/Поглед.инфо/ На 82 години почина дядо. Тих, скромен, отдаден и светъл човек.
Той и баба станаха членове на БСП през 1990 година, когато много хора бягаха от там.
Само на 17 години отива да строи прохода на Републиката с първата бригада.
Той е човекът, който пуска електричество в своето село Съдийско поле и заради това винаги съм се шегувал, че той е истинският господар на светлината, вестител на промяната. Целият му живот след това беше посветен на електрификацията, на строежите, нямаше обект на Строителни войски, който да не е посетил. През ръцете на дядо мина онази модернизация на България, която сега се опитват да твърдят, че не се е случвала.
Преди време един старец в Перник, горе-долу набор на дядо ми, каза, че хората, родени в периода 1930-1940 година, са най-"патеното" поколение. Те построиха една страна, отдадоха живота си за нея, а после видяха как я сриват пред очите им.
Никога няма да свикна с това да се разделям с хората, които означават нещо за мен, но, мамка му, дори и когато ми е най-тъжно, в мен все пак остава някаква радост от това, че, ако днес мога да виждам някакъв хоризонт, то е, защото преди мен е имало точно такива хора като дядо.
Б.р.: Нашите съболезнования Саше! На теб и на цялото семейство!
Поклон пред паметта на дядо ти!