/Поглед.инфо/ Основният извод от тези избори е, че няма изненада. Активността отново е ниска. Парламентът ще има ограничена подкрепа, и ще е със състав, който трудно може да служи за стабилна опора на определена програма или правителство.

Надникнем ли вътре, виждаме 7 коалиции и 1 партия. А отделните партии наброяват 47 – все още по-малобройни от народните представители.

Победител няма. Има по-малко победени. ГЕРБ, може би, ще получи толкова гласове, колкото на предишните парламентарни избори, когато беше в нокдаун – 1 081 605 гласа.

БСП изтича в няколко посоки - АБВ, ББЦ, Дончева, Атака и към още няколко малки партии. Успя да събуди само 10% от онези бесепари, които пренебрегнаха евроизборите през пролетта. В резултат получи около два пъти по-ниска подкрепа, отколкото миналата година - тогава 942 541 гласа, сега - около 450 000.

Това се и очакваше от БСП със статуса си на свалена преждевременно от власт партия. С наскоро сменен лидер, с все още неутвърдено ръководство и със задълбочаваща се вътрешна нееднородност. Но, все пак, станалото с БСП не може да се обясни само с разцепването на електоралното ядро и появата на втори притегателен център в лицето на АБВ. Говорим и за трудно скриваната апатия сред червените избиратели. За втори път след евроизборите в данните дори на най-десните социологически агенции наблюдаваме с около 5% по-ниска избирателна активност за стогодишната партия, отколкото декларираната.

Реформаторският блок едва ли ще вземе толкова гласове, колкото съставните му части получиха на предишните избори за НС. Сега се очертава да бъдат около 250 000 гласа, а миналата година отделните партии в коалицията получиха към 350 000. Успехът им е, че не се разпаднаха докато не прескочиха бариерата. Затова крайно доволният вид на техните лидери подсеща защо Луис Карол е измислил глагола "галомпфирам" (съединение на "галопирам" и "триумфирам"-бел.а.).

Нови сили в парламента са "България без цензура" и "Патриотичният фронт". Дали влизат в НС, за да дадат отговорите на обществения смут, заради който от 2 година сме в спирала на извънредни избори - всеки може сам да си прецени.

Ако приемем свещената условност, че изборите изразяват волята на народа, то народът заяви в неделя, че е объркан.

И как няма да е объркан. От 2005 г. насам, хората все повече изпращат в парламента експресивни личности, силни в критиката на конкуренцията, а не в предлагането на собствена позитивна програма. Първо беше Волен Сидеров, нашумял като публицист и водещ на коментарно предаване по ТВ СКАТ, после Бойко Борисов, сега медия - персоната Николай Бареков. Новата порода политици сякаш предпочитат като Цезар - да са първи на село, нежели втори в Рим. Дори с цената на това Рим да се стопи до статуса на село. И сега, като наказание за успеха им в очернянето на останалите, те са принудени да се съединяват, за да минат нова бариера – тази от 120 депутата мнозинство, изисквани от Конституцията. Но дори една колективна снимка за популярност с тези, които доскоро са се сочели с пръст и са се ругали ще има ефекта на компромат. А ето, че сега им се налага да сглобяват заедно правителство…

Дали ще успеят да направят нещо трайно? Сякаш изборите не са свършили, а едва навлизаме в по-веселия етап. Засега доста комично се бабува над образа на премиер, който, ако можело, нека да е жена, защото Борисов се разбирал по-добре с жени! Както и ако може - с министри от ГЕРБ и Реформаторския блок, но без Цветанов. Плюс алтруистичната парламентарна подкрепа на ДПС. Това ми прилича на кабинет "Близнашки-2".

Според мен, ключова ще бъде реакцията на БСП. Пред неговия елит се мержелее примамливата оферта за някакъв вид широка коалиция. От една страна е аргументът за нуждата от национален сговор и спасение, от друга – трезвият реализъм. Г-н Борисов е последният политик, за който може да се каже, че е склонен да работи на равна нога с партньори или че е способен да спазва писмени договорености, камо ли да ги тълкува по константен начин. Помним споразумението от 100 точки със синдикати и работодатели през 2010 г., от които не бе изпълнена нито една. Засега е много съществено заявлението на Михаил Миков от нощта на изборите, че след подобни резултати, мястото на БСП е очевидно в опозиция. От друга страна са много силни желанията на политици и активисти да влезнат във властта. Същото желание, което донесе толкова неприятности на предишното правителство, а и на Тройната коалиция.

Накъде вървят нещата? Политическото пространство заприличва на парцалена черга. Избор след избор и все повече се роят несъвместими взаимно партии и партийки. Успехите на отцепилите се АБВ и Движение 21 на Дончева показват, че тази тенденция зарази най-накрая и левия сектор.

Възможността за преференциално гласуване дава предимно позитивни резултати. Чувстваше се известна въздържаност в издигането на неизбираеми лица. Но имаме нов феномен - възможността за преференциално гласуване смекчи трудностите при съставянето на листите. Имаме поне три коалиции, които приличат на абордажни банди: ББЦ, ПФ и РБ. Несъвместими помежду си партии и личности, които са се събрали заедно само, за да проникнат в парламента - а после, кой каквото реши.

Затова намират лесно обяснение и дързостта на Радан Кънев да поставя условия Бойко Борисов да не е премиер, и усиленото говорене на Меглена Кунева за "ценностен избор", и крайно не-евроатлантическият ултиматум на Валери Симеонов да бъдат спрени програмите за интеграцията на малцинствата. Общото е, че търсят цели, които могат да запазят кохезията на техните групи и след като са постигнали досегашната – да прескочат 4% бариера.

Ако серията избори продължи и евентуално премине към Велико народно събрание или Кръгла маса, накъде ще вървят нещата през следващите години? Според някои политинженери хаосът във върховните институции може да се снеме като се премине към президентска република. Тогава ще има възможност една личност с недвусмислени черти на синдрома, който психолозите наричат "нарцисизъм", да поеме изпълнителната власт, да предлага и уволнява правителства, да разпуска парламенти и да свиква избори, когато пожелае. И да накара останалите лидери с амбиции да потискат и спотайват мечтите си. Цената, обаче, на господството на такава личност, по-безконтролна и от тази на Тодор Живков, ще е грубо несъразмерна с ползата.

Другият вариант е възможно повече избиратели да преболедуват увлечението си по харизматиците. Дано това се случи скоро.

-------------------

Чавдар Найденов, социолог.