/Поглед.инфо/ В този текст споделям мнението си за някои от причините, поради които Бойко Борисов падна от власт на последните парламентарни избори. Когато пиша „падна от власт”, имам предвид загубата на няколко стотин хиляди гласове на последните парламентарни избори; изпадането на партия ГЕРБ в малцинство и видима изолация в току що разпуснатото 45 Народно събрание; тенденцията партия на Бойко Борисов и занапред да губи влияние в страната и избиратели; реалната възможност след парламентарните избори на 11 юли, г. т. да престане да бъде политическа сила.

Спирам се върху определени грешки, допуснати от ГЕРБ и лично от Бойко Борисов през миналия му управленски мандат (които по-рядко получават гласност).

ОТ ЦЕНТЪР-ДЯСНО НА ДЯСНО, ДО КРАЙНИЯ МУ ПРЕДЕЛ

Става дума на предно място за глобалната преориентация на партия ГЕРБ, осъществена през последните четири-пет години от партийния лидер Бойко Борисов: ГЕРБ да се придвижи от център-дясно на дясно, до крайния му предел (Борисов си беше внушил, че пространството „център-ясно” му е в кърпа вързано, своето ленно владение, дадено му от Всевишния по изключение, „за вечно ползване”. Вероятно е бил много изненадан, когато му го измъкнаха под носа)

Първата стъпка на Борисов в тази насока (с няколкогодишна давност) бе „реабилитирането” на най-яростни негови критици от десницата, наричали го преди месеци и дни „мафиот”, „корупционер”, „сикаджия”, „шайкаджия”, шеф на „шайка” и пр. (Антон Тодоров, Георги Марков, Тома Биков и др.). Мъжът от Банкя побърза да направи от тези субекти депутати и медийни „гладиатори”, да осигури широка популярност за техните славославяния на персоната му, гарнирани с груби и безочливи „разобличавания” на социалистическия период на България, с нагли квалификации за Русия, Кремъл и Владимир Путин, както и с носталгия по българския монархофашизъм.

Всъщност, Борисов формира отряд за „бързо реагиране”, който - без да подбира средствата - се зае да налага фалшива представа, че бившият комунист Бойко Борисов всякога е бил антикомунист и русофоб, воювал за победа на дясната идея!

Изглежда, че Борисов още преди доста години е замислил как, префасонирал се на екстремно десен политик, да спечели окончателно сърцето на Вашингтон по примера на Полша и Прибалтийските републики. Направил си е така сметката: бившите социалистически страни от Източна Европа в недалечно бъдеще ще бъдат „протекторати” на САЩ, в това число и България. Значи, налага му се да изпревари събитията и ги употреби в собствена полза! И Борисов, успоредно с вътрешната преориентация на ГЕРБ, се залови да работи за намаляване на диригентската роля довчерашните му опекуни - германските християндемократи, обезпечавайки си нов, по-могъщ покровител в лицето на елита на Съединените американски щати. Задейства за конюнктурно придвижване на ГЕРБ от център-дясно до крайно дясно.

На този начален етап придобилият опит в политиката Бойко Борисов се пазеше от форсиране на процеса. Реализира сравнително бавно своя проект, опипвайки внимателно новия политически терен: доколко е хлъзгав и доколко стабилен, перспективен.

Втората стъпка Борисов направи без преход във времето, когато се коалира с партия СДС за явяване на трите вида избори - евроизбори, общински и парламентарни избори. Няма как лидерът на ГЕРБ да не е знаел, че самопредложилия му се Съюз на демократичните сили няма нищо общо със СДС от 90-те години на ХХ в., че днес новото СДС е маргинална формация, чиито членове не надминават броя на пръстите на ръката. На Борисов обаче му беше нужна марката СДС, въобразил си, че тя ще му обезпечи водещо място в десния сектор, че на поредните парламентарни избори на 4 април, т. г. „ще размаже” традиционните десни партии, ще ги победи.

Същевременно надяваше се, че седесарите, като атрактивния русофоб Александър Йорданов, ще гарантират пред американците застрашената му кариера на премиер и партиен лидер.

Моята презумция е следната:

Борисов, заковал България на последно място по развитие в ЕС, усети с острия си нюх, че Вашингтон, следователно и Брюксел са намалили градуса на доверие в него, че, макар и отстрани, подкрепят избора на генерал Радев за президент. Западът подсказа кой след Иван Костов, Симеон Сакскобурготски и Бойко Борисов ще е новият силен човек у нас - генералът-летец!

Вместо да се съобрази със ситуацията, Борисов, повярвал в неизменността на народното доверие, реши да „изклинчи”, да се съпротивлява на цивилизованото решение чрез компрометиране на президента Радев.

Третата стъпка я направи през есенно-зимния сезон на 2019 г., по време на посещението си в САЩ. Фактите подсказват, че там Борисов влиза в доверителни отношения с екипа на президента Трамп, предоставяйки на Големия задокеански брат „остатъчния ни суверенитет”. В замяна България поема ангажимента да влезе в агресивния антируски блок „Триморие”, предоставяйки външната си политика изцяло на Белия дом и Пентагона. В замяна: Бойко Борисов заживява със самочувствието, че сгъстилите се облаци над него са се разсеяли.

ОТТУК ЗАПОЧНАХА БЕДИТЕ НА БОЙКО БОРИСОВ

Първо, стратегията му да овладее дясното пространство претърпя пълен провал. СДС с нищо не успя да помогне на ГЕРБ на последните парламентарни избори. Изглежда, че десните гласоподаватели отдавна са се разграничили от СДС като слаба, поставена на изкуствено дишане партия. А коалирането й с ГЕРБ са го възприели като акт на самозванци- колаборационисти.

Второ, ГЕРБ загуби основните си позиции в пространството „център-дясно”, в което се беше окопал успешно.

Трето, пространството „център-дясно” не можеше да остане незаето, и то бе овладяно от Слави Трифонов и неговата партия „Има такъв народ”, които имат поддръжката и на по-голямата част от младия по възраст електорат. Така че второто място, което зае партията на Трифонов на последните избори е резултат колкото на популярността на Трифонов, толкова и на невярно прогнозираните и лошо планирани действия на Бойко Борисов, вкарал сам вълка в кошарата.

Четвърто, не виждам перспективи Трифонов да се оттегли от пространството „център-дясно”, което още повече усложнява положението на партия ГЕРБ, изпаднала в положението „ни тук, ни там”. От друга страна се оказа, че класическата „градска” десница се гнуси да гласува за бивш комунист като Бойко Борисов, служител в МВР преди 10 ноември, 1989 г. Народът го е казал: „Това, които сам си направиш, никой не може да ти го направи!”

БОЙКО БОРИСОВ СЛЕД ИЗБОРНАТА ЗАГУБА

Очаквах след загубата на няколко стотин хиляди гласове на последните избори за Народно събрание Бойко Борисов да направи трезви и реалистични изводи от фактическото му поражение. Иначе казано, убеден бях: ГЕРБ ще започне политическа битка (на живот и на смърт!) за възвръщане на позициите си в „център-дясно”. Тъй като се доказа: герберите няма да могат да просъществуват в десния сектор.

Именно това ме накара да мисля: ГЕРБ ще предприеме незабавни и активни действия, за да си отвоюва „средностатистическия” гласоподавател. А той, както е известно, обича да се върти около „центъра”, няма нищо против бате Бойко да го управлява, нали е „народен човек”, Бойко знае две и двеста, кланя се на силните и наказва слабите, позволява им да мишкуват, за да оцелеят, но ги предупреждава да мируват, понеже нищо по-добро от „стабилността” светът не е измислил.

Възможно е, драги читателю, на теб да ти се нрави или да не ти се нрави този начин на политиканстване (в център-десния сектор), но той е резервоар на стотици хиляди гласоподаватели, с които се печелят избори, печели се власт! Ето каква благодат загуби генералът-премиер от много ум („Ум царува, ум патки пасе”).

САМОУБИЙСТВЕНИЯТ ХОД С КАДРОВОТО

ОБНОВЯВАНЕ НА ГЕРБ

Каква бе изненадата ми тези дни, когато Борисов извърши самоубийствен ход за себе си и за ГЕРБ.

Вместо да тръгне отново към хората по села и градове, за да им припомни, че взаимната обич ръжда не хваща, той се залови да търси спасение в западните и най-вече в западно-снобистките кръгове, за да натрие носа на Румен Радев и покаже какво е да си меценат на т. нар. „мамини синчета”. „Мамини синчета”, зад които стоят пребогати американски и западноевропейски фондове и фондации, благотворителни дружества със статут на специализирани централи.

Покорен от такива разкрасени миражи Бойко Борисов тотално сбърква! Направи несполучливи, в противоречие на нормалната логика промени в партийното ръководство, които ще имат непреодолими последици за герберите.

Освободи от заместник-председателските им постове в партията кмета на Бургас Димитър Николов и кмета на София Йорданка Фандъкова, а също члена на ръководството Красимир Велчев, и др. Замени Димитър Николов и Йорданка Фандъкова с крайно непопулярния в страната Данаил Митев и с кабинетно формирания Томислав Дончев.

Целта на промените е прозрачна.

Дебалансиран и уплашен след изборните резултати, Бойко Борисов сметна, че с такива кадрови промени, ще получи повторно благоволението на новите управници на Белия дом – демократите, на новоизбрания президент Байдън. Затова тръгна да откровеничи пред господарите на света: „Ваш, ваш съм, братя! Живо месо късам, та дано ме оцените по достойнство!”

Наред с всичко останало, Борисов се раздели от ръководни дейци на ГЕРБ, които отказват да проявят голям „ентусиазъм” по отношение на новия външнополитически курс на ГЕРБ и в чиито се срещат подсказки за Русия и за руснаците.

(Тук ще отбележа, че в БСП Корнелия Нинова, дамата на евроатлантизма, още с поемане на председателския пост, доизгони онези ръководни кадри, които бяха настроени за дружба и трайно сътрудничество с Русия и президента Путин, оставяйки за „цвят” малцина от тях, изтъргували навреме идейните си убеждения за депутатски места).

Въпросът е дали американският естъблишмънт повярва на политическите „пируети” на Бойко Борисов?

Не повярва! – такова е моето заключение.

Ако Белият дом искаше Борисов да продължи да управлява България, нямаше седмици и дни преди парламентарните избори да публикува два смазващи документа за управленските провали на Борисов. Нямаше да оказва поддръжка (макар и завоалирана) на генерал Радев, завършил две елитни военни академии в САЩ с оценка, че е готов да заема високи държавнически постове.

Сегашните партийни смени, според мен, няма да смекчат „присъдата” на Борисов, издадена във Вашингтон. Само дето ще утежнят и без това твърде нестабилното положение на ГЕРБ в страната.

ЗАЩО БОРИСОВ СМЕНИ ДИМИТЪР НИКОЛОВ,

ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА, КРАСИМИР ВЕЛЧЕВ И ДРУГИТЕ?

В изказването си пред Националната конференция на ГЕРБ, протекла преди дни, Борисов не посочи истинските причини, довели до обсъжданите промените в партийното ръководство.А те се синтезират в едно единствено изречение: маха ценни кадри, за да ги подмени с чистокръвни американофили.

Йорданка Фандъкова я смени,тъй като не се престаравашеда “громи” Владимир Путин и българските социалисти. А също, понеже е завършила руската гимназия „Добри Войников” в София и Софийския университет „Климент Охридски” - специалност „руска филология”, след това преподавала руски език и литература в средното образователно училище „Владислав Граматик” в София. Според новите критерии на Борисов грях е ръководен кадър като Фандъкова да няма специализация в западен образователен център, да не е имала близки контакти с делови кръгове на САЩ и Великобритания.

Димитър Николов го сменя, защото не отговаря по биография на новия, едностранчиво прозападен курс, възприет от Борисов. Освен това Николов не е склонен да се държи като разюздан антикомунист и русофоб. Даже си позволява да поддържа отношения с руски делови кръгове, главно от сферата на туризма.

Може би тук се е намесила ревността на Борисов спрямо Димитър Николов, които се ползва се с добро име и е естествено герберите да го считат за естествения наследник на сегашния лидер. Моето мнение за Николов едва ли се различава особено от мнението на привържениците на ГЕРБ. И за мен настоящият кмет на Бургас е управленец на национално равнище, капитал за партията, в която членува. Ако ГЕРБ възнамерява да се променя и развива като силен фактор в политическия живот на България, най-големи възможности да изпълнят тази цел имат трима негови ръководители: кметовете на Бургас и Стара Загора, може би и Томислав Дончев.

Смяната на Красимир Велчев също е продиктувана от стремежа на Бойко да се представи като безподобен фен на Запада. Велчев, син на офицер-летец, бизнесмен по занятие и бивш член на БКП, имаше „глупостта” да участва почти всяка година в сборовете край язовир „Копринка”, организирани от гражданското движение „Русофили” (а понякога да произнася слова от официалната трибуна).

МЪЖЪТ ОГ БАНКЯ ПРЕДПОЧЕТЕ

ДАНИЕЛ МИТОВ И ТОМИСЛАВ ДОНЧЕВ

Какво най-общо представляват новите заместник-председатели на ГЕРБ ?

Томислав Дончев, според мен, спада към по-интелигентните и по-опитни ръководители на ГЕРБ. Само че причина за издигането му в партията най-вероятно е неговият принос към „Отворено общество”: Дончев е участник в десетки проекти на фондацията „Отворено общество” на Джордж Сорос, член на екипа „Експертни анализи” към Института „Отворено общество”.

Що се отнася до новия заместник-председател на ГЕРБ Даниел Митов, той действително е фамозна, непрозрачна и арогантна натура. Неразпознаваем източноевропеец, който прави строго специализирана кариера в САЩ. Наблюдавайки лицето и отработените жестове на Митов от телевизионния екран аз, като човек на културата, проумявам по-ясно кое кара Толстоевата Ана Каренина да напусне висшия чиновник-бюрократ Каренин и защо е влюбва в обаятелния авантюрист-офицер Вронски.

Роден през 1977 г., Митов, още от ранна младежка възраст, успява да смени няколко партии, тук попадат партиите на Иван Костов и Миглена Кунева. По-детайлно:

В началото Митов участва в американските програми за обмен „Маршал”. От 2012 г. работи в Политическата академия за Централна и Източна Европа, под опеката на Вашингтон. През 2910 г. заминава в мисията на американския Национален демократичен институт като програмен директор за развитие на политическите партии в Ирак. Назначаван е за постоянен представител на същия американски институт в Брюксел. Като представител на НДИ работи в Либия, Конго, Тунис и др. През 2014 г. става външен министър в служебния кабинет на проф. Близнашки, след това външен министър в кабинета Борисов (имайки предвид повишения интерес на САЩ към нашето Министерство на външните работи, можем да си представим чии интереси е отстоявал г-н Митов).

Бедният Борисов! Той допусна непростими грешки, за които тепърва ще се разплаща не само той, но и партията му ГЕРБ!