/Поглед.инфо/ Ще ви разкажа за Людмила Павличенко, защитавала геройски родината си от германската агресия по време на Великата Отечествена и днес е в редиците на Безсмъртния полк, завинаги.
Людмила е едва на 24 години, когато започва войната. Ранявана е тежко три пъти. Убива повече от 300 вражески войници около Одеса и при отбраната на Севастопол. Превръща се в един от вдъхновяващите символи на героичната съпротива на съветската армия. И до днес във военните науки, тя е смятана за един десетте най-добри снайперисти в света.

През 1942 г. съветските власти я изтеглят от фронта. Изпращат я с делегация в САЩ, като част от усилията да бъде убеден Западът да открие втори фронт срешу нацистка Германия. Там тя участва в множество срещи с американски студенти, интелектуалци и граждани във Вашингтон, Ню Йорк и Чикаго. Първата дама на САЩ Елинор Рузвелт се сприятелява с Павличенко и безпрецедентно я кани да живее в Белия дом по време на престоя във Вашингтон. Придружава я почти навсякъде. Възхищава се от нейния твърд характер, себеотрицание и героизъм.

В Чикаго Людмила Павличенко изправя залата на крака с думите: "Джентълмени, аз съм на 25 години. На фронта вече съм убила 309 фашистки агресори. Не ви ли се струва, джентълмени, че твърде дълго се криете зад моя гръб?". Това става в изключително тежък момент, когато съветската армия води кървави сражения, а западните сили стоят безучастни и не откриват втори фронт срещу Хитлер.

През 1943 г. Людмила Павличенко е обявена за "Герой на СССР". Почива през 1974 г.
Вечна памет!
**************************
През февруари на 1945 г. в Ялта на срещата между Сталин, Рузвелт и Чърчил един индийски журналист започнал на проклина тихо: „Проклет тиранин, убиец, кръволок...“. Стоящият до него съветски журналист му направил остра забележка: „Забранявам Ви да говорите по този начин за моя главнокомандващ!“ Индиецът го погледнал изумен и отговорил: „Та кой говори за Сталин. Аз проклинам Чърчил“.
****************************
През 1938 г. германският философ Валтер Шубарт пише: „Грандиозното събитие, което се готви, е възраждане на славянството като водеща културна сила. Възможно е, това да бъде режещо за слуха на някого, но такава е съдбата на историята, която никой не може да спре, идващите столетия принадлежат на славяните“. Не е случайно, че планът „Ост“, утвърден окончателно на 12 юни 1942 г., предвижда унищожаването на 30 милиона руснаци, белоруси, украинци. Предвижда да се изселят и унищожат от завладените територии до 71 милиона, в това число 85% от поляците, 65% от украинците, 75% от белорусите, 50% от чехите. Година след излизането на книгата на Валтер Шубарт списание „Тайм“ публикува на 2 януари 1939 г. портрет на Адолф Хитлер на първа страница със заглавие: „Хитлер е признат за човек на 1938 г.“ В статията си „Тайм“ изказва надежда, че следващата година ще бъде още по-успешна за фюрера.

И ние, днес, не трябва да забравяме онова предвоенното време, когато форсираното формиране на фашистки режими в Италия, Испания, Португалия и нацисткия в Германия и разпространяване на идеологията на фашизма...... всичко това се реализира с паричната и логистична подкрепа на западната финансова олигархия. Не трябва да забравяме, че появата на Хитлер е резултат в не малка степен и на англосаксонския геополитически инженеринг, а не е просто германската реакция на съветската политика.
Още през 1925 г. бъдещият фюрер в своята книга „Майн кампф“ фиксира Италия и Англия като съюзници на Германия, Франция като смъртен нарушител, а Русия като главен обект за агресия: „Когато ние говорим за завоюване на нови земи в Европа, ние имаме предвид само Русия“.
Затова насочва войските на Третия райх на Изток.

Когато избухва Втората световна война, Западът не е единен, а е раздвоен.

Но, на 22 юни 1941 г. ситуацията рязко се променя. СССР се превръща в последна надежда за спасяване от кафявата чума. За първи път в световната история всички народи започват да се молят за победата на съветския войник. Чърчил моментално съобразява, че западната креатура Адолф Хитлер започва да действа независимо от своите първоначални финансови спонсори. И още на 22 юни 1941 г. британският премиер заявява: „Никой не е бил по-упорит противник на комунизма от мен... Но сега всичко това отстъпва на втори план пред лицето на разгръщащите се събития. Опасността, която заплашва Русия, това е опасност, която заплашва и нас, и САЩ“. На 22 декември 1941 г. лондонският „Таймс“ пише: „Битката на Източния фронт се явява стълб за цялата война. В крайна сметка, всичко зависи от нея“.
От Кремъл прозвучава кратко и твърдо: „Наше дело правое. Враг будет разбит. Победа будет за нами“. На 22 юни 1941 г. геополитическият статут на СССР се променя. Съветският съюз оглавява световната геополитическа йерархия. Втората световна война всмуква в своя глобален кървав хаос 61 държави, което прави 80% от населението на земята. Сражават се около 110 милиона човека. Военните действия обхващат всички континенти. Точно в този момент целият съветски народ воюва не само за своите интереси, но и за интересите на цялото човечество. Победата на руския войник се превръща в епохалното събитие на XX век.

Никой не е забравен, нищо не е забравено! Не на войната!
Вечна памет на милионите Герои, дали живота си за нашето мирно небе!
Днес е Денят на Победата!
Днес е 9 май!
Мир, солидарност и благоденствие!

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели