/Поглед.инфо/ Да си спомняш само за добрите неща в живота, да забравяш бързо и лесно лошите – това се казва щастлива натура! Наистина, защо да се вслушваме в неприятното ехо на нещастията, след като пътят ни е само един, при това твърде кратък и без обратна посока?

Да, не е нужно да си епикуреец, за да приемеш тази проста, азбучна истина. Нещо като генетичен императив пред човешкия род. Но нали има и ситуации, в които доброто за индивида е лошо за обществото и обратното. Да, изключение правят само блажените светци. А доброто може да се трансформира и в зло, при това доста по-могъщо и мащабно, отколкото е било преди. Това е така – дотук нищо ново и странно.

И все пак: “историята се повтаря”, “историята ни учи”, “да не забравяме историята”... След като знаем, че без паметта за Злото нямаме шанса да се представим, да оцелеем, защо тогава я пренебрегваме? Защо да се държим като отчаяни фаталисти?

“Прощавам и забравям”- не, това съвсем не е християнска максима. “Прощавам, но не забравям” – това да! Няма съмнение,че следвайки първата, а не втората, ние сме изгубили твърде много през нашата бурна 13- вековната история, в която общо седем века сме били под чуждо робство / византийско, турско и накрая съветско /, като второто е било особено унизително, варварско, осакатило ни във всяко отношение. И въпреки това, трудно е да се посочи друг народ в християнска Европа, който като нашия, да притежава толкова слаба памет за огромното зло, което му е било причинявано. Стигнахве дотам, че допуснахме у нас да се развилнеят цели две противоконституционни, антибългарски, незаконни турски партии, които като „пета колона” на Анкара системно турцизират страната ни, вече осеяна със стотици медресета и джамии. Най- нагло ни натрапиха и новини на турски по Българската Национална Телевизия и правителството е безсилно да спре това безобразие! А сега се гласят да издигнат най- голямата джамия в Европа в центъра на столицата, на мястото на Царските конюшни на бул. „Дондуков”!

Да, винаги сме били склонни да забравяме и да прощаваме дори и най- непростимото. Казват, че сме били най- толерантната сред европейските нации. А може би и най- късопамената?! Спасихме своите евреи, единствено ние /докато напр. унгарците сами ги изпратиха до лагерите на смъртта/, практически простихме и на вековните си поробители за петте века безмилостен варварски геноцид, за Батак и Перущица, за опожарената Стара Загора, която турците разрушават, опожаряват и избиват по най- зверски начин, докрак цялото население – това са 14 5000 души!

Не смеем дори да поискаме да ни се издължи заради погрома над тракийските българи. За срам на държавата, която не почита паметта на тези жертви, днес мнозина българи дори не знаят за геноцида и опожаряването на този прекрасен български град! Ние, дори не отбелязахме официално, за разлика от цяла цивилизована Европа, и дори от Щатите!, годишнината от изтреблението на милион и половина арменци от турците /1915/, по вина на управляващите. А един от председателите на парламента, след като ни забрани да говорим за геноцида и робството /?!/, стигна дотам, че възхвали някакъв турски паша, който уж бил спасил град Пещера от изтребление и опожаряване през 1876...

На Втори юни м.г. журналист от една телевизия зададе следния въпрос на един от лидерите на ГЕРБ Цветан Цветанов: „ Господин Цветанов, с кого се е сражавал Ботев на този връх?”. Отговорът беше направо изумителен: „ Ботев се е сражавал.../ тук направи малка пауза/...с турските представители тогава в България”... Представете си: турските главорези били „представители”?! Но още по- срамно е, че наскоро група учени от БАН също отрекоха турското робство...Ако ги чуят нашите велики революционери и възрожденци, сигурно биха се обърнали в гробовете си!

Да, цената на тази наша криворазбрана толерантност е известна. А тази на политиците ни към чуждестранните им колеги може да се определи и с по- остра и точна дума... Срамно е, че начело на държавата стои премиер, който е така сервилени готов да козирува на лидерите на някои европейски държави. Станал е за смях на света, но е доволен, че не го осъзнава. Преди време продажни журналисти се нахвърлиха върху наш политик затова, че бил критичен към чужди дипломати. А това, че тези чужди дипломати / особено от Щатите и Франция/ се месят най- безпардонно и грубо в нашите вътрешни работи, това не смущава никого! И най- вече Б.Б.

Да, въпреки “уроците на историята”, ние, потомците на Аспарух, на Симеон Велики, на Калоян и Иван Асен II, ставаме все по- безобидни, по- инертни, губим силата и достойнството си, ежедневно се отказваме от жизненоважни интереси /като напр. Козлодуй или златните си находища! /, само, за да бъдем “ добри” и “толерантни” /разбирай послушни и овчедушни!/. За да ни потупат по рамото, да ни похвалят, така, между другото, както става от двайсетина години насам, когато започнахме да губим толкова много, заради едни лицемерни, голи похвали от новите ни по- големи братя, които, при това, се оказаха доста брутални и цинични от предишните...

А бихме могли да се научим да търсим баланса между паметта за злото и паметта за доброто. Затова, разбира се, ще ни е нужно немалко време. И със повече смелост. Стига някой ден да се решим. Да се научим да се уважаваме сами, за да ни уважават и другите. Да бъдем като поляците, чехите, унгарците, украинците, прибалтийците, румънците, които имаха нашата историческа съдба, но съвсем не се огънаха, нито се примириха. Защото много от нас са вече примирени със Злото и чакат промяната да стане свише, без никакви усилия, което просто не е възможно. И най- важното да се научим да избираме с ум и разум своите „народни избранници”, защото последните избори ни донесоха само беди.

Държавата е направо пред катастрофа. По всички възможни показатели. Първа по бедност, първа по болести и смъртност, първа по корупция...първа по какво ли още не! Наистина „държава първенец”!

Да, ние се борим срещу Злото от страх да не не сполети още по- голямо зло, но когато се окаже, че по- голямо от него няма, изгубваме силата на Доброто...

Ето и едно стихотворение на голямата румънска поетеса Ана Бландиана / род. 1942/ по вечната тема за Доброто и Злото, което излезе в наскоро отпечатаната нейна книга със стихове, есета, разкази и диалози „Населена от думите”:

АНА БЛАНДИАНА

ГРАНИЦА

Началото на злото искам да открия –

както през детството си дирех

границата на дъжда.

Напрягах всичките си сили

и хуквах

към мястото,

където, седнала направо на пръстта,

бях наполовина под дъжда,

и наполовина – под слънцето.

Но спираше веднага да вали

и не успявах да открия

пределите на злото –

небето бързо избледняваше.

Напразно станах възрастна.

Напразно

още търся мястото,

където, седнала върху пръстта,

ще мога да усетя

линията,

отделила Злото от Доброто.