/Поглед.инфо/ БСП-София ще настоява новия градски транспорт да е съобразен с нуждите на незрящите хора

Столична община има изграден устойчив навик да обновява, купува и развива мрежата на градския транспорт на София, без обаче да влага в това действие каквато и да е било мисъл за хората, които се намират в периферията на обществото. Един от христоматийните примери е в сферата на хората с увреждания. Столична община купува „нови“ автобуси, тролейбуси и трамваи с цел обновяване на обществения транспорт, но отказва да помисли и за онези граждани на София, които нямат силите сами да се преборят за равноправие, защото именно Общината е един от факторите, които не просто не ги подкрепят, но и дори напротив – пречи и ги изолира.

Днес стана ясно (на кметската управа, иначе за всички останали е ясно отдавна), че „новите“ автобуси, тролейбуси и трамваи в София са недостъпни за хора със зрителни увреждания. Вратите им се отварят посредством натискане на бутон, който незрящите няма как да открият, тъй като при купуването на тези придобивки на градския транспорт на София, никой от управляващите столицата не е вложил мисъл за хората с увреждания. Не е попитал неправителствени организации, не се е консултирал, не се е поинтересувал.

Същият порок на Столична община виждаме и по отношения на хората с физически увреждания. Ако ползваш количка, за да се придвижваш, за теб би било подвиг да използваш мрежата на градския транспорт. Да, „на хартия“ стотици превозни средства са достъпни, отчитат гръмко ресорните управляващи. Но това е една от поредните заблуди и това се доказва по много прост емпиричен път - виждате ли хора с увреждания да ползват активно градския транспорт? Не. Не, защото хора с увреждания няма, напротив! Но те не могат да използват „достъпния“ транспорт, защото всъщност той рядко е наистина достъпен. За да се возиш в градския транспорт, ако си с увреждане, трябва шофьорите да са обучени, да спират близо до тротоарите, да спускат рампи и прочие. За да се случи всичко това, Столична община трябва да се интересува от жителите на София, които са с увреждания. Нещо, което управляващите на града системно отказват да правят.

Емблематичен в този смисъл е примерът с метрото на София. Гордостта на ГЕРБ, съоръжението за стотици милиони, което обаче остава хронично недостъпно за хора с увреждания. На повечето места има асансьори, биха казали управляващите Общината сцел отново да си измие ръцете. Но не се интересуват, че между перона и мотрисата има разстояние, а освен това има и праг. Не се интересуват, че да преминеш този праг сам е близо до невъзможното. Не знаят, че нещо да е достъпно, значи човекът с увреждане да може да го използва сам. Не да го бутат, не да го носят, не да го влачат, не да го теглят. Той или тя да влезе сам. Както влизат в метрото, трамвая, автобуса и тролея и всички останали граждани. Но, за да знае това, доминираната от ГЕРБ София, трябва да се интересува. А очевидно не се интересува.