/Поглед.инфо/ Младежът Николай Николов на 08.08.2019 година си взима довиждане с БСП, такава, каквато е сега. Излиза на „чист въздух“ след 12 години в нейните редици. Тревожни са констатациите му: БСП е в мащабна криза, която се изразява в идеен, организационен, кадрови и финансов крах.
Уважавам мнението и оценките на Н. Николов, не зная дали той ще прочете тези редове. Може би нямам право да обсъждам решението му, но говоря по принцип. Категорично не приемам подход „влез – излез“, защото носи в себе си доза неискреност, меркантилност, непоследователност или, както казваше баба ми, влиза в графата „слънчоглед партия“. 12 години не са малко, но интересно какво мислят по повода неговите близки, приятели, които сигурно знаят за принадлежността му към социалистическата организация. И къде отива убедеността и вярата в социалистическата идея, валидна за поколения българи; очевидно Н. Николов няма скрупули да хвърли камък в „блатото“ и да бяга.
Споделям тревогата за идейното, организационното, кадровото и финансово състояние, но определението „крах“, не може да е валидно за цялата партия. За идейния крах. Много са социалистите, които търсят, образоват се, работят, изказват се и пишат по въпроса. Да се обясни и оцени правдободобно нашето съвремие и да се „провиди“ след него е задача за много умните леви хора по света, което в никакъв случай не изключва почтено, съзнателно, честно и ясно да се живее за лявата идея днес и сега. Българите да съществуват от труда си, да се учат, да се лекуват, да могат достойно да се справят с изненадите в живота…
Организационният, кадровият и финансовият крах зависи почти изцяло от партийната членска маса. Ако тя позволява да бъде манипулирана, водена за носа, ако е неспособна да се информира, анализира и отстоява позиция, настъпват критични за партията периоди. Преди повече от три десетилетия БСП наброяваше многостотин души. След 1989 година бързо голяма част от тях отидоха на „чист въздух“, освободиха се от ангажимента на лявата отговорност. Отдъхнаха си!
За това не приемам спокойно решението на Н. Николов. Неговата позиция не е убедителна, не е избистрена – не е „ниновист“, не е и „опозиционер“. Не е еднозначен и по повод „болярския принцип на антиселекцията“ – Нинова да намери свой приемник, „опозицията“ да даде път на нов човек с качества. Къде се крие тук промяната, какво решава такъв подход?
Според Н. Николов, нужните червени кръвни телца в партията са липсващите „естествени“ лидери и „делови хора“, които да водят партийната политика. Не намирам принципна разлика с настоящото ръководство. Естественият лидер, самороден, самоук ли означава, в чиято ефективност дълбоко се съмнявам при условията на 21 век! Self-made man е поостаряла представа. Делови хора в България е също понятие с неясен профил. Делови човек от чалга сектора или такъв, действащ на ръба на закона или по други всевъзможни начини, дали става за партиен водач?!
12 години не са малко, но не са и много в един живот. Решението на Н. Николов е лично и може да се приложи не само за партийно членство. Ако нещо ти омръзне или не е по силите ти, не се отваря парашутът ти – винаги има заден ход. Партията тук дали има вина?! При положение, че критикуваш en gros, избраният подход не решава партийните проблеми, решава само твоя личен такъв.
Живей и прави каквото трябва по съвест. И след лоша реколта трябва да се сее!
Валичка Георгиева