/Поглед.инфо/ Докато течаха скандалите в Народното събрание я за Изборния кодекс, я за промените в съдебната система, я за заплатите и броя на депутатите, докато всеки ден слушахме безутешните откровения на премиера в оставка Бойко Борисов, или се чудихме на завръщането на Боби Михайлов в централата на Футболния съюз, някак си между другото, сякаш нищо не е станало, се мълчи, подозрително се мълчи в публичното ни пространство за новия шпионски скандал, предизвикан от българските власти срещу Русия.

Правителството и лично главният прокурор на републиката Иван Гешев обвиниха съвсем наскоро руското военно разузнаване в опожаряването на няколко военни склада в България, които според изнесената информация са собственост на оръжейния търговец Емилиян Гебрев, на неговата фирма „Емко”.

Така България първа сред страните на ЕС се „солидаризира” с Чехия, която обвини руснаците за експлозиите - през 1914 г. - на склад с боеприпаси край Злин и изгони от страната 18 руски дипломати-шпиони.

Чешкият премиер, отговорен за вземането на тези поразяващи с мащабите си драстични наказателни мерки, заяви, че сега-засега чешките следствени органи са на етап „подозрение”, съвпадане на случили се събития през същата 2014 г., снимки на руснаци, в които чешките управници са се усъмнили, без привеждане на доказателства (извън версията, че двама от заподозрените пребивавали във Великобритания по време на опита за убийство на руския шпионин-беглец Скрипал и на неговата дъщеря: и тук отново обвинения, неподплатени с доказателства; отново оправдание, че следствените материали представлявали все още държавна тайна).

Показателно е, че за възстановяването на съдебната справедливост не помогнаха и заявленията на двамата чешки президенти – единият настоящ, другият бивш, - че доскоро чешкото контраразузнаване не е разполагало с „руска следа”, и че е опасно за демокрацията да се обвиняват и наказват хора и държави само по подозрение: „Заподозрян си, значи си виновен!” Като отговор на тези разумни доводи, чешките русофоби организираха в центъра на Прага десет хиляден протест срещу двамата чешки президенти, обявявайки ги за „национални предатели”.

Така се препотвърди:

Първо, че чешкият шпионски скандал е първият крупен провокативен акт на Белия дом и на президента Байдън през изборната му победа, обявили Руската федерация за враг № 1 на САЩ.

Второ, доказа се, че политическият елит на ЕС е крайно зависим от Вашингтон, че е готов по заповед отвъд океана да наруши всякакви правила на международното поведение, всякакви казуси на юриспруденцията, на международното право, на етиката.

Трето, стана пределно ясно: Чехия, която се ползваше с авторитет на сравнително суверенна държава, в течение на последните години е загубила този свой суверенитет, превръщайки се в обикновен сателит, марионетка на американските интереси в Европа.

Четвърто, българското правителство и прокуратура побързаха да не изостанат от Чехия в ролята си на още по-усърден сателит-марионетка. Според руския външен министър С. Лавров, ние сме изревнували Чехия, позволила си да твърди, че е по-голям „слагач” от България (поднасям есенцията на казаното от министъра).

Явно тук става въпрос за крупна световна акция, направлявана от САЩ и имаща за цел да настрои и изолира европейските страни от каквито и да било контакти с Руската федерация.

Пето, вижда се, че САЩ са в състояние толкова брутално да налагат своята агресивна антируска политика само или главно в държавите от Източна Европа! Западна Европа далеч по-предпазливо реагира на американския политически и военен диктат, тя полага отчаяни усилия да запази добрите си отношения с Вашингтон, без да прекъсва връзките с Русия.

Шесто, сегашното сателитно поведение на България получи релефен профил след присъединяването на България към военната антируска ос „Три морета”.

Според мен това присъединяване на България към оста беше реализирано в края на 2019 г. по време на посещението на премиера Борисов в САЩ, когато нашата страна изцяло и безапелационно се включва в отдавнашния план на поляка Пилсудски за създаването на антируски военизиран блок от източноевропейски държави. Военизиран блок, който да не позволи да се установят трайни взаимоизгодни отношения между високо развитата промишленост на Германия и между Русия с нейните огромни суровинни запаси. Новата политика (свързана с принадлежността ни към „Три морета”), инициирана от Борисов и подкрепена вероятно от екипа на президента Трамп, бе продължена от президента Радев (този път може би координирана с управляващата Демократична партия).

Седмо, с участието си в една от най-забележителните провокативни операции на САЩ, България, заедно с Чехия, вече от десетина дни е в епицентъра на световните новини! Поне през моя жизнен път не помня случай, когато за нашата страна да се е говорило толкова много в световните медии. Едва ли има външен министър на велика сила, който да не се е произнесъл вече по въпроса.

Осмо, посолството на САЩ изпрати поздравление до българските власти,че са защитили „суверенитета на България” срещу вредоносната политика на Русия. Русия реагира необичайно остро на поведението на България, причислявайки я към няколкото най-враждебни на Русия държави. По нареждане на президента Путин в момента се подготвя списък на държави, обявени за врагове на Руската федерация. Според експерти България ще попадне в този списък. Президентът Путин обеща също този път Русия да отговори действително сурово на провокациите.

Както се вижда, нашите управници вкараха, в името на собственото си оцеляване и интереси, страната ни в извънредно тежък и остър конфликт с велика сила, който едва ли ще се реши без тежки последици (всестранни) за българския народ. Това, което не си позволи да направи цар Борис по време на Втората световна война, направиха го сегашните властимащи.

Девето, във връзка с официално афишираната версия (в духа на студената война) за масирания руски шпионаж у нас, руснаците, а и не само те, задават редица въпроси, на които премиерът, правителството, главният прокурор, ДАНС би трябвало да отговорят.

Ето някои от тези въпроси:

Защо у нас, и въз основа на какви основания, частно лице и частна фирма, тази на Емилиян Гебрев, изпълнява подобен тип търговия с оръжие? И трябва ли българските власти и Гебрев да понесат съответната отговорност за това си деяние? Какви са все пак доказателствата, че руското военно разузнаване е участник в опожаряването на складовете и в диверсията във военния завод на Казанлък? Знаело ли е българското правителство, че след 2014 г. българско оръжие е продавано на Украйна и Грузия, с което са разстрелвани руски граждани и военни? Този акт престъпление ли е?

Всички ли пожари са следвали логиката: пожар – взривяване, както официално се твърди? Притежавал ли е Гебрев бойни мини, които е трябвало да бъдат унищожени според международни спогодби? В какво по-конкретно се обвиняват руските граждани Денис Сергеев, Егор Гордиенко и Сергей Лютенко, и пр., и пр.? Можем ли да вярваме на чешкия премиер, че е съществувал канал за прехвърляне на оръжие от Чехия в България (и оттук към воюващи в момента държави)? Българските следствени органи би трябвало да проучат достоверността на това съобщение, направено от премиер на приятелска държава. И ако е вярно, да предприемат действия, съгласно наказателния кодекс и нормите на международното право!

Този проблем с поредните шпионски антируски скандали в България съм го повдигал неведнъж, включително и в „Поглед.инфо”.

Позволих си да направя анализ на изгонените от България за шпионаж пет руски дипломати през 2020 г.

Какво се оказва?

Публично до този момент са известни само обвиненията на прокуратурата, иначе, след това не ми е известно да са повдигани обвинения и завеждани съдебни дела срещу българските шпиони помагачи/изпълнители. И никой не се интересува от това дали истината тук няма двойно дъно! Поне да бяха ни запознали (толкова време изтече!) с предприети наказателни мерки срещу онзи български наш висш държавен чиновник-шпионин, заради когото бяха отзовани от страната ни един или двама руски дипломати? Поне да бяха така добри да ни съобщят имената на онези българи шпиони, разкрили тайните (!) на изборния ни процес, акт, поради който отново „изгоря” руски дипломат.

Няколко любопитни подробности.

Според пресата депутати от „Демократична България” са внесли неотдавна питане до Бойко Борисов имат ли намеса чужди сили в изпълнението на взривовете в оръжейните складове у нас? След получаване на това питане премиерът задейства механизмите по „форсиране” на шпионската афера (според мен и поради амбицията да покаже, че е по-правоверен американофил от нашенските демократи-соросоиди).

Този факт го изтъквам и защото в новия парламент е нараснал застрашително броят на русофобските политици. Депутати русофоби вече критикуваха от парламентарната трибуна Бойко Борисов заради строежа на „Балкански поток” и АЕЦ „Белене”, обвинявайки го, че е агент на Кремъл. Пълна дивотия! Но крайно опасна дивотия, която тепърва ще трансформира българските граждани в човеците-носорози на абсурдиста Йонеску. Апропо, тази перспектива за нас, българите, не е никак обнадеждваща!

Мен лично като ляво мислещ българин най-ме заболя, че ръководителите на БСП и председателя на партията Корнелия Нинова предпочетоха да се направят на мижитурки, вместо да излязат с декларации от лично име, от името на партията и парламента, за да защитят истината на висок глас; за да предупредят населението за новата ситуация, която изправя отечеството ни пред пропаст!

Какво се искаше от тях?

Не сляпа защита на руснаците (ако са виновни, да си платят!), а запитване, задаване на простия въпрос какви са доказателствата по шпионската афера и може ли само по подозрение да се произнасят присъди и прогонват дипломати!? Ако може, тогава защо „гълтахме жабите” на демократично-криминалния ни преход?

Зная, че не единствено Нинова носи отговорността за преформатирането на БСП в послушна евроатлантическа партия, чието ръководство осъществява външнополитически курс тъкмо в тази насока. И въпреки това, има моменти, когато мълчанието, страхът, интересчийството и равнодушието са по-отвратителни от публично декларираната позиция.

А.П. Чехов е автор на разказ за момче от глухата руска провинция, извършило безобразна постъпка, описана укорително след това в местния вестник. Момчето вместо да се засрами, изпада в бурна радост: „Попаднах във вестника!” Та и ние, кой с гордост, кой с мъка, кой ей тъй, между останалото, повтаряме и ще си повтаряме, във връзка с поредната антируска шпионска одисея, думите на Чеховия персонаж…