/Поглед.инфо/ За незапознатите „мекере“ се нарича оня компонент от чекръка, чието предназначение е да служи за навиване на издърпваната нишка.

По повод предстоящите избори за т. нар. парламент, както разбират „майсторите“ политическото изкуство, масово си втурнаха в надпревара за търсене на мекерета за листите си от кандидат депутати. И още нестартирала официално предизборната кампания, отделни екземпляри от тия последните – едни избягали от една партия и пристанали на друга, други все едно дали някога са членували или не в каквато и да е подобна формация мераклии за парламентаристи, наченаха да дават тон в подхваналото скрибуцане на чекръците за една или друга формула на бъдещо правителство – експертно, програмно и пр. Даже, самопредставяйки се за „мъдреци“, които от сега умуват над доброто на народа, че те нямало да монологстват, а щели да диалогизират, както му е редът посредством други себеподобни все едно от кои новосформирани партийни и т. п. парламентарни групи с цел ортаклък за „коалиция на разума“. Щото отнапред знаят, че щяло да бъка сред всяка от тях от „разумни, мислещи хора“, които „уважават“ и с каквито споделят „общи мнения“.

Като оставим настрана всичко друго, ако не повечето, поне способните за рационално мислене вероятно си задават въпроса: цялата тая пасмина единствено като мекерета ли може да се докопа, ако не до кокала до копанката, отредена им като за „народни“ представители от ония, дето въртят чекръците. И ако наистина са осенени и имат не само каквито да било идеи, които могат да грабнат и увлекат избирателите, но и сериозни намерения да ги реализират, защо не ги оповестят публично и не се кандидатират като независими от която да е политическа партия, а от т. нар. „гражданска квота“ на тая или оная от всевъзможните подобни формирования? Или доколкото самите те не си дават сметка или им е все тая, тъпотията и наглостта на чекръкчиите стига до там да не проумяват как изглеждат намотаваните чрез тях нишки, ако не за всеки, най-малкото за повечето от онези, за които кроят не и ново сетре, а като преправа от вехтият парламентарен ямурлук да изплетат за премяна, макар щарен най-елементарен елек. За което не се изискват кой знае какви умения или ум и разум! Да не говорим за прикриване голотата на цялата поквара, която отвращава и без това загубилите доверие не само към т. нар. партии, а вече и към все повече оредяващите малцина извън тях. В т. ч. омерзение и погнуса от някои, към които с основание или не считани за достойни като пример на нравствена чистота, нормалните, почтени хора доскоро хранеха уважение и надежда, че могат да им бъдат опора в качеството си на техни духовни водители.