/Поглед.инфо/ Коментар на Юрий Асланов за в. „Преса”
В неделя БСП регистрира успех на частичните избори на няколко места в страната. Въз основата на подобен вот е преждевременно да се правят генерални изводи. Тези населени места са твърде малки, за да образуват представителна картина. Сред тях няма големи градове. Случилото се по-скоро подсказва за процеси, които може би водят към обръщане на съотношението между политическите сили и промени в масовите нагласи. Преждевременно е обаче да се прави изводът, че се задава електорален ръст за опозицията, в частност за БСП.
Да припомним първо какво регистрират в последно време социолозите.
Първо, отлив на доверие към управляващите. Това обаче не води до прибавяне на някакъв електорат към БСП и другите опозиционни партии. Второ, такъв процес се съпътства с ограничаване на групата на потенциално негласуващите. Най-рязък е сривът на доверие към институциите
При всяка една недоверието доминира. За първи път от три години - и то още през летния период, делът на хората, изразяващи недоверие персонално към министър-председателя, превишава дела на онези, които му вярват.
До изборите остава достатъчно време, освен това има и динамика, в т. ч. скрита. Регистрираните днес нагласи могат да се окажат далеч от истината в една реална изборна обстановка. Но, изглежда, при всеки подобен частичен избор, особено в малки населени места и в села, критичното настроение срещу управляващите ще е налице, те ще бъдат главните потърпевши при такъв вот.
Нещата в столицата и в провинцията са коренно различни. Никак не е случайна водената политика на властимащите особено през последните години - концентриране на всички ресурси и усилия върху най-големите градове. С това, от една страна, се появява нов вътрешен мигрантски приток към големите центрове, особено към София и Варна. От друга - задълбочи се недоволството на хората, оставащи в малките населени места защото до тях не достигат нито финансови, нито други ресурси. Даже и внимание няма.
Точно тези симптоми не отчетоха ГЕРБ и за загубата им в неделя на частичните избори има две възможни причини. Едната е те да не са придали особена важност на вота и да не са хвърлили организационни и други ресурси в него. Другата е подценяване на протестния вот, който управляващите през годините винаги са инкасирали заради задълбочаващата се криза. Та в Калофер безработицата гони 50%! Няма как резултатът от изборите там да изненадва.
Към управляващата партия ГЕРБ протестът е градиращ, но все още не се трансформира в наказателен вот. Недоволството, което наблюдаваме, е подобно на ръмжене, мърморене. Но то не е гняв, какъвто може да избликне в по-тежка ситуация, например в предстоящия зимен сезон. Тогава върху бюджета на домакинствата ще се стоварят и допълнителни тежести. И тази част на България, която е отделена от центъра, все по-малко ще вярва на публичното говорене, на пропагандата. Тя при всички случаи ще се вторачва в собствените си проблеми и на базата на това ще формира поведение.
Коментира се, че хладилникът е победил телевизора. И за такъв извод е рано, защото телевизията си остава най-масовото средство за въздействие. Тя влияе на близо 2/3 от хората, които обитават предимно големи градски центрове. По тази причина управляващата партия насочва вниманието си предимно върху тях. В медиите продължава да доминира проправителственото и официалното говорене, което малко или много преувеличава добрите събития и омаловажава това, което наистина тормози българските граждани.
Да проследим какво става в политическите партии. В БСП имаше събития, от които тя получи допълнителен импулс. Събра необходимите подписи за референдум за АЕЦ „Белене", а председателят й Сергей Станишев е избран лидер на ПЕС. Това повдигна самочувствието на партията и в бъдещата предизборна година тя трябва да съумее да го използва. Какви са изводите?
Най-напред соцпартията организационно и политически трябва да насочи вниманието си към такива населени места, които се чувстват изключени от живота, но без да намалява вниманието си към политиката в големите градове. Защото тази политика продължава да е най-важна, а там БСП все още няма завоювани позиции.
Второ, постигнатият ентусиазъм от събирането на подписите за АЕЦ „Белене" се позагуби. От значение е и този ураганен пропаганден огън, който върви срещу характера и резултата от подписката и евентуалните последици от нея.
Трето, българските граждани все още не разбират смисъла от избора на Сергей Станишев за шеф на ПЕС и не оценяват практическата му стойност. Да, вътре в БСП това личи - най-вече от самочувствието на младата й генерация, нейният лидер е получил такова високо признание. Много хора си мислят, че това е нещо едва ли не като „Евровизия" или конкурс за красота, спечелен от Станишев, т.е. награда без практическо значение. Това би се променило съществено, ако Станишев от новата си позиция даде потвърждение за своите възможности. Например, ако той се намеси активно в лобиране в полза на България за приемането й в Шенгенското пространство, това би преобърнало нагласите спрямо него. А той има тази възможност.
Важен проблем пред БСП е, че тя все още не може да се настрои на активна предизборна вълна. Въпреки положителните резултати за социалистическата партия през последните месеци има тих процес на недоволство и на все по-изострящо се критично отношение вътре в нея. Продължават вътрешните разногласия по отделни теми, като че ли конгресът не е приключил за част от групите. Но по рефлекс в тази партия знаем, че наближи ли изборният момент, всички спорове ще стихнат. Няма да изчезнат разногласията и различията, но ще спрат временно в името на голямата цел.
Има и друго, което тормози БСП. Това е понасянето на удари най-вече от свои бивши членове, които вече се изявяват от името на ГЕРБ. БСП непрестанно е атакувана като партия, състояща се от бивши комунисти, въпреки че лидерът й е шеф на европейските социалдемократи. Би се справила с всеки друг, но не и когато атаката идва от бивши комунисти. Трудността е и в това, че ГЕРБ има очевиден милиционерски профил, а мнозина в БСП - особено по-възрастните - са свикнали да смятат, че народната милиция е предният отряд на партията и не е лесно да приемат ГЕРБ за вражеска групировка. За такава битка БСП не беше подготвена и сега в кратки срокове ще трябва да се пренастройва.
Меглена Кунева продължава да разполага с ресурс, който да я направи парламентарно представена политическа сила. Тя позагуби темпото, защото основната интрига се създава между ГЕРБ и БСП и това изяжда силата на по-малките партии. На изборите като кандидат за президент тя получи значим прилив от леви гласове - червени, част от тях следствие от вътрешнопартиен протестен вот. След тях изведнъж започна рязкото говорене на Кунева, че партията й е дясна, че е противник на БСП, и това извади червената част от нейния електорален корпус. А в дясното пространство не може да се диша от навалица, не е толкова лесно да си намериш място и да се пребориш с конкуренцията.
В някаква степен това се случи и с националистическите формации и вотът им се разпиля. Там вървят някакви странни нови проекти като този на Веселин Марешки, правят се усилия за реанимация на Яне Янев, на ЛИДЕР и т.н. Това обаче само може да разпръсне вота, без да даде шанс в Народното събрание да влязат повече парламентарно представени субекти.
Очертават се две възможности. Една или две малки партии да попаднат в парламента или водещата интрига между ГЕРБ и БСП да смачка всички останали и в Народното събрание да останат 3-4 партии - ДПС със сигурност, възможно е и партията на Кунева.
Разцеплението в Синята коалиция беше чудовищна грешка, защото избирателите на сините не са разделени, но разделението на елита ги разколеба допълнително и те или търсят нова алтернатива, или отиват в нищото. Ако не се обединят отново, са обречени.
До изборите остават по-малко от десетина месеца и в този къс срок вече няма възможност за която и да е от партиите да прилага някакви стратегии. Т.е. всичко оттук нататък ще бъде въпрос на тактики и умения. Ново чудо от нов мощен субект, който да помете всичко, както това се случи през 2001-ва, няма да има. И грешките в стратегиите, направени досега от всички партии без изключение - и управляващи, и опозиционни, ще придобиват много голяма тежест.