят изискано за неща, дето не разбират.

Нормално.

Та й казах на тази мила госпожа: Когато в раздрънканата каруца на майка България са впрегнати едни дръгливи волове, не очаквайте от мен красиви и салонни приказки, а каруцарски, ама яката каруцарски език!

И друго, мила ми госпожо, Фейсбук не е аристократичен или литературен салон, та да си разменяме витиевати изречения, да пускаме усмивки от хладилника, да лицемерничим.

Фейсбук е народният площад!

Ако шепнеш или се лигавиш – никой няма да те чуе!

Във Фейсбук се говори ясно, точно и дори грубо, за да се брани истината!

Ех, мила ми госпожо, сега вероятно си пиете чая, шляпате с чехли из огромния си апартамент, гледате албуми със снимки, където младостта полугола ви се усмихва – безвъзвратно!