/Поглед.инфо/ "С извършваната тези дни бюджетна актуализация, дефицитът не намалява, а се увеличава от 3% на 3,3 % от БВП. Това е реален риск страната отново да попадне в санкционна процедура на ЕК за прекомерен дефицит, както това стана при Дянков през 2009 и 2010 г."

Това пише в своя профил в социалната мрежа бившият финансов министър и премиер Пламен Орешарски. Той напомня, че сегашните власти периодично се хвалиха с по-добрата събираемост на държавните приходи, дошла в основната си част от мерките, предприети от предходното правителство. За деветмесечието отчетоха сравнително добър по размер бюджетен излишък, както от по-високите приходи, така и от задържаните разходи. "Но в крайна сметка оптимизмът бе прибързан. Очертаващият се годишен резултат е дори по-лош от планирания", подчертава Орешарски.

"Да реализираш сравнително голямо преизпълнение на приходите и да не се вместиш в предварително планирания бюджетен дефицит си е своеобразно „постижение“, но за съжаление, изцяло с негативен знак. Показва напълно изпуснат контрол върху разходите...", категоричен е той.

Според него на този фон представеният проектобюджет за следващата година е изпълнен с нови надежди пак за фискалната консолидация. "В него вместо сегашните 3,3 % бюджетен дефицит е планиран 2 %. Това е добра новина, но до колко е реалистична...?! След като през настоящата година, Правителството с лекота проигра реална възможност да свие дефицита, кое да ни кара да вярваме, че следващата година ще бъде по-различно", посочва бившият премиер.

Втората новина от проектобюджета за следващата година е отсъствието на каквито и да е политики – характерна черта на всички проектобюджети на първия Кабинет на ГЕРБ. "Присъствието на т.нар. реформатори не променя с нищо тъжния факт, че страната ще изгуби поредната си година в очакване на някаква, макар и частична реформа", отбелязва Орешарски.

Според него най-интересната част в проектобюджета, която никой не обсъди, е заявеното намерение на властите да разходват повече от 5 млрд.лева публични средства за преструктуриране на финансови институции (вж чл.67 и 68). "Разбираемо е, че все още няма яснота за мащаба на необходимите интервенции, но не е разбираемо защо само и единствено върху бюджета трябва да падне тежестта по почистването на банковите портфейли...?", заявява бившият министър-председател и добавя: "Другото в проектобюджета са цифри, зад които прозира грижа за спокойствието на властта, но не и за развитието на страната през следващата фискална година..."