/Поглед.инфо/ Още не беше се издимил барутният дим след изстрелите в хижата, а един главен прокурор със затихващи функции, желаейки да блесне отново из медийния небосклон, набързо кръсти случилото се, все едно обявяваше, че ни предстои да гледаме един, подобен на онзи другия, сериал по телевизията. След неговото изявление се отприщи пороят от екстремни медийни упражнения по темата.
Няма как обаче да не се направят, дори още преди да е приключен случая, два основни извода. Първият е, че, както и да го въртим и сучем, станалото с шестимата е илюстрация на един очеваден факт, че ние сме направили още една крачка в посока приобщаването на нашето общество към така наречената западна ценностна система. Докато върви разследването, а и от години наред, вече на няколко места в отделните страни на Западна Европа, в Канада и в САЩ тече една по-дълга от американски сапунен сериал криминалната хроника за поредните убийства от поредните психопати, които с каквото намерят отнемат човешки животи. Тоест, случилото се в никакъв случай не е български продукт. До скоро този вид крайно жестоки престъпления имаха преобладаващо битов характер и в един малък процент, но също с толкова висок отзвук, имаха поръчкова окраска, свързани с едрата престъпност. Случаят наречен „Петрохан“ накара обществото да изтръпне, защото той е безспорно доказателство, че на нашата територия са проникнали друг вид човешки отношения далеч извън манталитета и националните ни особености.
От няколко дни обществото ни показва, колко е болно, колко е ранимо, колко е уплашено от живота, който живеем. Това личи по излъчваните, изказвани и повсеместно обсъждани най-невероятни и най- фантастичните варианти, за това какво се е случило. Колкото и да са неверни, необосновани и недоказани те са признак за това, че са производна на травмираното съзнание на едно общество. . Всъщност истината, за да сме справедливи, се крие в думите на един скромен, пенсиониран криминалист, а именно, че докато не се намери извършителя и заедно с това не се разкрие мотива за извършеното престъпление, случаят не е приключен.
В бедата има и добра новина. Ставащото около случая „Петрохан“ ни дава основание да се надяваме, че държавната система не се е напълно разпаднала, както под път и над път се твърди. Колкото и да сме нетърпеливи да чуем какво точно е станало, не може да се отрече, че сме свидетели на планомерна оперативно-издирвателна работа на нашите криминалисти и на съдействащите им служби. Ако не друго, те показват, че все още нищо не е загубено, че в службите ни се навлезли кадърни млади хора, за които не е безразлично дали си вършат работата с желание и с хъс или, както се е случило не един път, само манкират активност. За да успокоя колегите, ще им кажа, че едва ли само те както сега са работили под пряк политически и административен натиск, под абсолютно неглижиране и безпредметно негативно отношение към тяхната работа от страна на обществото. От далечните години на станалата промяна до ден днешен, който работи в системата на МВР си знае, че пред него има два пътя - или да се ослушва постоянно и „правилно“ да върши, което му се възлага, за да оцелее, или да си запуши ушите и затвори очите и да си работи въпреки всичко и въпреки всички според доброволно поетите от него задължения на служител.
Имало е случаи, когато са укривани престъпления, когато са прекратявани производства, когато се е знаело кой, откъде и как се е обадил и какво е наредил, с кого и как е свързан. Всичко това паметта оперативна го пази като архивирани сведения, които никога няма да видят свят. Всеки един, който е минал през службите, може да разкаже конкретни случаи, когато е бил изправен пред избора, дали да слуша какво му се говори или да отстоява своето мнение или просто да захвърли всичко и по японски да имитира дейност.
Това, което наблюдаваме между редовете на написаното и чуваме изтървано от направените изявления, подсказват, че бавничко и в темпото на необходимите срокове, изискващи провеждането на конкретните изследвания и мероприятия, колегите се придвижват към крайния резултат. От всичко това, което са открили, изследвали, анализирали и събрали като доказателствена база, накрая те ще стигнат до споменатите мотив и извършител. За съжаление обаче няма да имат правото сами да го оповестят, защото това е прерогатив на прокуратурата. А точно тук са опасенията, какво нашата сегашна прокуратура ще изнесе на показ, съответно какво ще внесе в съда. Искаме, не искаме, се налага да се върнем към думите на нашия все още пазещ креслото си главен прокурор, които звучат почти като предварително поставена задача.
Обществото обаче е настръхнало. Както и да му се въздейства, няма скоро да забрави случилото се. То може да се окаже фитилът, който ще запали дискусия и действия, подобни на тези от преди няколко години за ценностната ни система, за грижата ни за младите, за отношението ни към религията, към предлаганите ни от нашите европейски и задокеански партньори начини на общуване. Това ще означава, че обществото не е пасивно и не е безразлично. Лошото е че тази тема, както вече се вижда, ще се завърти и в изборната ролетка, а стане ли това, може спокойно да очакваме, че нищо читаво няма да се получи от такъв разговор, който по начало трябва да води до оздравяване на нравите и обичаите ни.
Съзнателно не се докосвам до всичко онова, което циркулира като различни обяснения и версии из пространството. Фактът сам по себе си е предостатъчен да предизвика размисъл. Каквото и да е станало, както и да се е случило, каквито и да са подробностите, бедата е налице - 6 човека са лишени от живот. Вината е обща – колкото на държавата, толкова и на нашето общество.