/Поглед.инфо/
Шум се дига, шум до Бога,
шум и крясък, шум и бяс,
цяла София в тревога -
ето кризата у нас.
Шефове дебели, мазни
край палата се въртят,
с новини разнообразни
вестникарите крещят.
Тоз погалил, тоз зарязал,
тез ще дойдат! Не! Онез.
Входът някому показал,
другите поканил днес.
Всички ощ неуморими
три нощи веч как не спят.
Мигат ли и пред очите им
все се кокали въртят.
Ходят, питат като в съне,
не усещат глад, ни мраз.
Всички днес са кат на тръне -
ето кризата у нас.
Само ние хич нехаем
със оръфаний балтон,
само ний не щем да знаем,
че в червения салон
разни планове се сплитат
зарад нов за нас ярем...
Хатовете там се ритат,
ний "магаретата" мрем!.
Написано е 1908 г.
Идеята за припомняне на това стихотнорение е на Диян Божидаров