България

Проф. Боряна Божашка: Българите по света между асимилацията и завръщането у дома

/Поглед.инфо/ В предаването на Владимир Трифонов гостува проф. Боряна Божашка от УНИБИТ, за да разкрие малко познатата картина на българските общности извън границите на България. Как оцеляват българите в Албания, Косово, Западните покрайнини, Румъния и Западна Европа? Защо българската идентичност продължава да бъде подложена на натиск в части от Балканите? Каква е ролята на училището, църквата и Българската екзархия за съхраняването на националното самосъзнание? Един разговор за паметта, историята, държавната политика и бъдещето на милиони българи по света.

д-р Владимир Трифонов 36552 прочитания

В това издание на „Поглед.инфо“ Владимир Трифонов разговаря с проф. Боряна Божашка от УНИБИТ за една тема, която рядко попада във фокуса на обществения дебат, но има пряко отношение към националното бъдеще на България – състоянието на българската диаспора и опазването на българското културно наследство зад граница.

Разговорът започва с представяне на дейността на Института за българската диаспора и културното наследство зад граница – научноизследователска структура, създадена към УНИБИТ с подкрепата на държавата и с амбицията да изследва сложните процеси, които протичат сред българските общности по света. Проф. Божашка подчертава, че не съществува една обща българска диаспора, а множество различни общности със специфични исторически, политически и социални характеристики.

Специално внимание е отделено на българите на Балканите. Гостът разказва за мащабния проект, който изследва съдбата на българските общности след 1878 година и търси отговор на въпроса какви са механизмите за съхраняване на българската национална идентичност извън пределите на българската държава. Анализирани са различните ситуации в Албания, Косово, Сърбия, Румъния и други страни от региона.

Особено остро е поставен въпросът за българите в Западните покрайнини, където според проф. Божашка съществуват сериозни проблеми пред свободното изразяване на българска национална идентичност. Обсъждат се и трудностите пред българските общности в Косово, които все още очакват официално признаване като национално малцинство.

Разговорът преминава към новата българска емиграция след 1989 година. Анализират се различните модели на интеграция в Гърция, Испания, Германия и Великобритания. Според проф. Божашка всяка българска общност има собствен облик и собствена динамика, а възможността за бъдещо завръщане на част от българите остава важен въпрос пред държавата.

Значително място е отделено на ролята на българските училища и българската православна църква. Според проф. Божашка именно тези две институции изпълняват днес функцията, която са изпълнявали през Възраждането – да бъдат центрове за съхраняване на езика, традициите и националното самосъзнание.

В интервюто се обсъжда и участието на българите зад граница в политическия живот на България. Проф. Божашка отбелязва, че интересът към събитията в родината остава висок и че много български граждани извън страната активно следят политическите процеси и участват в избори.

Сериозен акцент е поставен върху съхраняването на българското културно наследство. Гостът подчертава значението на образователните институции, църквата и различните организации на българските общности, които поддържат живи историческата памет и културната връзка с България.

Разговорът засяга и въпроса за историческите наследства на Балканите. Проф. Божашка коментира, че миналото продължава да влияе върху отношението към националните малцинства и че в различните държави съществуват различни форми на натиск и асимилация. Според нея стремежът на националните държави да контролират и интегрират малцинствата е характерен за целия регион.

В интервюто се поставя и темата за устойчивостта на българския народ. Според проф. Божашка историята показва способността на българите да съхраняват своята идентичност дори при тежки исторически изпитания и неблагоприятни политически условия.

Особено внимание е отделено на Българската екзархия и на нейната историческа роля. Проф. Божашка посочва, че тази тема остава недостатъчно позната сред младите поколения въпреки огромното значение на Екзархията за формирането на модерната българска нация. Представени са и инициативите по отбелязването на 155 години от създаването на Българската екзархия.

В края на разговора проф. Божашка разказва за бъдещите проекти на Института, включително инициативите, посветени на 150 години от гибелта на Христо Ботев. Предвиждат се международни прояви, изложби и научни форуми, които да популяризират българската история и културно наследство.

Това е разговор за паметта, идентичността и историческата устойчивост на българите. Разговор за хората, които пазят българското име далеч от границите на страната. Разговор за националното самосъзнание като жива сила, която продължава да свързва поколенията независимо от държавните граници.

Втора част: https://www.youtube.com/watch?v=wKZkG5ewHOo

#ПогледИнфо #ВладимирТрифонов #БорянаБожашка #БългарскаДиаспора #БългаритеНаБалканите #БългарскаЕкзархия #КултурноНаследство #БългарскаИдентичност