/Поглед.инфо/ Защо напоследък сметката на държавата все не излиза?
Зависи в какъв период разглеждаме усилията на правителството - ако трябва да направят бюджет от днес за утре, както е в случая с Бюджет 2016, нямат друг избор, освен да го направят със съответния държавен дефицит и да изтеглят заем. За да е иначе, би трябвало да има реформи в предходните години и мандати. Такива няма. А знаем също, че това правителство не управлява за първи път.
В първия си мандат кабинетът на Борисов не направи абсолютно никакви структурни реформи и съществени промени в законодателството и сега им се пада да приемат бюджет с дефицит. По мои лични сметки, без да претендирам за академичност и 100% прецизност, излиза, че към 5-6 млрд. лв. допълнително, под формата на дълг, са необходими на година на това правителство, с този модел на управление.
Припомнете си, че миналата година те изтеглиха допълнително около 16 млрд. лв. С тях покриха някои стари задължения и всеобщото мнение на хората без специални познания е, че не всички пари от тях са похарчени. Но към края на октомври т.г. прави впечатление, че хазната ни вече е „на червено”. И момента изтеглиха още 50 млн. евро кредит, за да могат да покрият текущите разходи до края на годината. Така че при това пълно информационно затъмнение не е ясно какво се случи и как с тези 16 млрд. лв. И за мен бе твърде учудващо необходимостта от тези допълнителни 50 млн. евро. Сложете от Бюджет 2016 още 5.3 млрд. лв. за подготвяната емисия на нов външен дълг и картината ще ви се изясни в основни линии.
При тази ситуация българската икономика все повече започва да се финансира от дълг. Прави са някои анализатори и бивши управляващи, че вървим към дългова спирала. Да, те фактологично са прави, но горчивото е, че точно такива хора като Симеон Дянков, като Пламен Орешарски я забелязват, тъй като те бяха в основата на проблема. Но, ако не са я видели отпреди, макар че са имали цялата информация на разположение като управляващи, не би трябвало тяхната оценка и в момента да е меродавна. А ако са забелязали тенденцията на задлъжнялост и не са направили нищо по въпроса, тогава вече поведението им е наказуемо. И в двата случая те би трябвало да са гузни и дори да отбягват публичност.
Дали тенденцията за България може да се обърне? Финансистите в конкретния случай нямат друга опция. Засега - като че ли не. В бюджета са зейнали големи дупки, икономиката ни не е от ефективните и става все по-неефективна, като сложите и ембаргото от Русия, загубите в туризма… Това е така, минус тук, минус там и накрая - вдигаме цената на тока, на винетките… Това са изземвания не само от гражданите и фирмите, но и от потреблението в страната. Знаете също, че чуждестранните инвестиции намаляват с всяка изминала година, а в момента са на критичния си минимум. Няма откъде да се влее свеж ресурс в икономиката, за да се покрият всички държавни разходи и затова се прави очевидното - тегли се заем.
Пита се - докога ще е така, докога ще теглим заеми, за да живеем?
Тенденцията може да се обърне, разбира се, но не от днес за утре. Но ако се направят структурни реформи в рамките на една година, има надежда. Нещата не са и толкова сложни, колкото се описват. БВП си има компоненти - оглеждаме ги и решаваме кой път да изберем. Дали ще увеличим вътрешното търсене или износа, зависи от избрания подход, чрез който ще влияем на тези параметри, за да можем след година да отчетем по-малък бюджетен дефицит.
Примерно, фирмите искат да произвеждат и да изнасят продукцията си извън страната. Е, ако вие, като държава, им вдигнете цената на тока - как ще стане това? Ако изтеглят кредит и си купят машини, а банката им вдигне лихвата впоследствие, което увеличава разходите им по плащанията, как тази ситуация ще ги направи по-конкурентноспособни? Не, няма да ги направи конкурентноспособни.
Проблемът на Бюджет 2016 е, че няма стратегия.
И това не е от сега - от години е. Защо не кажат - приоритет ни е износът. Тогава дори и студент по финанси да питате и той ще ви каже стъпките, които трябва да предприеме държавата в тази посока. Ако пък стратегията ни предпише увеличаване на вътрешното потребление - същото е, знае се какво трябва да се направи. Ако пък изберем да привлечем приоритетно инвестиции - пак ще има яснота за пътя, по който да тръгнем.
И идва елементарният въпрос - защо нямаме точно такава стратегия, за разлика от редица други, които имаме и които събират прах или са безсмислени? Защото нейната липса превръща Бюджет 2016 в Бюджет на Лутането, от който произлиза Политика на Лутането.
Обяснявам си това лутане с разбирането, че ако има стратегия и реформи политическата цена, която трябва да платят управляващите партии и правителствата ще е твърде голяма за тях. Ако ГЕРБ бяха постигнали тези реформи през първото си управление на страната, сега никога нямаше да спечелят изборите с толкова внушително мнозинство. Защото реформа означава и жертви. Вижте какво се получи с МВР. Кабинетът се опита да преструктурира някои разходи - всеки човек с просто око вижда, че това е необходимо да се направи. И какво се получи - полицаите излязоха на протест и ГЕРБ клекна.
После се питаме защо бюджетът е такъв… Да, такъв ще бъде, докато управляващите не искат да засегнат избирателите си от дадени групи в обществото и докато плащат данък на собствения си популизъм.
С Бюджет 2016 със сигурност вървим към гръцки вариант. Въпрос на години, на време е да се докараме дотам. Защото тенденциите се улавят лесно от специалистите, но тъй като елита управлява по инерция, всеки следващ ще тегли все повече и повече дълг. Сегашните на власт теглят почти двойно, отколкото предишните, а след тях ще вземат двойно повече дълг от тези. Така камъкът на шията ни става по-тежък в геометрична прогресия.
----------
Васил Кендов, председател на Асоциацията на потребителите на банкови и финансови услуги.