/Поглед.инфо/ 1. Управляващи от трудната за описание коалиция обилно сипят обвинения към президента на Република България Румен Радев, че не е „обединител“ на нацията, а „разединител“. Това е нещо като симптом за тежка болест – конституционна неграмотност сред българския политически „елит“.
Да не говорим за още скудоумици, измислени и използвани от невежи политици в последно време и повтаряни от „мисирки“ с дипломи на бакалаври, магистри,че и доктори, даже по право.
Нека припомня, че под „мисирки“ се разбира едно популярно образно наименование на послушни журналисти, дадено им преди няколко години от един политик. „Мисирките“ са воини на свободното слово, които винаги тръбят каквото трябва. Някои даже преди още да им е подсказано какво е това „ново“, защото сами се сещат за „правилната линия“ и я следват неотклонно.
Към политическите безумия принадлежат и словосъчетанията „редовно правителство“, „пълно мнозинство“ и пр. безсмислици.
Ако приемем, че тези глупости означават нещо, би трябвало да се съгласим, че съществуват и техните противоположни понятия „нередовно правителство“ и „непълно мнозинство“.
От няколко дни верни клакьори извиват глас, че президентът предизвиквал „голям смях“, загдето пътувал с колата на жена си при посрещането и придружаването на официалния гост на най-високо държавно равнище - президента на Унгария.
Опитвам си да си представя какви дитирамби биха се наизвивали, ако това го бе направил „важен“ и „правилен“ политик с голямо влияние върху медиите.
„Мисирките“ едва ли са предполагали, че президентът ще заяви, че в знак на солидарност със своите сътрудници, на които парламентарното мнозинство е решило да отнеме автомобилите, самият той ще подкара личния си автомобил за служебни цели.
С този „изпреварващ“ маньовър той е отнел шанса на „правилните“ журналисти да измислят „отговор“, особено след като изненадващо прикани всички политици да последват примера му.
Популизъм? Не, ъперкът. Ще рече, неочакван удар под брадичката отдолу нагоре.
И ето ти сега „смях“. „Смях“, ама и народът се смее, но в друга тоналност.
В основата си народните маси одобряват позицията на държавния глава. Особено на фона на отказа на депутатите да работят цяла седмица само защото на един от тях му се видял крив резултатът от местния избор в Пазарджик. Странно. Един-единствен избор в провинциален град се издига до драма за цяла България!
Вместо да наведат глави загдето се излагат пред българския народ и пред света, депутатите, дето отказват да работят цяла седмица, заставят обществено внимание да се фокусира върху страданията им. Като че ли на някой електорален индивид му пука за „страдалческите им излияния“.
Защото най-верен електорат пак „изненадващо“ се оказа този, който спечели местния избор. Бързо е сменил резбата според новия повей. И винаги е „верен“. Светкавична нова вярност.
От начина, по който политиците разбират и ни внушават какво е „редовно правителство“, разбира се, като алтернатива на служебното правителство, става ясно, че те всъщност ни внушават, че редовно е парламентарното правителство, а „нередовно“ е служебното правителство“.
Кое му е нередовното на служебното правителство?
То е „нередовно“, защото е назначено от президента на републиката, който в дадения момент не танцува по „нашата музика“. Но „ние“ ще го вкараме в пътя, понеже каквото и да прави, той ще се съобрази с Домовата книга, разграфена и попълвана по волята на „нашето“ парламентарно мнозинство.
Такова скудоумно политическо говорене не пречи на безкритични и раболепни „политолози“ и „социолози“ да предъвкват „научно“ казаното от водещи политици за „пълно мнозинство“ и „редовно правителство“, само защото е изречено от тях. Май че не се е срещнал още юрист или филолог, който да обясни на обществеността, че невежите политици и техните „мисирки“ не само опорочават езика ни, но и изместват посоката, съдържанието и най-вече значението на понятията.
Коeто може да се окаже в един момент и опаснo.
2.
В Конституцията на Република България няма понятие „ОБЕДИНИТЕЛ НА НАЦИЯТА“.
Още по-малко отнесено към президента на държавата.
Очаквам възклицания:
- Как така?
- Кой е обединител на нацията, след като президентът не е!
- Той за какво получава народна пара щом не му е работа да обединява нацията?
Отговорът е много прост и е закован в Конституцията.
Обединители на нацията стават в един миг всички лица, които по собствено решение полагат Конституционна клетва със словата:
„ЗАКЛЕВАМ СЕ[...] ВЪВ ВСИЧКИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ ДА СЕ РЪКОВОДЯ ОТ ИНТЕРЕСИТЕ НА НАРОДА.“
Което означава недвусмислено, че всеки се заклева да не извършва действия против интересите на народа или встрани от тях, което също противоречи на народните интереси.
Всеки, който е решил да властва, изрича тези думи сам и напълно доброволно и се подписва на своя лична отговорност срещу името си в клетвения списък, с което документира за вечни времена поетия обет:
„ЗАКЛЕВАМ СЕ[...] ВЪВ ВСИЧКИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ ДА СЕ РЪКОВОДЯ ОТ ИНТЕРЕСИТЕ НА НАРОДА.“
3.
Само че, както изглежда, реалните действия на народните властови избраници са други.
Което проличава от резултатите.
Картината у нас в държавното строителство и управление, в икономиката, отбраната, образованието, здравеопазването, демографията, социалната интеграция през последните 34 години откакто е в сила тази Конституция показва, че в основната си и най-активна част „народните властови избраници“ вършат обратното на онова, което заявяват с клетвата.
За много от тях главна грижа ще да е не обединение на нацията, а да са във всеки момент единни с интересите на онези, които са ги поставили/назначили.
Или пък, в интимен сговор да реализират интересите на своите „началници“ извън България – били те лидери на международни организации, президенти, премиери, министри или чиновници.
А заедно с това, да полагат грижи джобовете им да са по-пълни като излизат от властта в сравнение с момента, когато са положили клетва „във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа“.
Практиката у нас показва, че едва ли не всеки, който излиза от властта по-беден или с имотно състояние равно на онова, което е имал когато е полагал клетва, бива заклеймяван като некадърен политик.
4.
Както Жан Виденов, като христоматиен пример за отношение към необлагодетелствал се политик от времето, когато е бил в политиката.
Но такова определние за подобен политик някакси „боли“ и не ще да е „полезно“ да се изкарва на преден план. И се скрива зад словесния параван, че се е оказал неефективен политик.
С риск да бъда досаден, поднасям на читателите кратък преглед на някои факти.
През 1996 министър-председателят Виденов възприема идеята за валутния борд като ефективен механизъм за стабилизиране на държавата срещу връхлитащата страната ни икономическа криза.
През ноември и декември 1996 той организира консултации за изясняване на плюсовете и минусите на валутния борд, който да се въведе от началото на 1997 г.
Действията на премиера Виденов са в съзвучие с позицията на Международния валутен фонд, който определя политическата стабилизация като едно от условията, което правителството следва да изпълни, за да се въведе валутен борд като последен и решителен опит за спиране на инфлацията и възвръщане на доверието в националната валута.
Президентът Желев се обръща към нацията, че решението и действията, които трябва да предприеме България за валутния борд, са последен шанс да се спаси демократизирането на страната, и че пропускането му ще бъде тежка присъда за цялостния политически модел на управление.
Но ето, че въпреки мнението на МВФ и държавническата подкрепа от неочаквана страна за социалистическата партия и нейния лидер, соцпремиерът Виденов бива бламиран
При това, не от „опонента“ Желев или от опозиционера Костов.
А от „елита“ на Виденовата партия. По-точно, от върховни бесепари и депутати от БСП, написали писмо до премиера и лидер на партията им.
Против Виденов се изправя и лидерът на опозиционния СДС Иван Костов.Според него „валутният борд означава пълно разочарование от политиката на правителството[…]“.
Виденов, оказал се без подкрепа „от свои и чужди“, не въвежда валутния борд и решава да подаде оставка.
Правителство бива принудено да управлява „в оставка“ месеци наред през студените зимни дни в края на 1996 и началото на 1997. Сам-само в страната и в изолация в чужбина.
През това време се развихря хиперинфлация.
„Контрата“ е пак у „широките народни маси“. Доходите на населението се сриват поради достигането на съотношение лев-долар до три хиляди към едно.
Разпалва се „народно недоволство“ сещу Виденовата хиперинфлация.
Кредитни милионери излизат на печалба.
По-късно един мастит ексфинансов министър в правителството на Беров ще заяви, че в тази обстановка вътрешният дълг бива „издухан“.
Опозиционерът Костов, със синя лента през челото, повежда масови протестни шествия.
„Разярени активисти“ запалват парламента.
„Разбуненото“ общество заклеймява Виденов за неговата „зима“ и благославя Костов загдето смъкнал хиперинфлацията, въвел валутния борд и извел страната от катастрофата.
А партията БСП, чието висше ръководство така и не се разбира защо бламира своето правителство и Виденов като партиен лидер и премиер, а също така защо предава доброволно властта на своя идеологически и политически опонент СДС, ето тази Столетница започва да се спуска по политическото нанадолнище. Губи авторитет, електорат, избори…
Деветстотинте хиляди редови членове на БКП/БСП, колкото са били през 1989, са дадени оконачтелно на кучетата през драматичната 1996 и засипани с обвинения, че са довели народа и страната до бедност. Същите, които заедно с още седем милиона безпартийни труженици като тях са създали със своя труд една могъща държава с благоденстващ народ.
И естествено, повечето честни и морални хора от тази огромна електорална маса членове и симпатизанти на БСП оттеглят завинаги подкрепата си за тази партия, осъзнавайки, че идейната кауза и самите те биват предадени от аристократите лидери на БСП, които са ги изоставили ведно с целокупния български народ.
Други бесепари, значително по-малко като брой, но лактосилни, преминават скоростно в други партии или основават опозиционни и чисти като младенци партии. Смело обвиняват оределите членове на БСП за злините, струпали се връз нещастния български народ.
Но за тези неща като че ли вече не се говори много-много и са добре забравени.
За Виденов обаче, който отдавна се е разделил доброволно с „неговата“ партия и с мераците за власт, медиите не се уморяват да пишат обидни антрефилета.
Например, съвсем наскоро бива за кой ли път заръфан. И по-конкретно, със „съобщение“, че откакто се пенсионирал, започнал да получава пенсия над „тавана“ от 3400 лева.
В СЪЩОТО ВРЕМЕ ЗА ВИДЕНОВ НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ПРОЧЕТЕ, ВИДИ ИЛИ ЧУЕ ОТ КОЯТО И ДА БИЛО МЕДИЯ ИЛИ СОЦИАЛНА МРЕЖА, ЧЕ Е СТАНАЛ БОГАТАШ С НЕЗНАЙНО КОЛКО И КАКВО ИМАНЕ, ЧЕ СЕ Е СДОБИЛ С НЯКОЛКО АПАРТАМЕНТА, ДАЖЕ С АСАНСЬОРИ НАПРАВО В ХОЛА, ЧЕ ПО ФАСАДИТЕ НА НЕСЪЩЕСТВУВАЩИТЕ МУ ХОТЕЛИ СЕ СПУСКАТ ВОДОПАДИ. НИКОЙ НИКЪДЕ НЕ СОЧИ, ЧЕ ТОЗИ ЧОВЕК Е СОБСТВЕНИК ИЛИ АКЦИОНЕР ВЪВ ВЕРИГИ МАГАЗИНИ, ЧЕ ПРИТЕЖАВА БАРОВЕ, ГОЛФИГРИЩА, ОХРАНИТЕЛНИ ФИРМИ, ЗАВОДИ, КЪЩИ В КУРОРТИТЕ НА ИСПАНИЯ ИЛИ ИМЕНИЯ В ГРЪЦКАТА ХАЛКИДИКИ, ДЕБЕЛИ СМЕТКИ В ЧУЖДЕСТРАННИ БАНКИ ИЗВЪН БЪЛГАРИЯ, НАЙ-ВЕЧЕ ОФШОРКИ.
Защото Виденов не притежава нищо. На негово име или „под прикритие“.
Некадърен политик!
Но виж, да му се приписва, че получава голяма пенсия, си е друга работа.
Медиите, които вероятно и в конкретния случай изпълняват поръчка да оцапват Виденов, мълчат за други държавни люде от неговия ранг, които много отпреди него се радват на високи пенсии. Както всъщност е по закон.
Да, ама за тях мълчат подобно комуниста от поемата на поета партизанин Веселин Адреев, който въпреки Гешевите инквизиции не проронил „ни дума, ни вопъл, ни стон...“.
Но за отпратения в историята „лош премиер“ Виденов – хули.
Оказва се, че е политически наивник, който се мъчи да управлява държавата пряко преченето от своя „партиен елит“. Едновременно с това понася удари от Сорос, комуто отказва да плаща бадева с парите на българския народ. Също и недолюбван от Елцинова Русия.
От тогава „Столетницата“ се движи неотклонно надолу, надолу...
Виденов ли е виновен за срива на тази партия в десетилетията след него?
Времето ще покаже дали нейният провал ще е „вечно забвение“, или „временно отстъпление“.
5.
Бойко Борисов, лидерът на партията ГЕРБ мандатоносител на изпълнителната власт, нарече българските волейболисти „истинските обединители на нацията“.
След него същото го повтори издигнатият от ГЕРБ министър-председател Желязков.
Независимо, че както изглежда зле прикритата цел е да се стреля по президента като „разединител на нацията“, в този случай бива изговорена една истина.
Нашите „сребърни“ момци наистина обединяват всички българи в името на доброто.
Те разбуждат национално самочувствие у изтерзания народ, потискано 35 години от онези, които според положената клетва са длъжни да обединяват нацията.
Тези момчета, както и онези от „САЩ‘94“, изкараха народа по улиците с развети национални знамена. Хора от всички политически нюанси се прегръщат, целуват и пеят „Мила Родино!“.
Обединители на нацията са и хора като Антоанета Стефанова, която се покрива с националния флаг на световно първенство по шах. Също и онези многобройни момчета и момичета, които носят медали от световни олимпиади в различни области на знанието.
Техните имена не се знаят от широката общественост.
Но точно те са любимци на народа.
На тях „им идва отвътре“ да бъдат национални обединители.
Защото постъпват според своята гражданска съвест и високия морал на добротворци.
Но за жалост повечето потъват в забрава.
Онези обаче, които полагат полагат клетва „във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа“, са едва ли не всеки ден в новините. За щяло и нещяло. И ще останат в историческите анали и книги. Та и имената им ще се набиват в съзнанието на ученици и студенти.
Във военната клетва, която по-възрастните полагаха и още помнят, съществуваше обет:
„Ако наруша тази моя тържествена клетва, нека ме постигне суровото наказание на закона и всеобщата омраза и презрение на трудещите се“.
Може би е време народните властови избраници да намерят морал, сили и смелост, за да въведат изменение в Конституцията, според което клетвата да съдържа САМООБРИЧАНЕ НА НАКАЗАТЕЛНИ САНКЦИИ ЗА ДЕЙСТВИЯ В НЕСЪОТВЕТСТВИЕ С ИНТЕРЕСИТЕ НА НАРОДА.
А може пък, ако те не искат, други след тях биха направили това...
6.
А колкото до президента на Република България, той по конституция не е изобщо обединител на нацията.
Защото, Конституцията отрежда на държавния глава мисията да
„ОЛИЦЕТОРЯВА ЕДИНСТВОТО НА НАЦИЯТА“.
Кето означава ясно и категорично, че не е той човекът, който единствен обединява нацията.
Но е единственият, който има конституционното задължение и правомощие да олицетворява националното единство.
В този смисъл президентът е единственият конституционен властов фактор, в чиито правомощия влиза ангажиментът ДА БЪДЕ КОРЕКТИВ НА ПОЛИТИКАТА НА ВСИЧКИ ВЛАСТИ И ВЛАСТНИЦИ, ако прецени, че някои се отклоняват от клетвения си обет „във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа“.
И той го прави.
В такива случаи обикновено засегнати политици го обвиняват, че постъпва като партиен лидер и популист, а не като държавен глава, който трябва да е „обединител на нацията“
Например, преди няколко месеца президентът издига идеята да се организира референдум за това, дали трябва евровалутата да се приеме сега или след време.
Парламентарните властници не гласуват организирането на референдум.
Те постъпват тъй във време, когато според социологическите проучвания президентът изразява настроенията на повече от половината от българските граждани.
Значи държавният глава е застанал на страната на мнозинството от българския народ.
Това мнозинство държи всъщност ключа на обединителната идея за нацията.
Народната нагласа е в съзвучие и с мнението на най-големия експерт в света по валутите и създател на българския валутен борд Стив Ханке, който споделя горе-долу следното:
България с валутния борд и своя вързан за еврото лев е отдавна в еврозоната. По този начин може не само да се възползва от еврото като обща валута за страните от ЕС, но и да запази лева като национална валута. Както и да съхрани валутния борд като преграда против безконтролното вземане на заеми и срещу инфлацията.
Едва ли не всички богаташи обаче, наричащи себе си „бизнесмени“ и „работодатели“, повечето политици в парламента и правителството в съпровод на сумати медии, изревават като „ранена в сърцето пантера“, че президентът действа срещу националните интереси и се проявява като „разединител“ на нацията.
Все едно излиза, че у нас има консенсус по въпроса за въвеждане на еврото и че президентът работи против всенародното убеждение.
На тези фактори пригласят и лидери на БСП, коалиционни партньори в изпълнителната власт.
И ето парадокс.
Партията на труда прави политика в съзвучие с интересите на капитала.
Тази партия, по-скоро нейните лидери на централно и донякъде на местно равнище, сякаш са забравили тезиса на родоначалника на класовата борба - Карл Маркс, ако изобщо са го знаели някога, че в критични моменти „хората не се делят на раси, а на класи“.
Тоест делението не е по хоризонтална линия - по цвят на кожата, етнически произход, вероизповедание, родови традиции, културни особености и пр. неикономически показатели.
А по вертикална скала, според мястото в придобиването и потребяването на благата.
7.
Днес едва ли би могло да се намери поет, който би написал както Дядо Вазов някога:
„Богатий с парата, учений с умът, жената с иглата, сюрмахът с трудът...“.
Тоест масов доброволен харч и самообричане в името на общия народен интерес.
Защото сега „богатият с парата...“ означава като че ли преди всичко келепир.
В полза на себе си и себеподобните.
Думите „афера“, „спекула“, „далавера“, навремето заклеймявани, днес звучат уважително.
Ако се замислим, нашите управници може би осмислят по „правилен начин“ изстрадания и съдбовен девиз за нашия народ и нация:
„СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА!“.
Съединяват интересите си и стават по-силни...
„Обединители на нацията“!
Която се смалява демографски, икономически, социално, културно, здравно, образователно...