/Поглед.инфо/ Това, че загубихме изборите за Европейския парламент, и то със сериозна разлика от близо 7% спрямо ГЕРБ, е факт. Твърденията на част от членовете на ИБ на БСП, че всъщност сме се представили добре, и то много добре, че даже в някаква степен сме победители, са камуфлаж и съчинение за наивници. Същото се отнася и до постановката, че всички партии били наказани на изборите.
Естествен е рефлексът на главните виновници за загубата да изтъкват квазиоправдателни причини. Да твърдят, че основната причина се корени в ниската активност на гласоподавателите, макар да е съмнително дали резултатът нямаше да е по-плачевен за нас при масово гласуване.
Не е естествено обаче обясненията за поражението до такава степен да подценяват съдните способности на членовете и симпатизантите на БСП що е истина и що е лъжа. Потвърждение на тази констатация, въпреки опитите за лавиране, е оставката на Корнелия Нинова като председател пред последния пленум на Националния съвет и насрочването по нейна инициатива на партиен конгрес в средата на юни тази година.
I.
Не отричам, че Нинова има заслуги за отхвърляне на Истанбулската конвенция, че прояви положително отношение към политиката на унгарския премиер Виктор Орбан, че се обяви срещу икономическите санкции, наложени на Руската федерация. Тя не се подаде на преливащите от Брюксел вълни на десния неолиберализъм в световното ляво движение. Прояви афинитет към традиционните национални ценности, които соросоидите определят като подминат от епохата консерватизъм.
Но за съжаление, Нинова не успя да превърне тези верни констатации в политика на партията, да определи идеологическата им същност и граници, да ги въплъти в практически дествия! Наред с това, няма защо да прикриваме: първи у нас срещу Истанбулската конвенция се обявиха обединените български патриоти и едва след тях - ръководството на БСП; извън общите думи факт е, че БСП не прилага на дело социално- икономическите аспекти от политиката на Орбан (с разширена трактовка на категорията „ограничен суверинитет”). Що се отнася до санкциите срещу Руската федерация ще вметна, че едно са клетвите на партията в опозиция и нерядко други, когато е в управлението.
В същото време, Корнелия Нинова допусна слабости (някои от тях от стратегическо естество), които дълбоко ерозират влиянието на партията, нейния социален авторитет. Тя непрекъснато говори за социална солидарност с хората на наемния труд, но всъщност БСП рядко участва в конкретното решаване на трудови конфликти, в оглавяването на различните форми на обществен процес, в борбата с масовата бедност и орязването на социалните права на милиони българи? Под лидерството на Нинова БСП продължава целенасочено да губи чертите си на масова партия, превъплъщавайки се в тясно парламентарна политическа сила. Така главен изразител и защитник на лявата идея и на националните ни интереси става парламентарната група на БСП, а не милионите поддръжници на социалистическата идея, не самата БСП с избраните на конгреса нейни органи.
Съвсем актуален пример, свързан с намаляването на субсидиите за партиите на цената на 1 лев. Това, разбира се, е подигравка с демокрацията, която води до ликвидиране на партиите в България и както призна самият Борисов, този акт обслужва олигархията.Но тук има една подробност, за която трябва се посочи. Нямаше ли да бъде за предпочитане, ако Нинова направеше острие на политическата дискусия не финансовата издръжка на партиите, а новото увеличаване на цените на тока, парното, водата и жизнено необходимите стоки - равно на социален геноцид! Можеше да алармира далеч по-ефикасно нашето общество и еврокомисията, че социалната пенсия за месец у нас е около и малко над 130 лева, че това е връх на безчовечност, упражнявана в държава член на ЕС, която нашето правителство е в състояние да реши. Можеше да се срещне с медицинските сестри, които справедливо протестират срещу позорно малките си заплати.
Омбудсманът на републиката, Мая Манолова, застана начело на малка група протестиращи сестри в Стара Загора, защо такъв акт да е непосилен за Нинова? Нинова можеше да реагира далеч по-енергично на преобразуването на бившата правителствена болница, най-вече на предложението собствеността от държавна да стане публично-държавна, защото това означава право за разпродажба на 50-те декара горска земя от Южния парк, със засадените в нея разкошни многогодишни дървета. Но не го стори!
Според мен, евентуалният отказ на правителството от преминаването на Турския поток през България (симптомите за подобен отказ зачестиха) би трябвало да срещнат категоричния отпор на ръководството на БСП. И то най-вече срещу факторите, които жертват перспективите на страната заради своя манталитет на послушни марионетки на Вашингтон. Как е възможно БСП да не активизира всички свои възможности – политически, медийни, вътрешно-партийни и извънпартийни, за решително противопоставяне срещу новата, по-скъпа с един милиард долара, цена за покупка на самолетите Ф-16? Ще попитам: при сегашния злощастен хал на държавата няма ли да е по-правилно ръководството на БСП да пледира настойчиво за отлагане на покупката на нови самолети? Кога най-сетне Нинова ще обещае, че ако БСП дойде на власт ще задължи американците да си плащат за четирите военни бази на българска територия - за овладените от тях терени, за сградния фонд, за повредите, които нанасят на пътната ни мрежа, за замърсяването на въздушното пространство, и т.н.? И стига сме лицемерили, че става дума за българо-американски военни бази.
Работила съм с Корнелия Нинова от 2005-2006г. Моето мнение е, че силата й е в полемиката и в пламенното слово, в тактиката на „близкия бой”. Тя е съвестен и полезен изпълнител, на когото обаче не достигат базови познания в идеологическата сфера. Уязвимото й място е в недостига на стратегическо мислене и действие!
Оттук неистовият й порив да се докаже върху попрището на лидера! Оттук битката й с реални и мними врагове в БСП, организирали се според нея, за да я унищожат. Оттук болезнената склонност да иска собствените й самозаблуди обществото да възприеме за божествен знак, който пада върху праведни девици като Жана Д’Арк. Склонна е да приема желаното за действително! Прехвърля лесно вините от болната на здравата глава. Най-често действа стихийно и ненужно агресивно. Явно, чуждее се от обективния анализ на ситуациите. Често пъти делата й не подкрепят изречените думи. Поддава се на ласкателства, липсва й самокритичност, а това е беда за един лидер на партия.
II.
Ето част от причините БСП да загуби изборите за Европейския парламент:
На първо място, БСП се яви на изборите разединена, което нямаше как да не подготви загубата. Необяснимо е кое накара Нинова - още с встъпването си в длъжност - да предприеме наказателни акции срещу другари, имали злощастието да ръководят БСП преди нея. С груби квалификации обяви за врагове едни от авторитетите на партията по места. Така нареченото обновяване на партията го извърши недостатъчно промислено, прекалено своеволно и безцеремонно, с чувство за абсурден реванш спрямо личности, които нито са толкова "презрели", нито са символи на ретроградност и безплоден консерватизъм. Създаде впечатление, че спешно се заобикаля с хора, неподготвени в момента за високите постове, с които ги удостояват. Така тя нанесе вреди на по-млади кадри, чиито реални възможности в партията тепърва можеха да се развиват.
Забележително е, че по време на предизборната кампания дейците, обидени от Нинова, не се подадоха на първичния инстинкт да отмъщават. Затова и резултатите на БСП на сегашните европейски избори са сравнително по-приемливи в райони на страната, където живеят и работят видни представители на т. нар. вътрешнопартийна опозиция. Аз очаквах преди изборите Нинова да организира среща на "помирение" с такива другари, за да подсигури единство в партията. Тя не организира срещата и на изборите БСП участва затлачена от куп нерешени в редиците й проблеми.
Корнелия Нинова и до днес не разбира, че БСП, меко казано, е „сложна партия”, че в нея съжителстват либерални и консервативни умонастроения, социалистически и социалдемократически, зелени и неокомунистически възгледи, но също тъй вътрешнопартийни фракции с необявена официално легитимация. През последните тридесет години тези фракции функционираха като публично заявени организационни единства вътре в партията. Наричаха себе си платформи, движения, тенденции, път към България или Европа, демоси и т. н., и т. н. Това, така смятам, са реалности, които макар и във видоизменена форма, продължават и сега да съществуват. Какво да се прави, БСП е многолетна партия със сто и двадесет годишна история, тя в някаква степен „помни” своята връзка с партията-държава, наброявала един милион членски състав. У нас, така се разви биографията на лявото движение през последните тридесет години, че многообразието от леви каузи и убеждения остана да живее в една голяма лява партия на прехода, а не се сепарира в отделни леви формации. С тази специфика на БСП (единна партия с елементи на „конфедерализъм”) всеки неин лидер би трябвало да се съобразява, ако не иска да предизвика разпад на партията.
Корнелия Нинова се помъчи в съкратени исторически срокове да изкове от БСП единна партия в буквалния смисъл на думата, партия, реформирана според нейното виждане за политическа сила, изчистена от „еретически” отклонения. Най-вероятно идеята е била изобретена от съветническия й кръг.
Във връзка с разразилата се предконгресна дискусия ще се позволя да вметна, че е дълбоко невярно заключението на наши другари, според които силите, позволили се да критикуват Нинова са същите, които снеха от власт Жан Виденов. Напротив, поне аз винаги съм възприемала Нинова като по-близка до лицата, които реализираха преврата на 10 ноември 1989 г. и към които тъкмо Виденов се отнася крайно негативно. Самата Нинова, която има противоречиво политическо развитие през трите преходни десетилетия, е получавала рамо в живота си преди всичко от лидери на българската перестройка и от техни наследници в другите политически организации.
III.
На второ място, лошата и късогледа коалиционна политика, ахилесова пета в политическата дейност на Нинова! Още след последните парламентарни избори преди три години лидерите на БСП успяха - под напора на председателя - да се изпокарат с всички парламентарно представени партии. Вместо да направи опит за диалог и за поне частично разбирателство в парламентарния живот, да предложи на всяка една от тези партии своята оферта за коалиционно управление, Нинова предпочете политиката на изолационизма. Не проумя, че само с „С ножа напред”, само с разобличение на останалите парламентарно представени партии се стига до задънена улица. Не осъзна, особено на фона на изострената етническата проблематика в страната, че националната ни съдба ще има бъдеще, ако се строят мостове между основните партии.
Може да влизаме в конфликти, в тежки конфликти, с всяка от парламентарно представените партии, но трябва да се помни: тях ги подържат милиони българи! За БСП сега гласуват плюс минус 1 милион гласоподаватели, за разлика от 1994 г., когато за БСП са гласували около 2,4 млн.души. Всъщност, след десетоянуарския преврат през 1997 г. БСП се превърна във второразрядна партия, с таван на гласоподавателите по-малко от 1 млн.души.
Ще наблегна на два детайла. След Виденов БСП управлява само веднъж: през периода 2005 г. – 2009 г., с премиер Сергей Станишев, и то в коалиция с центриска и либерална партия. От друга страна, смешно е да се илюстрират провалите на БСП с работата на кабинета Орешарски. Вярно е, че през това време бяха допуснати крупни политически трешки. Политически гафове направиха министри от БСП, чиято кариера продължи да се развива безметежно под покровителството на Нинова. Но каквото и да си говорим, кабинетът Орешарски просъществува една година, отиде си след извършено политическо предателство от лидера на ДПС Лютви Местан, под диктовка на Вашингтон.
Но през тази една единствена година бяха хвърлени огромни средства от западни фондации и от партийни каси, за да се предизвикат размирици в държавата. София се беше превърнала в карнавализирано средище на подигравките и сляпата омраза, на уличните побои. Откъдето и да погледнеш, явно беше, че тече бърз процес на снемане на правителството! В парламента - добре трениран хаос, предизвикан най-вече от ГЕРБ, чиито депутатите ту влизат, ту излизат като в селски хан.
Навън замерват с камъни автобус с народните представители от опозицията, хвърлят се срещу служебния автомобил на премиера, застрашавайки живота му, къртят павета по подобие на 10 януари, 1997 т., алкохолът се лее като на сватба, пред паметника на цар Освободител дрънчи пиано, политическият плакат и рисунка ни зоват на борба. Стига се до окървавяване на протестите пред централата на партия „Атака”. Парекселанс цветна революция, която по замисъл би трябвало да е българска версия на украинския Майдан.
Логично е в такава крайно напрегната, стресова ситуация, когато властта вече е загубила повечето от прерогативите си, БСП да претърпи след оставката на кабинета очаквано голяма изборна загуба. А после пак да се завърне на своето „средняшко” равнище - под и над 1 милион гласоподаватели (нищо ново по слънцето!). Никому не е известно обаче, дали, ако кабинетът на Орешарски беше продължил работата си още три години, крайните резултати щяха да са толкова незадоволителни за БСП. Иначе нелепо е всичките грехове на тридесетгодишния преход да се струпват върху едногодишното управление на Пламен Орешарски!
ІV.
Би трябвало повече да се съобразяваме и с международното признание и контакти на отделните парламентарни партии. ДПС е член на европейския либерален алианс; ГЕРБ, на най-голямото европейско обединение: Европейската народна партия, с която ПЕС се съюзява по немалко фундаментални въпроси; ВОЛЯ поддържа близки контакти, както с европейските консерватори, така и с Мари Льо Пен; „ОБЕДИНЕНИТЕ ПАТРИОТИ”, въпреки взаимните им дрязги, клонят към мощния алианс на евродепутатите, които ратуват за радикални промени в ЕС. Във всяка една от тези партии има хора, с които БСП може да провежда разговори, да поддържа диалог, да търси и намира решение на остро конфликтните проблеми на България. Но не съм убедена, че сегашното ни партийно ръководство осъзнава, че България е в незапомнена демографска катастрофа и тежка икономическа криза, изискваща национален консенсус по приоритетни политики. Както не съм сигурна, че нашето ръководство притежава необходимата коалиционна култура за провеждане на такъв гъвкав и динамичен политически курс.
Ще добавя: ГЕРБ е дясно-центристка партия, а не дясна, както твърдят доста партийни авторитети. Едва по време на кампанията за евроизборите герберите влязоха в съюз с откровено дясна партия като СДС, което потенциално би могло да доведе до коалирания, във вреда на националния ни интерес. Не принадлежа към никакви тайни общества в партията. Но ще кажа, че животът е по-велик и безкраен от различните партии, в това число от БСП и ГЕРБ. Той рано или късно ще ни обясни защо лидерите на БСП не проявяват към десните партии същата ярост и безкомпромисност, както вършат това по отношение на ГЕРБ? Защо съзнателно слагат знак на равенство между идеал и партия?
Корнелия Нинова и нейните сподвижници в партията се правят на антични герои и свръхморалисти, като отказват да се съобразят с днешните политически дадености у нас. Да, хубаво би било до си чистофайник, а парламентарните партии да блестят от чистота и съвършенство, да нямат тъмни петна в миналото си. Сигурно някъде по земното кълбо се срещат и такива удивителни с благородството си партии. Но в България, чийто политически елит успя да я нареди на последно място по развитие в Европейския съюз в периода на прехода, нещата никак не са розови. В БСП и в близкото й минало – също. Така че с или без Нинова на БСП ще й се наложи да постига договаряния и съгласувания с другите парламентарни партии. Не ми е ясно защо Нинова предпочита БСП да остане още много години в опозиция, да стои през дълъг период извън управлението на държавата?! Нима няма сетива да разбере, че в условията на демократичния ни развой подобна показна крайно конфронтационна политика тласка нашата партия към самоубийство?
И още нещо. Нашият основен опонент по главните направления на съвременната действителност, яростните антикомунисти и русофоби, жадните за кървава разправа със социалистите лица са обединени в десни извънпарламентарни организации, чакайки „часа си сгоден”. Сегашното ни партийно ръководство бърка като избягва идеологическия сблъсък с най-изявените ни противници, наследници на СДС от 90-те години. Това, че десницата в този момент е малобройна, не означава, че няма да влезе в парламента през 2020 г., че ще престане с провокациите, с похода си срещу лявата идея и лявото движение. Десницата бленува да възкреси масовото партийно обединение „СДС”, надявайки се на финансовите инжекции, които получава от фондациите „Отворено общество” на Джордж Сорос, „Америка за България”, от други американски и западноевропейски дружества, фондации и фондове.
V.
Със свойствения й стил да заповядва, Нинова се възползва от обилния репертоар на заплахите и наказанията, за да сложи кръст на становища и мнения в партията, различни от нейните, по повод на провежданата коалиционна политика. Нинова произволно наложи тезата, че всяка партия в парламента, извън БСП, е краен носител на социалния порок, на реакционните разбирания и постъпки, на вътрешното разложение. Заиграваше с поведението си на победител в съвременната политика, макар ситуацията да не бе толкова безспорна за БСП. Ако някой от нас допуснеше, че ГЕРБ може да победи на който и да е от трите избори – европейски, общински и парламентарни, и че партията ни се нуждае от допълнителна мобилизация, биваше обявяван за платен агент на ГЕРБ и подлаган на аутодафе.
Не разбирам кое подтикна Нинова да иска предсрочни парламентарни избори, въпреки статистиката, която предвижда по начало минимално предимство на герберите. Но дори да спечелим парламентарните избори, очевидно е, че няма да имаме парламентарно мнозинство и ще сме принудени да прибегнем към коалиране. Коя партия с авторитет и достойнство обаче би се коалирала понастоящем с БСП при такъв изблик на негативизъм, произведен от Нинова и нейните сподвижници, при такова опозоряване на всеки опонент на левицата?!
Връх на тази изолационистка политика бе напускането на Народното събрание от депутатите социалисти в самото навечерие на европейските избори, два или ти месеца преди тях. Поради този неин каприз се пропиля огромния шанс от трибуната на Народното събрание депутатите от БСП да разяснят каква политика ще следва партията в ЕС, как точно ще защитава националните ни интереси в Брюксел, какво ще направи, за да се измъкне България от последното си място на най-неразвита, бедна държава в ЕС. Вместо позитивна БСП предприе негативна предизборна кампания, което беше сериозна грешка (и това пролича през последните две седмици преди изборите, когато Нинова и Йончева тръгнаха от телевизия в телевизия да раздават справедливост, без да артикулират ясно какви са предизборните послания на БСП, какво по-конкретно партията ще направи за добруването на България!). Трябваше далеч по-умело да се съчетаят елементите на позитивната и негативната пропаганда. Черният пиар преди избори не за първи път донася неприятни изненади за употребилите го.
Постигнатите резултати от няколкоседмичната съвместна медийна дейност на тандема Нинова - Йончева бяха обезкостени от Бойко Борисов за десет дни. Може би освен всичко останало това беше въпрос и на харизма. Борисов показа нова 7-километрова отсечка от магистрала, нов цех за олио, нов - за автомобилни части. Просто успешен, елементарен пиар. А ние какво предложихме?
По линия на догонващото Европа икономическо развитие! На преборването с брюкселската бюрокрация! На рязкото нарастване на инвестициите! На защитата на Европейския съюз като обединение на национални държави, съхранили независимия си статут и след присъединяването към общността! На ефективното използване на остатъчния ни суверенитет! На енергийните ни връзки с Руската федерация! На базисните проблеми като тези за Крим или намесата на руснаците в Сирия! На бюджетните икономии, които могат да предполагат, примерно, отлагане на покупката на самолетите Ф-16 от САЩ! На увеличаването на доходите на населението! На разгръщането на търговско-икономическите връзки с Брюксел, Москва, Вашингтон и Пекин! На вноса на нови технологии! На обстоятелството, че сега България преживява наред с безпримерната икономическа криза и закъсняла борба за етническо оцеляване и т.н.
VІ.
Нашето ръководство говореше месеци наред за съществуването на "паралелна корумпирана държава", но премълчаваше, че някои дейци на БКП/БСП приватизираха лично за себе си още след 10 ноември външнотърговските ни дружества, участваха в създаването на фалшиви банки, на кредитни милионери и борчески групировки, фалираха предприятия; че кадри на ранната БСП се облагодетелстваха - едва ли законно - от различни форми и етапи на приватизацията, че самият преход представлява отнемане/кражба на държавна собственост, с форсирано "произвеждане" на капиталисти. Българите бяха изпитали върху гърба си тези несправедливости и не поискаха да повярват, че БСП е съвсем невинният младенец на преходните времена.
Действително, нашето ръководство правилно, непосредствено преди изборите поиска повече справедливост и възмездие за онези, които са построили къщи и вили с европейски средства, обогатили са се неправомерно от властта. Бойко Борисов като по команда уволняваше всеки, който БСП заподозря в корупция, измолвайки прошка от народа. Щом е така, естествено беше нормалните хора да се запитат дали пък няма корумпирани ръководители и в БСП и по какъв начин са се обогатили известни партийни персони. Сочеха се конкретни имена от високите етажи.
Накратко, Нинова сбърка не с желанието си да каже обществените истини. А с начина, формите и патоса на тяхното поднасяне пред аудиторията. Докато народът искаше да чуе не филтрирани през интересите на ръководството фрагменти, а цялата горчива истина.
Що се отнася до конгреса на БСП през близките дни, той действително е необходим както с оглед на едно задълбочено и многостранно обсъждане и анализ на резултатите от изборните резултати, така и във връзка с изводите, които партията е задължена да извлече от тях за себе си и за своето бъдеще. Не смятам, че конгресът ще попречи на подготовката на партията за общинските избори. Напротив, би могъл да се превърне в допълнителен фактор за мобилизиране на партията и партийния актив. Разбира се, ако Нинова честно и далновидно подготви своя отчет за загубата на БСП в евроизборите и се откаже от интригите на вътрешно противопоставяне в партията.
VIІ.
За непоследователния външнополитически курс на БСП!
Ако се освободим от предубежденията ще установим, че между БСП и ГЕРБ няма толкова съществени различия по отношение на САЩ и НАТО. Ръководството ни и до ден днешен не иска да даде оценка на обстоятелството, че секретар на ИБ на БСП и неин министър първи легитимира преврата в Украйна през 2014 г., че министър от БСП подписа в крайна сметка документа за прекратяване на участието на нашата държава в енергийния проект „Южен поток”. ИБ не информира привържениците ни кое накара Корнелия Нинова да съдейства толкова всеотдайно за форсирано приемане на Западните Балкани в ЕС и НАТО, като и за слепеца е ясно, че в случая се работеше за мълниеносно приемане на Македония и Косово в НАТО, а не в Европейския съюз; за дооформяне на блока от Балканските държави (всичките членки на НАТО), готови да се включат в евентуалната регионална война срещу Москва.
Извън риториката, констатираме, че руското направление във външната политика на БСП страда от мимикрия и наподобяване на активно сътрудничество с руските ни партньори. Доколкото ми е известно, договорът за сътрудничество със руската социалистическа партия „Справедлива Русия” не е придвижен напред. Пропуснат беше шансът да се постигнат договорености на различни нива с партиите „Единна Русия” и тази на комунистите на Зюганов.
За ситуацията в Украйна – гробно мълчание, въпреки че в тази постсъветска държава разпериха криле неолибералният фашизъм, ксенофобията и антисемитизмът, че беше забранена комунистическата партия. Свидетел съм на факта как миналата година най-високопоставено лице в БСП забрани на наши депутати да посетят Крим за срещи с тамошното българско землячество.
VIIІ.
За отношенията с лявата интелигенция.
Корнелия подценява работата с лявата интелигенция. Като член на БСП, който се занимава с проблемите на българската духовност, имам впечатление, че Корнелия Нинова е склонна да гледа от високо на писателската гилдия, на университетските дейности и ръководства, на научните среди в БАН. Подценява директните контакти с представители на лявата ни интелигенция, които вътрешно са по-освободени от условностите на личното оцеляване и преуспяване, по-смело стават бранители на премълчаваните истини. Занимават ги крупни проблеми на националния ни развой, умеят да извеждат главната тенденция в даденото явление и процес, да издигат равнището и смисъла на партийната дейност.
Колко губи партията, че в ръководните органи са толкова малко високо подготвени леви интелектуалци, че техният талант и гражданска отговорност остават неизползвани и неоценени! А именно БСП като наследник на БКП винаги е била партия на духа, на интелекта. Нейните създатели са интелектуалци от висока проба, неслучайно имената им се нареждат между големите строители на лявата идея в Западна Европа и Русия. Значима част от великите български писатели и хора на изкуството са били членове на БКП или нейни съмишленици. И сега едни от най-стойностните учени, писатели, журналисти, хора на изкуството изповядват хуманизма на лявата ни партия.
Един факт, малко известен. Непосредствено преди първото заседание на конгреса през 2016 г., на Позитано 20 беше изпратено предложение от крупния български държавник и бивш министър на културата Георги Йорданов и големия български прозаик и сценарист Анжел Вагенщайн, един от доблестните мъже на националната ни съпротива срещу фашизма и нацизма. Двамата подчертаваха, че при действащата система за избор на ръководни органи в партията големите фигури на българската култура и наука нямат никакъв шанс да попаднат нито в сбщинските, нито в Националния съвет. А това рефлектира върху по-нататъшното деинтелектуализиране на партийните дейности. Този въпрос за целенасочена работа с интелигенцията десетилетия наред се подценява. Като че ли съществува страх от участието на повече самостоятелно мислещи хора със самостоятелни позиции, които се чуждеят от приспособленчеството.
За съжаление, председатели на БСП преди Нинова подцениха сериозността на този въпрос. Парктика, която и Нинова продължава.
VIII.
Няколко слова за предстоящото заседание на конгреса.
През изминалата седмица в медийното пространството се изявяват различни представители на ръководството на парламентарната група и на БСП, със задача да внушат как група ретрогради от Националния съвет вредят на революционните промени, осъществени през последните три години. В интернет-пространството и в социалните мрежи се увиличиха нападките срещу всеки, дръзнал да се усъмни в безпогрешността на екипа, обединен около Нинова. В същото време валят декларации с призиви за оттегляне на оставката на Нинова, наподобяващи грандиозен античен плач: след Нинова и потоп!
Не мисля, че наложеният през последните три години принцип в БСП „Разделяй и владей” носи позитиви за нас. Обратно, сценаристите на предконгресните баталии би трябвало да си дават сметка, че животът продължава и след заседанието на конгреса от 16-ти юни. Резултатите от предстоящите местни избори, които изискват реална мобилизация и консолидиране на партийните членове, едва ли ще бъдат много по-различни от резултатите от евроизборите, ако се запази настоящият курс на управление от ръководството.
Що се отнася до осъществените промени, свързани с устава, ще припомня няколко важни факта. На 47-я конгрес на БСП, през 2008г., по предложение на тогавашното ръковоство, с председател Сергей Станишев, бяха приети уставни промени. Те въведоха принципът на мандатността в партийните органи, както и принципът на несъвместимостта. В Устава бе записано, че ръководителат в БСП (на Националния съвет, на общинскитеу партийни организации и т.н.) може да има само два мандата по четири години. Тогава, през 2008г., се прие и другата уставна норма – за несъвместимостта на постовете – ако си избран за народен представител, например, не може да заемаш и висока партийна длъжност. Това даде възможтност през 2016 г. в партията да се осъществи естественото обновление в ръководствата на партийните организации. Така че принципът за промяна, на подмладавяне на партийния актив, на смяна на поколенията - същината на политиката на всяка партия, бе заложен още тогава. За да бъде реализиран осем години по-късно – т.е. съвпадна с избора на Нинова за председател на БСП през 2016г.
По-нататък. Смятам за правилно въведеното от Нинова през 2017г. уставно предложение и изборът на народни представители от БСП също да бъде регламентиран с брой пълни мандати – общо 12 години. Според мен, принципът на мандатност от 12 години трябваше да се отнася и до гражданската квота, както и да включва партийни членове, които през посочения период са били министри, зам.-министри, членове на европейския парламент. Това не бе прието.
Според мен, на конгреса въпрос на въпросите ще бъде дискусията дали да се запази новоприетата поправка в Устава - председателят на БСП да го избира цялата партия или да се върне предишното положение: избора да го прави (каквато е многогодишната практика) конгресът! Ще подчертая, че и през периода на социализма, когато се налагаше стереотипа за непогрешимостта и изключителността на първия партиен и държавен ръководител, БКП спазваше уставната си норма: председателят на партията да го избира конгресът!
Последователно отстоявам разбирането, че в съвременните български условия ще е катастрофално за БСП, ако се запази процедурата за пряк избор на председателя от партийните организации! Защото под предлог, че с помощта на прекия избор се разширява вътрешнопартийната демокрация, фактически се бетонира едноличната власт на председателя - той вече няма да зависи нито от конгреса, нито от Националния съвет. И което е също важно – не са изработени/прецизирани правилата, по които цялата партия ще избира своя председател. Липсват и механизми за освобождаване или снемане на председателя от поста му, ако това се наложи. И това се отнася колкото за Нинова, толкова и за всеки друг бъдещ председател на БСП.
Корнелия Нинова неведнъж се е изказвала в полза на провеждането на пряк избор, като иронично вметва, че решенията на партийните конгреси за избор на председател досега са били недемократични и користни, отразявали са интересите на дадена котерия делегати, докато чрез прекия избор самият народ изрича тежката си справедлива дума. Изглежда, Нинова забравя, че бе избрана за председател от конгрес и че, ако конгресът е натоварен с такава грамада отрицателни значения, значи и с нейния избор за председател нещата не са били изцяло порядъчни.
И все пак, надявам се, че заседанието на конгреса ще премине в конструктивен дух, делово, без обругаване на критиците на Нинова. Че няма да се използват различен вид манипулации. Че на конгреса няма да бъде гласувана оставката на Нинова, а тя само ще се констатира. Още повече, че оставката е въпрос на лично решение. Буди тревога „обещанието” на членове на парламентарната група и ИБ в медиите, че ще направят всичко възможно, за да не бъде приета оставката.
Дано делегатите на настоящия конгрес удържат на натиска, който ще упражнят организаторите на конгреса, и да проявят воля, за да не се тръгне към прогласяване на председателя на БСП за "свещена крава". Дано!
-------------------
ЕДНО ХРУМВАНЕ!
В знаменитата пиеса на Пушкин „Борис Годунов” има характерна сцена. Народът моли жадния за власт Борис да приеме да стане негов господар, политически владика, цар. Вълненията народни са невъобразими, досущ като на съвременен референдум. Народът се трупа в Девичо поле, разтревожен дали Борис ще даде съгласие след срещата си с патриарха и групата боляри. Наоколо кубета, камбанарии, църкви и кръстове, панически викове и призиви на народа, който, както пише Пушкин, застанал на колене, с вой и плач стене: „Ах, милост, татко наш! Владей ни!/ Баща и цар бъди ни!” Нататък отново плачове, отново боготворене на вожда, но видимо пародирани, докато накрая щастливият народ въздъхне облекчен:
„Прие короната! Съгласен! Цар е!
Борис наш цар е! Да живей Борис!”