/Поглед.инфо/ Сред хубавото и лошо в универсалното наследство на историята, освен друго от IV в. пр. н. е. Атина ни е завещала и опозицията, чието начало за формиране като структура на два противоположни начина на мислене и поведение за противопоставяне произтича от обучението чрез реториката в школата на Исократ и образоваността като цел на метафизичното знание от Академията на Платон.

Според Аристотел, подобно на диалектиката реториката не е повече от метод. Чиято задача е не да убеждава, а да открива убедителни аргументи, действителни или привидни. И както отбелязва в своята „Реторика“, която не е теория, предназначена за обучение в ораторско изкуство, а необходимо продължение след „Топика“ в изграждането на неговата диалектическа логика като система за правилния начин на разсъждение, основано на субективното знание като мнение: „ Колкото повече се опитваме да представим диалектиката или реториката не като способности, а като науки, толкова повече, без сами да забележим, ще унищожаваме природата им, за да ги превърнем в науки с известно предметно съдържание, а не само в области на речта.”. Защото за него е безпределно ясно и както категорично посочва в предлаганото определение: „Нека реториката бъде способност да откриваме при всеки случай онова, което може да убеди. Това не е задача на никое друго изкуство… Реториката, изглежда може да открива убедителния аргумент относно всяка даденост, затова и казваме, че тя като изкуство не се отнася до някакъв собствен и определен разред предмети.”. Без да указва категорично кога един или друг аргумент е убедителен, според Аристотел такъв придобива убедителна сила само когато е включен в конкретна логическа структура, като изведен от строго логически начин на разсъждение. Какъвто се осъществява не чрез механизма на формалната логика. А от съвършено различен, основан на двата метода – диалектиката и реториката, които заедно изграждат отделна логическа система.

Преминала и в римския свят, продължила поне до времето на Марк Аврелий, според споменатата традиция заниманието с философия има подривен характер спрямо официалните институции и налаганата от тях линия на обществено поведение, в противовес на защитата им от реториката. Самочувствието на образования, свободомислието и свободоречието, смятани до тогава за обществено действие, основано на простата идеология за несъществуването на друга реалност извън битието на смъртния човек и небитието на смъртта, обусловени от заниманието с философия, което условно бихме могли да наречем субективен хуманизъм, като противодействие и срещу шарлатанията е привличала, вдъхновявайки и подхранвайки просветителската яснота на тезите и полемиката срещу безпросветността и суеверието и на хуманистите от Новото време. Ренесансовото и на Реформацията просветителско воюване не само срещу предразсъдъците, а и унинието вкл. посредством проявни форми като пародията и сатирата, съпътстващи винаги най-доброто, без преувеличение може да се каже, че е един от най-ценните завети на античността. Практикуването на т. нар. обществено образование и в съвременния свят несъмнено може да има за резултат усвояването от едни или други хуманоиди повече или по-малко на умението за боравене на какъвто и да е език с членоразделна реч. Но речта и езикът не са повече от дар на човека от природата като нейна способност за саморазвитие. С какъвто и без да го съзнава не е проблем като свободен безпрепятствено да си служи и който да е денегерат, изверг или просто глупак.

Шарлатанин (от фр. charlatan, употребяван за лице, упражняващо измама с цел получаване на каквато и да е изгода – богатство, слава или други предимства посредством една или друга форма на показ), равнозначен на shister за някой, който действа по непочтен, неетичен, безскрупулен начин, особено спрямо закона, вкл. политически, е термин, който най-приляга не само на т. нар. министър-председател на България. Заслужава да се отбележи по повод споменатото, което определя именно шарлатанина – тънката разлика, която го отличава като такъв от другите видове измамници, в т. ч. на доверие. А именно предлагането от него на услуги и продукти, опитвайки се да избегне лична връзка със своите „марки“, прибягвайки до сложни схеми на измама. В конкретния пример посредством цялата сбирщина както от създадената по проект на чужда държава формация, чийто иначе е „лидер“, така и на присъдружните й партии, участници в разни формирования като щабове, съвети, прикрити бизнеси и пр., чрез които „управлява“ страната. Доколкото самоокачествявайки се като „прост“, а и ония, които дърпат конците в разиграване на тази марионетка, използвайки съзнателно или не ролева игра, в продължение на години прилагат фалшиви средства за създаване на впечатления у хората, че вършат каквото вършат в обществена полза и интерес, като им продават безполезни ноструми и всякакви други подобни ерзац стоки и услуги. Които за всеки притежаващ ако не друго здрав разум е повече от ясно, че няма да изпълнят дадените за тях обещания. Това се отнася и за хрумналите или внушени на мошеника лакърдии в т. нар. обръщения от 14 и 17 август т. г. във връзка със свикване на Велико народно събрание (ВНС) за рестарт на държавата посредством приемане на нова конституция. За което, ако онова, което според някои би могло да се окачестви като настоящ парламент вземело решение, той щял да подаде оставка. Ще си позволя да вметна по тоя повод, че след първото от цитираните изявления още в същия ден както споменах в публикацията: https://pogled.info/bulgarski/Vacua-vasa-plurimum-sonant.119331, имайки предвид и позицията на коалиционния партньор – т. нар. Обединени патриоти за президентска република, за всеки трезвомислещ зад идеята за свикване на ВНС явно прозира шарлатанията с цел прокарване номинация му за президент. Защото първият и най-съществен проблем за него е отговорността за деянията му, за избягване от каквато се нуждае от имунитет и то не какъв да е, а такъв какъвто е предоставен на държавния глава. Все едно при парламентарна или президентска република. А следващият по значение за него, без да пренебрегваме апетита му към очаквания ресурс от ЕС, като алтернатива задържането на властта на всяка цена, вкл. и чрез отлагане провеждането на редовни парламентарни избори. Като оставим настрана дали дори при решение на т. нар. парламент за свикване на ВНС би изпълнил обещанието си да подаде оставка или не, и без да се обзалагаме за отрицателния отговор на така поставения въпрос поради не само една от най-характерните му черти на доказан не веднъж пред съд лъжец, в двата случая – в периода на дейност на ВНС или на настоящия парламент, как би била преконфигурирана тайфата управленска коалиция с участие и на техни клакьори е отделен въпрос на пазарлък кой какъв, къде в т. ч. с имунитет и пр. И сега, след данданиите около няколкомесечната празнословна шумотевица по темата за свикване на ВНС, „реторите“ се състезават в надприказване кой от кого да се изяви като по-отракан софист, за които не истината, а упражняването в търсене на аргументи за убеждаване е цел на занятието им като „народни избраници“ да оправдават така или иначе предопределения провал на „идеята“ посредством свикване на ВНС за измама от страна на мераклията или проектирания за фигурант като фюрер. Като отминем въпросната конкретна инициатива, предварително известният резултат от която е определящ за всички останали способи за шикалкавене с цел оставане на властови позиции от страна на който и да е от камарилата и котерията, изключително ниското ниво на интелектуални способности и като капанджии на тая сган, която претендира да управлява страната, намират ярка изява във всичките й прояви като действия както в здравеопазването, така и в образованието, икономиката и която да е област на обществения живот, единствена последица от които вече не е и хаос, а тотална разруха на държавата. Каквато едва ли някой знае или би се наел да прогнозира дали и доколко би била сравнима с преживяното от поколенията в хилядолетната история на България. Освен ако слуша разни врачки, пророци, магьосници и т. п. прорицатели, вещаещи светло бъдеще. Не е необходимо човек да бъде ясновидец, за да прозре в настоящата ситуация, че ако всички, които нямат никаква друга грижа освен измъкване от грозящата ги санкция и обусловения от тяхното нищожество, неутолимата им алчност и безпределна наглост егоистичен интерес не бъдат отстранени час по-скоро от управлението, не само поредната катастрофа е неизбежна, а е възможна заедно с тази на всеки от днешните нейни граждани и нейната гибел! Затова „… недей да питаш за кого бие камбаната камбаната бие за теб.“ (Ърнест Хемингуей).