/Поглед.инфо/ Градската конференция на БСП-София приключи с категорична победа на досегашния председател Калоян Паргов, който бе номиниран от 24 местни структури. Това се случи, въпреки опитите за интриги и манипулация, чийто генезис е страхът на Корнелия Нинова от потенциална конкуренция в лицето на младия, ерудиран и харесван софийски председател. Паргов извоюва убедителна победа със 102 гласа срещу 88 за аватара на Нинова и десницата в БСП - Георги Свиленски.

Но как така се случи, че той, без никакви задкулисни договорки и дребни апаратни игрички, успя да победи широкия олигархичен фронт на Нинова, Овчаров и други? 

Причината е, че софийският лидер успя да изгради име и авторитет, които се оказаха достатъчно големи, че да служат като як щит срещу всички опити за преврат в БСП-София. Другата причина е, че софийските структури се оказаха силни и непоклатими в желанието си да избегнат вътрешнопартийните крамоли и вместо това, да се концентрират на основната борба, а именно тази за бъдещето на столицата и гражданите й. 

Под лидерството на Паргов БСП-София постигна непостигани досега резултати и за малко щеше да сложи избран от нея кмет в София. Едва 20 хиляди гласа деляха Мая Манолова от кметското място, но по-важното, доминацията на ГЕРБ в столицата приключи, а не трябва да забравяме, че възходът на партията на Борисов почна именно тук. Т.е. началото на края за режима на Борисов бе зададено именно с местните избори, на които БСП, не само че удвои броя на общинските си съветници, но и спечели два районни кмета - на "Младост" и "Изгрев". Такива успехи софийските социалисти са постигали само 2 пъти за целия Преход. И те знаят много добре, че тези резултати не биха били възможни без едно енергично, диалогично, конструктивно и стратегически мислещо ръководство, с каквото разполагат софийските леви. 

На конференцията редица изтъкнати социалисти изразиха категорично подкрепата си за Калоян Паргов, съзнавайки ясно, че алтернативата е разделение, интриги и натикване на БСП в ъгъла, вместо амбициозната програма, която младият столичен фронтмен води. 

"Един от най-удачните кандидати е Калоян Паргов по една много проста причина. Един от големите проблеми на БСП е медийното й присъствие. Към този момент само двама стоят стабилно на екрана. Това са Нинова и Паргов. Антон Кутев също е добър, но той много по-рядко излиза в медиите. Една част от тези, които се появяват, нямат нито необходимата подготовка, нито имат поведение пред камера. Калоян може да бъде тази консенсусна фигура, която да позволи позитивно развитие на партията през следващите месеци, в които предстоят парламентарни избори", заяви известният анализатор Боян Чуков. 

И действително, дори хората, които не го харесват, признават, че Паргов има изключително силно медийно присъствие. Председателят на БСП-София е от онзи тип оратори, които започват речите си тихо, спокойно, конструктивно и фактологично подплатено, но нацелвайки точния момент, стигат постепенно ескалиращ емоционален и гръмогласен вербален градеж, разтърсвайки дори и най-хладнокръвните умове. За съжаление, в днешно време все по-рядко по медиите можем да видим политици, които говорят без "ъ"-кане, препъване, оплитане, правоговорни грешки и най-вече, липса на стройна и подредена мисъл, която да излага адекватни идеи. Именно на фона на това, Паргов, който във всичките си медийни участия е доказал, че е един от добрите оратори в българската политика, е нужен повече от всякога на БСП. Защото, нека сме честни, лявата политическа реторика винаги се е крепяла не толкова на отделни съсловни интереси (въпреки че е поставена в най-висша степен в услуга на хората на наемния труд и онеправданите), както е при десницата, залагаща обикновено на страховете или нуждите на едрия капитал, колкото на емоцията, породена от желанието за справедливост. Българската левица е градирала тогава, когато е имала оратори или поне хора, които могат да изразят болките и стремежите на народа адекватно, систематично и емоционално. Така например, героят от Лайпциг, Георги Димитров увековечава името си и печели сърцата на милиони хора по цял свят за левите каузи, именно благодарение на ораторския си талант. Излишно е да казваме, че партията никога не би се развила, ако вместо Димитър Благоев и Георги Кирков, имаше за изразители хора, които не могат да говорят или пишат хубаво и залагат на дребнотемия и чиновническа баналност. И в Куба никога нямаше да има революция, ако Фидел Кастро не беше способен да изнася многочасови речи, които през цялото време държат слушателите, дори от дясно-авторитарния режим, със затаен дъх. Тъй че, в днешното време, в което имаме остър дефицит на оратори и харизматични лидери, Паргов е повече от добре дошъл за БСП-София.

Друго важно качество на Паргов, което изведе столичните социалисти до позицията на основен претендент за властта и най-вече, основен противник на герберския монопол, това е неговата пословична диалогичност и конструктивност. Никой никога не е бил обиден от Паргов. Никое мнение не е било нечуто или неуважено от него. Без да попада в онзи капан, в който мнозина политици попадат, за да се харесат на всички, а именно да започнат с най-див популизъм, Паргов винаги е успявал да изслуша всички и да извлече най-разумното и добро от това, което казват. Впрочем, доказателство е фактът, че дори когато неговите опоненти прибягнаха до най-гнусни клевети, лъжи и агитации по жълтите медии, Паргов запази благородно мълчание. Единственото, което винаги е подчертавал е, че подобни действия вредят на цялата партия. Но във всяко свое изказване и действие, той залага именно на конструктивността, противно на авторитарния стил на управление, който някои хора се опитват да наложат в БСП, подобно на ГЕРБ. Това няма как да не се хареса на столичните социалисти, които най-вероятно са твърде изморени от постоянните боричкания за власт и подмолни интриги, които други хора в партията инициират. И докато в национален мащаб БСП се срива повсевместно, защото българският народ не иска да чува "против какво" е партията, на местните избори БСП-София се издигна до изненадващо големи успехи, точно защото парадигмата зададена от Паргов е "за какво сме ние". 

И въпреки всичко това, част от партията или по-точно ръководството й, реши да нанесе своя удар по столичните социалисти, точно когато структурите им са силни, здрави и се борят с безобразията на ГЕРБ по всички възможни и легитимни фронтове. Очевидно, че Нинова и хората зад нея не искаха да позволят София да се утвърди като най-важната брънка в бъдещите успехи на БСП. Който контролира София, ще победи и в цяла България, а някои хора нямат интерес ГЕРБ да загубят властта си. За мнозина, които не разсъждават в категориите на идеите, а в тези на хладнокръвните задкулисни сметки, по-добре е БСП да са удобна опозиция, която може да се договаря по някои въпроси с ГЕРБ, отколкото да се поеме отговорността на управлението. Впрочем, моментът бе избран перфектно - създавайки интриги и опити за разцепление сред столичните социалисти, социаллибералите можеха да прекършат в зародиш всяка форма на опозиция срещу управляващото статукво. А моментът бе избран особено подходящо, защото, както самият Паргов призна на конференцията, отчетно-изборната кампания се води при изкюлчително сложни и сериозни обстоятелства. Неслучайно месеци преди това хората на Нинова се опитваха да очернят успехите на БСП-София, изкарвайки ги като едва ли не колаборация с десницата. А истината е, че стратегията "Паргов" сработи твърде успешно - в една по-скоро дясна София, бе подкрепен кандидат за кмет, който се яви като обединителна фигура за всички недоволни от ГЕРБ, както вляво, така и вдясно и дори хора, които нямат идеологически профил. Столичните социалисти вярно прецениха и оцениха социално-културните и обществено-политически нагласи в София. 

Това, което Паргов заяви на конференцията, на която бе преизбран, важеше с пълна сила и на местните избори:

"Гражданите искат справедливост и възмездие. Управлението на ГЕРБ води до безпътица и безнадеждност."

И тук имаше опасност - БСП можеше да се обезличи покрай опита за "широк народен фронт" срещу ГЕРБ и да започне да прилича на партия тип "голяма шатра", да изгуби своя ляв, социален и идеен облик с един по-технократски и центристки вид. Но екипът, който водеше борбата на местните избори в София, в лицето на Паргов и редица други социалисти, успя да изгради една ясна визия и поредица от послания - да, БСП подкрепя кандидат с по-всеобхватен профил и да, готова е да си сътрудничи с всички представители на гражданското общество, партиите, браншови организации и съсловия, които искат край на безобразията в София и смяна на модела. Но БСП-София категорично няма да отстъпи от традиционните социалистически идеи и послания. Посланията бяха ясни и не се размиха в рамките на един "широк фронт". И резултатът е показателен - 15 общински съветници срещу 7 в предишния мандат и 2-ма районни кметове срещу 0. Не само че недоволна и мачкана от управляващите София се обедини, без значение от партийните пристрастия, но и за пръв път от години, червена София се обедини! Защото истината е, че в София БСП беше заплашена да се превърне в 3-та или 4-та политическа сила, а с това партията завинаги щеше да загуби възможността да управлява и цяла България, за да изпълни идеите и програмите си. 

И в тези блестящи резултати, някои кръгове в самата партия видяха като заплаха за съществуването си и за възможностите си да водят колаборационистка политика с ГЕРБ и представители на едрия капитал. Поради това, срещу ръководството на столичните социалисти бе организиран опит за пуч, на който дори архитектите на палежа на Райхстага, Хитлер и Гьоринг, биха завидяли. Е, не се получи, защото делегатите на конференцията на БСП-София показаха за пореден път, че партията има солидни традиции, защитни механизми и най-важното, оценява тези, които знаят, могат и искат! 

Но нашата цел не е да славославим, а да отбелязваме фактите и да анализираме трезво събитията. А те са следните:

- Ръководството на партията се обърна против най-силната си организация - софийската.

- Въпреки задкулисните интриги, столичните социалисти извоюваха победа срещу опита да им се сложи намордник. 

- БСП-София постигна изключителни резултати през последните години, но Паргов и екипът му имат да водят много тежка борба, победителят от която все още не е ясен.

- Политическата обстановка и по-точно широкото гражданско недоволство могат да доведат до още по-големи успехи, но за целта трябва да има единство и другарство в партията, а не опити за разделение. 

Индикации, че другарството и единството в партията все пак могат да се върнат, въпреки разделенията от последните няколко години, има. И едно от тях е фактът, че Паргов успя да събере подкрепата на 24 софийски района, както и на най-различни хора, с най-разнообразни възгледи и идеи. Това е особено важно качество и умение, когато човек си има работа със сложен организъм като БСП. 

Разбира се, мандатът на столичния лидер беше успешен не само заради тези му умения, но и заради сериозната работа на БСП, особено в Столичния общински съвет. От години червените общински съветници, дори когато бяха значително по-малко на брой, отколкото днес, водят тежки битки с управляващите - от проблемите с презастрояването и унищожаването на зелените площи до въпроса на въпросите - "Софийска вода", "Топлофикация" и терора над гражданите. Една от причините за убедителната победа на Паргов на конференцията е и точно това - не само гражданите, но и всички социалисти осъзнаха, че в столицата БСП води такава сериозна борба с ГЕРБ, каквато от поне 4 години не е водела на национално ниво, например. Действията на БСП-София доведоха до редица проверки, както и спирането на редица далавери. Екипът на Паргов подкрепи справедливите искания на служителите от градския транспорт, инициира тежката битка за концесионния договор на "Софийска вода" и проведе протести и мероприятия в редица квартали като Овча купел, Триадица, Младост срещу презастрояването, както и за всички безобразия, които намаляват качеството на живота на гражданите. Няма съмнение, че особено след победния марш на местните избори столичните червени са в настъпление, а порочният модел "Фандъкова"  в отстъпление. Особено ясен изразител на тази тенденция е фактът, че в СОС бяха приети редица от мерките и идеите на червените за излизане от кризата с коронавируса и по-точно от социално-икономическите й последствия. Днес все по-често 15-те общински съветника на БСП задават тона в дебатите в столичния парламент. Нещо, което за съжаление беше невиждано от години. 

Успешно върви и подмладяването на столичните партийни структури, където вече членуват почти 1000 души до 35-годишна възраст. Впрочем, Паргов си е поставил за цел през новия му мандат този брой да се увеличи значително. 

На фона на всичко това, ако добавим и професионалното разбиране на Паргов за международните и геополитически процеси, премереното му поведение и неприкритата му идеологическа подкованост, можем съвсем лесно да си обясним защо евтините интриги на някои аморални и безидейни хора, които искат да използват партията за лични цели, не успяха. Истината е, че социализмът не е и не може да бъде бизнес. Да, възможно е опортюнисти и кариеристи да инфилтрират партията, но обикновено за едно ляво движение има два пътя - или идеите ще надделеят, или интересчийството ще го погребе. В случая на БСП-София виждаме, че идеите и социалистическите традиции надделяха над опортюнизма. 

Ако сравним ситуацията в БСП-София с тази на национално равнище, човек ще си каже, че говорим едва ли не за две различни партии - едната жизнена, енергична, идеологически подкована, диалогична и успешна, другата топяща се всеки ден, умираща, неадекватна и в пълно отстъпление пред герберския режим. И тук е шансът за БСП да се промени и да си върне облика, защото софийската организация е най-голяма, силна и влиятелна, което не може да не повлияе на цялостните процеси в партията. Твърде вероятно е и ситуацията в софийската организация да повлияе на изхода на основната вътрешнопартийна битка наесен. По-важното обаче, от процесите, които стават и се развиват при столичните социалисти, може да зависи съдбата на днешните управляващи и съответно мястото на БСП в политическата мозайка на България. Докато столичните червени продължават да се развиват така успешно и стремглаво, партията ще има реален шанс да даде надежда и визия на българските граждани, различни от историческото забвение, на което управляващите обричат България. Обратното, ако пагубните процеси, които завладяха БСП в последните години, все пак по някакъв начин изместят сегашния ентусиазъм, енергичност и идеологичност, които виждаме в софийската организация, ще бъде подписана финалната смъртна присъда на "Столетницата"! И кой знае дали това няма да е смъртна присъда и за българската държавност, която ще бъде безалтернативно овладяна за още дълги години от компрадори, некадърници и хора, свързани със сенчестите интереси! Ето защо, победата на хората с леви идеи над тези без идеи на конференцията на ГС на БСП-София е толкова важна и може със сигурност да се впише в дългата хроника на партията, започнала още в края на далечния XIX век от група идеалисти! 

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели