/Поглед.инфо/ Интервю на доц. Янчо Найденов с проф. Атанас Раденски.
Уважаеми професор Раденски, благодарение на колегата инж. Тодор Митев от град Пазарджик, който е работил с Вашия баща, имах възможността да се запозная с неговите книги и интересни събития от съвместната им работа. Заедно с колегите от списание „Гора“ и ръководството на Съюза на лесовъдите в България, да Ви помоля за една интервю за нашето списание.
Уважаеми господин професор : добре дошли в България и като начало на нашия разговор, моля ви накратко да се представите на нашите читатели!
ОТГОВОР : От 2011 година съм професор по компютърни науки в университета Чапман в Ориндж, Южна Калифорния. Преди това съм работил в БАН, Софийския Университет, както и в още 3 щатски университета.
ВЪПРОС: Вие сте първият български информатик, получил научната степен д-р на математическите науки и избран за професор по информатика в Софийския университет. Това показва ли, че нашите студенти могат да получат добра подготовка и в българските университети?
ОТГОВОР : Поне в миналото, българските университети предлагаха отлични възможности за качествено образование На високо ниво. В наши дни това е по-трудно осъществимо, тъй като и студенти, и професори получават примамливи възможности за изява в западни университети. Независимо от променената конюнктура обаче, вярвам че и сега българските студенти могат да получат отлична подготовка в българските университети. В България има немалко забележителни професори и научни работници, които жадуват да работят с качествени студенти. Ако сте амбициозен студент, просто намерете един-двама такива, поговорете с тях и започнете работа с тях. Но не очаквайте тази работа да е платена, поне отначалото. Работете с тях по техни проекти и така ще получите индивидуално внимание, ценен опит и качествено образование. Този подход може да даде отлични резултати не само в България, а навсякъде по света.
ВЪПРОС: Вашият баща инж. Атанас Раденски е един от изтъкнатите радетели на българската гора и един от първите инспектори по опазване на горите и околната среда у нас.. Предаде ли той любовта си към гората и природата и на Вас, неговите деца?
ОТГОВОР : Да, баща ми предаде обичта си към гората на всички нас. Брат ми обича природата, аз я обожавам, както и двете ми дъщери. Всеки по-дълъг престой в град ме уморява и скоро започвам да търся начин да избягам навън, поне за малко.
По-голямата ми дъщеря Бояна, която е професор по компютърни науки в Орегонския Университет, е също така и бегачка на супер-дълги разстояния в прекрасните гори на Орегон. Тя не винаги тича из горите – понякога ходи на многодневни пътешествия с раница и палатка. Миналото лято например измина, заедно със сестра си Яна, за 4 дни 150-километровата „пътека в страната на чудесата“, която обикаля връх Рейниър (висок 4392 метра) в щата Вашингтон, недалеч от Сиатъл.
Яна, която живее във Вашингтон, е заклета планинарка. Тя е доброволна планинска, водна и хеликоптерна спасителка в тамошната планинска служба. Преди време, Яна защити магистърски тезис по биология, силно свързан с гората, на тема „Морфологични свойства и алометрични съотношения на смърчово дърво Engelmann и бял бор“.
ВЪПРОС: За богатата професионална подготовка, висока обща култура ерудиция и пословична любов към българската гора на Вашия баща, научих от книгата му БЪЛГАРСКАТА ГОРА (Кратка история на горите в България). Споделял ли е с Вас, на какво се е дължала, изключителната му любов към гората и природата?
ОТГОВОР : Най-лесно е да кажа, че баща ми обича така силно гората, понеже е роден и израснал сред нея. Това обаче би било тривиално обяснение. Толкова много хора са роден в планините, но далеч не всички ги тачат в такава степен, че да им посветят живота си. В същност, любовта е необяснима, ако ми позволите да перифразирам Недялко Йорданов, и такава е и любовта на баща ми към гората и природата. Мисля, че той си е роден с нея.
ВЪПРОС : Колегите на Вашия баща са го запомнили като изключително взискателен към себе си и работата си човек, строг, но справедлив. Кои са и най-ценните неща и житейски съвети, които научихте и запомнихте от него ?
ОТГОВОР : Мисля, че съм наследил повечето качества, с които той е известен. Очаквам много както от себе си, така и от другите, и правя всичко възможно да съм справедлив. Това обикновено не е лесно, но се старая.
ВЪПРОС: За нашите читатели би било интересно, да знаят, как държавата в САЩ и обществеността се отнасят към горите и тяхното опазване?
ОТГОВОР : Горската Служба на САЩ е агенция към Министерството на Селското Стопанство. Тя администрира 780 000 квадратни километра от около 150 национални гори и 20 национални пасищни района, което съвкупно представлява около една четвърт от федералните земи. Други агенции, като Службата на Националните Паркове и Бюрото за Управление на Земите също администрират федерални земи. Тук не става дума нито за частните гори, нито за горите, притежавани от отделните щати.
Управлението на националните гори е фокусирано върху дърводобив, паша на добитък, защита на вододайниите зони, дивеч и туризъм. По данни от Уикипидия, през 2009 година службата е имала 34 250 служители, от които 10 050 са били пожарникари, а 500 – научни работници.
Горската Служба ревизира и определя приоритетите си съгласувано с общественото мнение, което тя проучва с подходящи анкети. Такива анкети показват, че обществеността в САЩ е повече за запазване и изграждане на националните гори и по-малко за тяхното комерсиално използване. Разбира се, политиката на Горската Служба зависи и от това коя партия е на власт. Известно е, че демократите са за запазване и развитие, а републиканците – за разширяване на комерсиалното използване и дори за приватизация.
ВЪПРОС : От биографичните Ви бележки, узнахме, че от Хемингуей сте възприели правилото, че първо пишеш, а после четеш внимателно и изтриваш всяка дума, която не е наистина необходима. Смятате ли, че тази максима е важна и актуална, не само за творците на перото, но и за учените и политиците?
ОТГОВОР : Отстраняването на излишните думи е процес, който в същност ти помага да проясниш мисълта си, да разбереш по-добре какво искаш да кажеш и, естествено, да го кажеш по-добре.
Краткостта и яснотата са важни за учените, защото ги правят по-разбираеми. Краткостта и яснотата са важни и за политиците, за да не объркват и смущават обществеността. Тази максима е важна за всеки оратор, за всеки пишещ човек, тъй като може да му помогне да е по-ясен и разбран.
ВЪПРОС : Отбелязвате, че сте се учили от думите на Съмърсет Моъм : “Има три основни правила за писане на романи, но за съжаление никой не знае кои са те.” Считате ли, че тази максима важи с пълна сила за политиката и управлението?
ОТГОВОР : Да, мисля, че максимата на Моъм надхвърля литературата. Бих казал, че има три правила как да станеш изключителен (да, изключителен) писател, политик, мениджър и т.н., но за съжаление никой не знае кои са те. Разбира се, има правила за това как да се пише, как да се прави политика, как да се ръководи и т.н. и ако човек ги изучи добре (например в университета), може да стане приличен писател, политик, мениджър. Ако искате обаче да сте изключителен, ама наистина изключителен, трябва да откриете своите собствени правила - тези които никой друг още не знае.
ВЪПРОС : От Вашите интервюта, особено силно впечатление ми направи писаното “…. В онези трудни за мен времена бях заобиколен от прекрасни колеги, честни и справедливи хора - както безпартийни, така и партийни членове, без чиято подкрепа и помощ не бих успял в професията си. Такива хора ме подкрепиха при защитата на докторат и в избора ми за първия в Софийския университет професор по информатика”. Моят въпрос към Вас по този повод е следния: Оптимист ли сте, че след време отново у нас ще има прекрасни, честни и справедливи хора, подкрепящи и помагащи на младите да се формират, като добри граждани и специалисти.
ОТГОВОР : Вярвам, че такива прекрасни, честни и справедливи хора винаги са съществували в България. Може би техният глас се чува по-малко точно сега, но те са тук – много от тях познавам лично.
ВЪПРОС: Известно е, че сте работили в БАН. Според Вас, има ли промяна в БАН и трябва ли държавата да отделя повече средства за Академията на науките?
ОТГОВОР : В наше време, науката е важна за всяка страна, която иска да върви напред. В тази връзка ми идва наум това, което се случи на президентските избори в САЩ. Поради промяната на структурата на икономиката работниците от старите, традиционни професии се почувстваха изоставени и недоволни, подкрепиха кандидата, който им обеща да ги направи значими отново. Това обаче не може да стане – тези хора биха могли да станат професионално значими само ако се образоват и преквалифицират. Една страна може да просперира с високотехнологична икономика и с икономика, основана на знанието. За България организация като БАН би трябвало да е стълб в развитието на такава икономика.
В този аспект, една наистина силна интеграция на БАН с висшите учебни заведения в цялата страна би изиграла полезна роля (подобна интеграция беше ползотворна в миналото). А също и интеграция с отделните министерства, за разработване на техни поръчки.
Важно е да има наистина добро финансиране, обаче в съчетание с висока продуктивност на изследователската работа. Националните изследователски лаборатории в САЩ (които бихме могли да разглеждаме като Щатския аналог на БАН) са изключително добре финансирани. Обаче само част от бюджета им е гарантиран. Съществена част от финансирането идва по състезателни, високо конкурентни канали, например от министерството на енергетиката, военните учреждения и националната фондация за научни изследвания. Разбира се, това предполага, че правителството отпуска бюджетни средства за наука на същите тези учреждения. Резултатите от научните изследвания се прилагат в звената, които осигуряват средства за тях.
Накратко, в една желана ситуация, научна организация, подобна на БАН би трябвало да бъде финансирана много добре, а хората в нея да са правилно организирани и да работят много ефективно.
ВЪПРОС : С какво Ви привлякоха САЩ и лесно ли пробихте там ?
ОТГОВОР : Първо, САЩ е страната на компютрите. Там са се раждали и продължават да се раждат много от технологичните и научни новости. Второ, преди години българското правителство не ми позволяваше да пътувам професионално (и лично) на запад, а това беше критично за развитието ми като професионалист. В онези години се оформи желанието ми да живея и работя в страна, в която пресичането на границата не е проблем.
„Пробиването“ в Щатите не беше особено трудно, от самото начало работих като професор в университет. Обаче отне доста дълго време да намеря место, което да удовлетвори до голяма изискванията ми. Все пак, бях на 40 години, когато започнах там. От друга страна, беше забавно. Все едно, че заживях втори живот.
ВЪПРОС : Може ли да се приеме като кредо, казаното от Вас : "……. посланието на книгата ми - балансът, който всеки сам трябва и може да постигне, за да е свободен, независимо от строя, в който живее“.
ОТГОВОР : Не винаги можем да изберем как да живеем. Ограничени сме от външни фактори. (Например вече споменах, че преди години не ме пускаха да пътувам на запад и моето желание по въпроса нямаше никакво значение.) Човек често няма свободата да контролира външните обстоятелства - винаги обаче има свободата да избере личното си отношение към тези обстоятелства, към обстоятелствата, които не може да управлява. Благодарение на Виктор Франкъл разбрах, че никой не може да ти отнеме тази свобода.
Ние сме роби на нашите очаквания. Айнщайн казва: „Щастлив съм, защото не очаквам нищо от никого.“ Мисля, че Айнщайн е искал да каже, че не очаква нищо и от самия себе си. Можем да сме по-щастливи, като очакваме по-малко както от другите, така и от нас самите.
Можем да фокусираме усилията си върху проблеми, чието решаване зависи от нас. Разумно е да игнорираме проблемите, върху които нямаме никакво влияние колкото и важни да са те.
В наша полза е да потискаме недоволството си и да не критикарстваме. Спомнете си шопското „Оти да се косим, като че ми мине.“ Това е една наистина гениална българска мисъл. Полезна е и друга максима (чийто произход ми е неизвестен): „Да се ядосваш на някого е все едно ти да пиеш отрова и да чакаш той да умре.“
Струва ли си да страдаме за дреболии? В такива случаи е по-добре да му пуснем края, в смисъл да приемем нещата такива, каквито са.
Нека бъдем позитивни, да разбираме другите и да им прощаваме.
Погледнете - всичко това зависи от нас самите. Сами можем да се освободим от прекомерните си очаквания, от безпредметно пилеене на усилия върху нерешими проблеми или за дреболии, от разяждащото недоволство и критикарстване. Изборът ни може да ни освободи - или пороби.
ВЪПРОС: Впечатли ме писаното от Вас: „ Сега и в България, както и в Щатите, властва консуматорският дух и пазарната икономика измества респекта към културата. И в Америка е така, но там богатите хора и корпорациите дават пари за духовност. Неотдавна в моя университет спонсори, построиха зала за концерти за 50 милиона долара. Вярвате ли, че в нашата страна ще се появят личности, като братята Георгиеви, Димитър Апостолов Ценов и много други и ще дарят пари за духовност и образование?
ОТГОВОР : Не бива да очакваме, че донорите ще дойдат сами при нас. Трябва да ги търсим, да ги ухажваме и да ги убедим, че парите, които ще дадат ще бъдат използвани добре и за достойни цели. В Щатските университети има големи, мощни административни звена, които се грижат точно за това. Университетските администратори от високите ешелони – президенти, декани и др. - са изключително активни в търсенето на дарения. Опит в работата с донори и уменията за намиране на пари са основен критерий при подбора на висшите администратори.
От опит знам, че не един и двама ще побързат да ми кажат: България не е САЩ, значи тези идеи не са приложими тук. Това е голям проблем, защото ние българите, по една или друга причина, не изглеждаме достатъчно отворени към идеите на другите. Би било полезно да слушаме по-внимателно, да сме търпеливи и да се стремим да разбираме другите по-добре.
ВЪПРОС : Научихме, че обичате да скитате из пустинята, равнините или планините и че това усилва вашето желае за творчество и съзидание. Обичате ли нашите планини, зареждат ли ви те с емоционална, съзидателна енергия и коя от тях Ви е любима?
ОТГОВОР : Обичам всички наши планини. Те са различни, както са различни и приятелите ми тук. Всяка планина ми предлага нещо уникално, нещо което си струва.
ВЪПРОС: Какво бихте посъветвали, младите българи, стремящи се към реализация в САЩ ?
ОТГОВОР: Първо, емиграцията не е за всеки. Като всичко друго в живота, получаваш едно, губиш друго. Какво получаваш и какво губиш като емигрираш е строго индивидуално. Човек трябва да прецени сам за себе си. Реализацията в чужбина може да си струва само за хора, за които балансът от това, което биха получили с емигрирането и това, което биха загубили е положителен. Ако пък този баланс е негативен, да останеш в родината е по-правилен избор. Който реши да се реализира в чужбина, трябва да е готов да работи сериозно и всеотдайно, и да е по-конкурентен от местните хора.
ВЪПРОС: По всичко личи, че ставащото у нас, не Ви е безразлично: - Имате ли поглед върху събитията у нас, какво се е променило? Оптимистично настроен ли сте за бъдещето на нашия народ и България
ОТГОВОР: При всяко идване в България виждам подобрения. За хората тук те са плавни и може би затова някои не ги забелязват и даже ги отричат.
България е живяла повече от 13 века и е оцеляла при някои доста ужасни обстоятелства. Защо да не оцелее и сега?
Мисля, че за запазването на българската нация в миналото най-важни са били три фактора: християнската вяра, българският език, българската гора. Вярата е нашата духовност, езикът оформя националната ни принадлежност, а гората е среда, която е критична за физическото ни оцеляване. По всичко личи, че сега вярата ни не е застрашена. Българският език обаче е сериозно заплашен от прекомерни и ненужни изкривявания под влияние на английския. Докато доста заемки са необходими и полезни, ненужните чуждици и ненужното изкривяване на граматиката вредят. Ако загубим уникалността на езика си, ще загубим чувството си за национална принадлежност. А ако съсипем гората си, ще останем без дом.
Уважаеми господин професор, благодаря Ви за отделеното време и изчерпателните отговори. В заключение на нашия разговор, какво бихте пожелали на нашите читатели и на нашата страна?
На читателите желая успехи в професията, в опазването и развитието на горите.
На всички сънародници пожелавам да са гъвкави и ентусиазирани, когато се сблъскат с нови възможности, дори и такива, които изглеждат необичайни, възможности за развитие, които животът неизбежно предоставя.
На вас, доц. д-р Найденов, благодаря като за поканата за интервю, така и за интересните въпроси.