/Поглед.инфо/ Не е трудно необразован и беден човек да се превърне в радикал. Но не е и правило.
В ИД има и образовани бойци, от добри семейства. Различни са пътищата към радикализацията. Има младежи, които стигат до тази философия за дни, по различни причини - жертви в семейството, при бомбардировки в размирните райони по света, например.
Чест въпрос е: как да се определят външните белези при един човек, който стига до радикализация на възгледите? Но не може това да се определи и само по външни белези, по няколко изречени реплики, няма общи черти.
Съществуват няколко етапа на радикализация. В началото са налице психологически дефицити, чувство на изолираност. Това кара такива хора да търсят близост в група, която да ги приобщи. Такъв е случаят с руската студентка, за която се предполага, че се е опитвала да се присъедини към ИД, но е задържана при опит да премине незаконно сирийската граница. Тя се е учила добре, отличничка, но въпросът е дали нейните връстници не са я приемали като странна. Със сигурност самата тя се е чувствала самотна, тъй като е търсила приятели в интернет. Но в нейния случай е попаднала на грешния адрес.
Вторият етап на радикализация е възприемането на крайни възгледи. Човек в такава ситуация губи критическото си мислене, смесва границите между добро и зло. А на третия етап преминава към конкретно индоктриниране. Когато идеологията е възприета идват на помощ имамите, и то тези, с афинитет към радикалния ислям. В този случай човек сменя името си, ползва псевдоними, променя начина си на обличане, в масовите случаи си обръсва косата на главата, пуска дълга брада, започва да носи символи на конкретни организации и т.н. Такива хора започват да общуват по-често и с религиозните идоли по един или друг начин, защото за тях те стават нещо като футболните звезди. Промяната настъпва и в ежедневните им навици - ако са радикали в западните общества те се обграждат, примерно, с нацистка литература и знамена, започват да носят тениски с пречупени кръстове.
Ако се върнем към ситуацията в България със сигурност можем да твърдим, че у нас мюсюлманите са спокойни, кротки хора, които са част от традиционната си общност. Те не ходят на джамия 5 пъти в седмицата, а само в петък. Но при явни признаци на радикализация започват да участват в закрити събития, примерно, след молитвата. Ако се натъкнем на такива случаи би трябвало да се замислим за поведението на такива хора, защото то излиза извън нормата на техния живот. Те променят плавно възгледите си и възприемат нагласата, че човек е мъченик на Аллах, присъединяват се и към различни религиозни демонстрации, нерядко се увличат амбицирано и от спорта, спират да посещават училище като следствие от социалната им изолация. Вече намерил комфорт в новата група, такъв човек се ласкае, когато към него се обръщат с близкото „Братко”.
Забелязват се и други белези на радикализация – незачитане и отричане на светската власт и на доказани научни достижения, силна емоционална ангажираност към обсебващи каузи, далечни на конкретния индивид. Има случаи такива хора, като обвиняеми в съдебната зала, да не стават, когато влиза съда, защото властта за тях не идва от държавата, а от Бога.
Методите за постигане на радикализация са в широк спектър. Но като начало се стига до чувство на угнетяване чрез снимки в интернет, които разчувстват, предизвикват страдания, а впоследствие и гняв. Прилагат се и методи на сугестия - в ислямската пропаганда често се използва повтаряне на едни и същи фрази, често на фона на музика. Автосугестията е също често срещан подход - всички сте виждали кадри, на които се забелязва как деца изучават Корана с ритмично клатене на глава и на горната част на тялото в религиозните училища. В тях се прилагат и наказания за не особено прилежните.
Различават се около три групи екстремисти. На първо място са тези от тях, които са се саморадикализирали, обикновено след период на личностни дефицити и това в повечето случаи протича в пространството на интернет. Има и други, които стигат до тази фаза под влияние на външни фактори - съприкосновение с военни действия, в контакт с проповедници или по други линии. Хората придобиват радикални възгледи и след смяна на религията си.
Натъкваме се на различни случаи - имаме такива примери и в България, като младежът Митко, който приема името Масур Салид и вече е качил във ФБ профила си и този на проповедника си. Такива хора се обграждат със съответните символи, знамена, снимки с шахиди и с отрязани глави.
Най-същественият въпрос, който би трябвало да ни накара не само да се замислим, но и да бъдем активни в противодействието на такива прояви и поведение е как да не допуснем всичко това?
В зависимост от мащабите на проблема никоя власт не би трябвало да подценява международния диалог. Защото в света се води истинско съревнование за душите на хората. Не по-малко важно е и взаимодействието между религиозните водачи и представителите на държавата. Защото ще се наложи в даден момент постигане на регионално и международно съдействие по различни поводи. В нашия регион има много такива служби, особено в Западните Балкани, които имат ценен опит от преживените военни конфликти и могат да бъдат истински помощници на колегите си от съседните страни.
Институции като министерството на образованието, социалните служби разполагат с кадри, които могат да забележат първите симптоми на радикализация на младите хора, на ранен етап и да сигнализират. Защото, когато се наложи намесата на ДАНС и на прокуратурата вече ще бъде много късно такива хора да бъдат спасявани от опасните си идеи. Не е за подценяване, ако някой прояви пристрастие към религията на исляма, то тя да бъде изучавана в страната по произход, съобразявайки се с религиозните практики в държавата, а не, примерно, в Саудитска Арабия.
И, все пак, най-необходимо е взаимодействието между държавните структури, НПО, учителите, социалните работници, полицаите, защото те са на първата линия, когато се забележат признаци на радикализация при млади хора. Затова, независимо от знанията и опита им, те трябва да бъдат обучени как да се справят с това опасно явление.
Ще завърша с един цитат, който до голяма степен описва причината: „Дяволът се настанява в празни ръце!”
----------------------------
Тодор Цветков, експерт в ДАНС. Анализът е представен от БГНЕС със съкращения на основата на изложението му от конференцията „Радикализацията сред младите хора – новото предизвикателство пред Европа” в Централния военен клуб в София.