/Поглед.инфо/ Проучването на „Маркет Линкс“, проведено в периода 7–13 февруари 2026 г., показва 25.6% подкрепа за новата формация на Румен Радев, ако изборите бяха днес – резултат, който не просто пренарежда партийната карта, а поставя под въпрос самия модел на управление в България. Зад тези проценти стои наказателен вот, разочарование от статуквото и нарастваща мобилизация, която може да превърне следващите избори в исторически вододел между системна инерция и мажоритарен пробив.
Поглед.инфо винаги разглежда подобни социологически сигнали не като моментна новина, а като индикатор за дълбоки процеси в доверието, легитимността и бъдещата управляемост на държавата.

Числата, които говорят за разлом

Проучването на „Маркет Линкс“, проведено между 7 и 13 февруари 2026 г., не е просто моментна снимка. То е диагноза. Според данните новата формация, ръководена от досегашния президент Румен Радев, би получила 25.6%, ако изборите бяха днес. ГЕРБ–СДС остават втори с 15.4%, ПП–ДБ – с 12.5%, ДПС – Ново начало – с 10.5%, а „Възраждане“ – с 4.5%.

Това не е просто разместване. Това е системен пробив.

За първи път от години виждаме толкова ясно изразен център на притегляне, който не произлиза от партийна машина, а от мажоритарна фигура. Радев не влиза в състезание като лидер на утвърдена партия. Той влиза като политически капитал, натрупан в президентската институция, превърнат в потенциал за изпълнителна власт.

Тук има нещо по-дълбоко от проценти.
Има преливане на доверие от институция към политически проект.

„Маркет Линкс“ отчита, че основният дял от подкрепата идва от миграция от парламентарно представените партии – около 15%. Това означава, че системните партии губят не периферия, а ядро. Това е вот на разочарование, но и вот на очакване.

Има втори пласт – нови гласоподаватели, които не са участвали през октомври 2024 г. Това е още по-сериозен сигнал. Апатията започва да се топи. 56% декларират твърда готовност за участие. Това не е статистика. Това е пробуждане.

Има и трети пласт – гласувалите за малки формации и „не подкрепям никого“. Този слой винаги е бил барометърът на системното напрежение. Сега той се концентрира.

Българската политика от години живее в режим на фрагментация. Парламентите се раждат с половин мандат, правителствата – с половин легитимност. Данните сочат възможност парламентът да бъде съставен от 4 до 6 формации. Това е свиване. Това е опит на системата да се стабилизира през концентрация.

Но въпросът е друг:
концентрация около какво?

Наказателният вот и евроскептичната сянка

Проучването ясно отбелязва, че при липса на ясно ценностно позициониране на новата формация, изглежда става въпрос за преливане на наказателен и антисистемен вот. Това е ключово.

Това означава, че подкрепата не е изцяло идеологическа. Тя е емоционална. Тя е реактивна. Тя е протестна.

И тук се появява деликатният въпрос за профила на симпатизантите. Данните сочат възприемчивост към евроскептични и прокремълски позиции, сходна с профила на симпатизантите на „Възраждане“ и „Величие“.

Това не означава автоматично геополитически завой.
Но означава натрупване на евроскептичен потенциал в по-широк политически център.

Тук се крие драмата на традиционните партии. Те загубиха монопола върху европейската легитимност. Гражданите започнаха да правят разлика между „Европа като ценност“ и „Европа като елитна фасада“.

Радев влиза в този вакуум.

Неговото доверие не само не се свива след президентството – то нараства с 6–7 пункта, а делът на недоверие намалява с 9%. Това е феномен. В българската политика доверието обикновено ерозира след властта. Тук виждаме обратното.

Това означава, че той запазва образа на институционален коректив, а не на част от партийния сблъсък.

В същото време ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ и останалите лидери остават в тесния диапазон на доверие между 8 и 16%. Това е таван. Това е умора.

Именно тук изборите се превръщат в референдум за системата.

Ще бъде ли това вот „за“ нов проект или вот „против“ стария модел?

Възможните сценарии и съдбата на България

Ако приемем данните като отправна точка, след избори с подобен резултат България ще се изправи пред три сценария.

Първият – нов център на властта, около който се формира управленска коалиция. Това изисква програмна яснота и международна предвидимост.

Вторият – изолация на победителя и опит за обединение на статуквото срещу него. Това би означавало още една фаза на нестабилност.

Третият – мажоритарна трансформация на политиката, при която личното доверие измества партийната архитектура.

Истинската интрига е в мобилизацията. 56% твърда готовност за участие означава потенциал за резултат, сравним с април 2021 г. – моментът, в който системата беше разклатена от масов протестен вот.

Ако активността нарасне, наказателният вот се усилва. Ако секциите в чужбина бъдат ограничени, както беше предложено и върху което беше наложено вето от вицепрезидента, ефектът може да бъде обратен – допълнителна мобилизация.

България е на кръстопът не защото една партия води с 25.6%.
А защото доверието започва да се пренасочва от партии към личности, от идеологии към очакване за справедливост.

Това е симптом на изтощена партийна демокрация.

Изборите като съдба, а не като процедура

Проучването на „Маркет Линкс“ е повече от новина. То е предупреждение.

Системата, изграждана десетилетия, започва да губи гравитация. ГЕРБ, ПП–ДБ, ДПС – всички те остават фактори, но вече не са центърът. Центърът се измества.

Радев концентрира около себе си протест, разочарование, но и надежда. Това е опасна смес. Ако тя бъде превърната в ясен проект, България може да влезе в нов цикъл на относителна стабилизация.

Ако остане емоционална вълна без програма – ще последва ново разочарование.

Истинският въпрос не е дали Радев ще спечели изборите.
Истинският въпрос е дали България ще успее да превърне тази енергия в структурна промяна.

Защото зад 25.6% стоят не просто избиратели.
Стои умора от безкрайни коалиции, от политически пазарлъци, от усещането, че властта се върти в затворен кръг.

Изборите ще бъдат сблъсък между две Българии:
България на системната инерция и България на очакването за разрив.

И ако активността се повиши, ако новият проект запази мажоритарния си заряд, ако наказателният вот се превърне в позитивна визия – страната може да влезе в нова фаза.

Но ако отново се роди парламент без ясна управляемост, ще се върнем в цикъла на служебност и недоверие.

Проучването показва възможност.
Историята ще покаже дали това е начало на политическо пренареждане – или поредният епизод от кризата на българската демокрация.

България не стои просто пред избори.
Тя стои пред изпит за зрелостта на собствената си политическа воля.

Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика

Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?

България в новия финансов ред

Еврозона или периферия

Големите сили и малките икономики

Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/

Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.

Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014

И тук:  https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about

ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4

Публиката в залата става част от атмосферата, от енергията и от живия дебат. Това не е просто запис – това е преживяване. 

Споделете в групи и сред приятели