/Поглед.инфо/
ОТВОРЕНО ПИСМО
ДО:
БЪЛГАРСКАТА НАЦИЯ,
БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА
ПРЕЗИДЕНТА РУМЕН РАДЕВ
От проф. Людмил Георгиев, Софийски университет „Св. Климент Охридски“
НАКЪДЕ, БЪЛГАРИЯ?
Една държава става държава не толкова чрез институциите си, колкото чрез собствената си визия за себе си, за собствената си история, за света и своята роля в историческия процес. Институциите следват после, след това, ако, разбира се, всяка една национална общност чрез своята държава иска да възпроизвежда собственото си достойнство. Ако самата национална общност няма усещането си за собствената си историческа мисия, за собственото си, от Бога дадено, историческо самочувствие, то тя винаги се превръща в придатък на нещо чуждо. А това означава само и единствено възпроизводство на непреодолимите кризи на идентичността, на онова драматично всеобщо невежество, което привижда в силния на деня пътя за собственото си спасение. Абсурдът е уникален, когато става дума не за случайно пребиваваща в историята общност, а за нещо толкова велико, колкото днешният ограничен български мироглед дори и не може да промисли...
Господи, Православен мой Боже, прости, ако можеш, на всичките ми български братя и сестри, че правят и са направили своя „цивилизационен избор“, декларирайки своето съпричастие към „Западната цивилизация“!
Господи, Православен мой Боже, бъди снизходителен към тази възторжена и всеобща лудост! Прости им, защото Си Всепрощаващ!...
Всеки нормален ум, ако въобще е останал в България или дори в разпръсналите се по света българи, би се попитал, като как така една общност, която е субект на цивилизация, може да направи „цивилизационен избор“ в полза на друга цивилизация?!...
Нека го кажа категорично – България и българската общност са повече от хилядолетния субект на Кирилицата и Православието, на онази, тоест тази Православна цивилизация, от която се срамуват поредните предатели на собствената ни история. Тъкмо това противоречие – между исконните ни постижения и светоусещане, от една страна, и лакейството към различните католически и протестантски разбирания за света, от друга страна, са в основата на всичките ни проблеми, на драмите на нашето битие във всички аспекти на социалния и духовния ни живот. Можете ли наистина да си представите, да го осъзнаете, да го разберете и накрая да се възмутите от тази тотална подмяна на собствената ни българска визия, роля и мисия в историята? А тя е, пак повтарям – да бъдеш историческият субект на Цивилизацията на Кирилицата и Православието, а в същото време да ти внушават, че твоят „цивилизационен избор“ е Европейския съюз и НАТО, тоест политическите и военните структури на католическия и протестантския западен свят?! Фундаменталният проблем на такова национално и историческо предателство на българските политически „елити“ към българската нация се свежда до простия факт, че в близко бъдеще има съвсем реални опасения за минимизирането на българския фактор в структурата на самата държава! Не количествено, както казват разни измислени „патриоти“, а качествено, защото българските поколения никога повече няма да са в състояние да осъзнават, че тяхната хилядолетна Родина е Субектът на Православната Цивилизация!
Разбира се, че всичко, което казвам дотук, се отнася както към грижата за българския език, но най-вече към толкова необходимото за всеки един православен християнин всепроникващо и задълбочаващо се място на Българската Православна Църква не само в индивидуалния ни живот, но особено и в политическите дела на държавата. И пак от гледна точка на историческата истина, че България и българската общност са Историческият субект на Кирилицата и Православието, което значи, че ние сме самостоятелен субект на Цивилизация!...
Разбирам, прекрасно разбирам, че Българската Православна Църква има огромни притеснения да се намесва агресивно в делата на днешната държава България. В същото време, обаче, искам да кажа и на Негово Светейшество Патриарха, и на всички достопочтени Митрополити, че само и единствено Българската Православна Църква може да гарантира бъдещето на България и на българската общност! Но не чрез днешната им пасивност, а чрез една наистина възродена и обновена мисия на нашето Православие – както във вътрешно, така и във външно-политически план! Защото, уважаеми Ръководители на Българската Православна Църква, самата Руска Православна Църква призна по категоричен начин, че тъкмо България и българската общност са истинските родители на Русия и на руския народ чрез Кирилицата и Православието! А това нито повече, нито по-малко означава онова, което вече казах – България и българската общност са Историческият Субект на Цивилизация, която е различна от онзи „цивилизационен избор“, за който днешните ограничени партийни елити ни говорят! И още нещо – имайте самочувствие, защото номинирането на Българската Православна Църква за Нобелова премия означава и ще означава само и единствено това, за което говоря – Вашето и Нашето, тоест на България и на българската общност признание за собствена мисия в историята! А нали казах точно това, по-горе, че една държава става истинска държава на първо време тогава, когато осъзнае собственото си място в историята, което по недвусмислен начин определя и нейното място в бъдещето!
Искам да помоля и българската общност да разбере, че не партиите, които имат ограничен хоризонт за Държавата, а само и единствено общата ни помощ и вяра в мисията на Българската Православна Църква ще ни гарантират самочувствието като Субект на Православната Цивилизация! Знам, не сте само вие, аз също мисля като вас, също имам твърде много съмнения във всеки един служител на Църквата – по-висш или по-нисш ранг, от Дядо Владика на Митрополията до обикновения отец и в най-малкия параклис! Но нека си признаем – дали нашите съмнения не идват от нашата уникална двойственост да се отдадем както на езически и идеологически основания, несъвместими с онова необяснимо мистично единение с Бога, присъщо на нашето Православие?! Единението, което днес за съжаление е присъщо единствено на нашите руски братя, които, парадоксално, но факт, тъкмо ние направихме православни?! Затова ви моля, скъпи български братя и сестри, да се успокоим, да се вглъбим в себе си и накрая да потърсим онова типично наше православно единение с Бога, което ще ни помогне да се возвисим!
И, в заключение, бих искал да се обърна към Българската Православна Църква с молбата, заемайки по-голяма позиция в нашия живот, да се опита да гарантира териториалната цялост на днешна България в разговори с ръководителите на Руската Православна Църква! Знам, че Руското Православно Възраждане изпреварва многократно нашето, въпреки 70-годишния социализъм, но все пак се радвам на онова неподправено отношение към Българската Православна Църква, а оттам и към България и българската общност като към исторически сложилите се създатели на самата Русия и руския народ!
С уважение:
Проф. Людмил Георгиев,
Софийски университет „Свети Климент Охридски“
П.П. Вижте какво, драги, въобще не ме интересува дали ще имам някакви проблеми с администрацията на „Алма Матер“ – все пак съм възпитаник и приятел на най-големите умове в моя живот, на проф. Николай Генчев, на праф. Минчо Семов, на проф. Георги Йолов, на проф. Кирил Нешев, на проф. Павел Александров, на проф. Исак Паси, на проф. Дончо Градев, и т.н., и т.н. Искам само да повторя, че нашата българска общност за пореден път е изправена пред абсурда, вменен й от т.нар. „партийни елити“ – да прави „цивилизационен избор“, след като самата тя е субект на цивилизация, на Цивилизацията на Кирилицата и Православието!?! Вие можете ли да си представите, не, не можете, но това е факт – тази партийна драма е в основата на всичките беди на българската общност! Не можете да си представите, но дълбинният историко-психичен гещалт на този факт е в основата на всичките ни драми през последните 27 години, драги!