/Поглед.инфо/ Журналист. Какво беше това понятие или същество? Преди много време е имало хора, които просто са обичали да пишат. Новините са били тяхната причина, страст да разкажат нещо невероятно, без лъжи, без подправка на настроението, което те изразяват. Къде сега е изчезнала страстта, която да те кара всеки ден да твориш нови неща, просто защото след това ще се чувстваш по-завършен и по-щастлив?

Сега журналистиката е просто бизнес, професия, която ти осигурява прехрана. Няма ги вече страстта, страхът, радостта, която предизвиква онова, което публикуваме. Не сте ли съгласни с мен, че в днешно време дори един обикновен материал в медиите сякаш е минал през всички пластични хирурзи на света, получил е толкова много епитети, че вече е изгубил първообраза на това, което искаме да съобщим.

Ще кажете, че има още такива хора – журналисти – творци. Да, има, не отричам, но стават все по-малко, а няма изблик на нови. Помислете, не ме съдете на момента.

Журналистите са посредници на чужди убеждения, защото зависят от силните на деня. Често си налагат автоцензура, било то от страх или заради облаги. Когато властимащите станат ориентир за журналистиката в една страна, това говори за продажност на представителите на „четвъртата власт”, а в личностен план – цинизъм спрямо собствения мироглед.

Журналистиката е инструмент за управление и същевременно коректив на властта. Всичко, което тя създава, има някаква скрита цел, което я прави задкулисна, лицемерна, цинична, ограничаваща. Творческият процес е свързан със свобода на изразяването, истинност, проникновеност, искреност, емоционална извисеност… Творбата докосва, споделя и провокира, но няма за цел да манипулира.

Журналистиката е корумпирана, агресивна, искрена, истинна, идолопоклинническа, идеологическа, гонзо, отблъскваща, жестока, едностранчива, винаги политическа, никога пълна перифраза на заобикалящия ни свят.

Журналистът, сам по себе си, приучава читателя да размишлява върху това, което не знае, не е научил. Затова е много важен начинът, по който това се случва, защото думите излитат, написаното остава.

Всичко днес се купува и продава. Всичко е на пазара. Журналистиката също. Журналистите днес представят едно леко изкривено огледало на реалността. Не е възможно моралните и човешки ценности на този свят да избледняват в модерната епоха на социална самота, а само невинната журналистика да остава “бяла и добра”. Продаваме се за пари, слава и власт… Учим се какви трябва да бъдем като професионалисти-журналисти. Учим се какви да бъдем като хора. Учим се какво трябва и какво не трябва да даваме на този свят. Учим се на теория. В практиката малцина могат и ще продължават да творят. Останалите ще станат журналисти. В пълния смисъл на думата… днес.

Да си журналист е тежка професия. Особено в страна, която не се уважава мисията на журналиста… Пред журналистите все се поставят разни бананови кори или трудът им бива захвърлян в кошчето след дълго чакане пред някое безнаказано престъпление. За какво ти е изобщо да се опитваш да покажеш истината, българино? Я си трай и остави на онез „убавици”, с прекрасния речник и русите косици да пишат за новите модни тенденции…

Журналистиката е мисия – ще каже някой. Да, мисия, но само за онзи, който усеща нещата истински и ги отразява напълно безпристрастно.

Кой е журналистът днес? Онзи, който знае чии задници да целува или онази манекенка, която е преспала с подходящия чичко… Стига… Жалко е! Изместихме ценностите си, а и от там всичко онова, което поглъщаме и консумираме като потребители… Кой е журналистът днес?

_______________________

* Мирослав Митков, ученик от Кърджали