/Поглед.инфо/ Коментар на Стела Стоянова за в. „Стандарт"
Открай време ме мъчи носталгия по три забравени обяви, които съществуваха само по времето на соца: "Пълним запалки", "Ловим бримки" и "Изправяме капачки за буркани". Дъното, в което ударихме през последните години обаче, е на път да превърне някои от тях отново в реалност. Със сигурност - поне последната.
Ерата на Буркана отново удари. Ако има някой, който да спечели от развихрящата се криза, очакваната рецесия и ексцентричните идеи за пълнене на хазната, това са производителите на буркани. Дори и хазната да не спечели нищо, те със сигурност ще са на далавера. Къде иначе пенсионерите ще кътат спестяванията за погребение, така че никой да не успее да им ги обложи с лихва? Банките стават ненадеждни свърталища на отгладуваните пет-шестстотин лева, които десетки българи се опитват да скътат за черни дни встрани от вездесъщата държава. И само бурканът е спасението. Той е ключът към оцеляването на нацията, която отколе е пословична с това, че мери чувството си за сигурност с броя на консервите, скътани в мазето като в противоатомно скривалище. Докато чушките и доматите са на сигурно място, ще оцелеем. В това отношение може направо да се каже, че сме нация от консерватори - консервираме всичко, което ни се изпречи пред очите - за по-лоши дни, които някак си сме свикнали задължително да очакваме. Ако имаме бидон с кисело зеле, можем да преживеем и ядрена война, камо ли криза. Вероятно само у нас е възможна подобна леко извратена комбинация на древни техники и високи технологии, като например копи-пействане на рецепти за лютеница от Гугъл. Които да приложим на практика в селския двор или край блока, кладейки огън, за да излъжем вездесъщите монополисти, които ни доставят тока. Фейсбук от ХХI век ни докладва рецепти от ХIХ, които да приложим в шантавия си и объркан живот на непрестанно скачащи цени и десятъци. Връщането ни към натуралното стоково стопанство е нашият отговор на политиците, на глобалния свят на хипермаркетите, на извратените европравила за щастливи кокошки и още по-щастливи прасета. Защото човекът, върнал се във феодализма, не гласува.
Когато текат избори, отива за гъби или лапад в зависимост от сезона, през който е обявен вотът. Когато му свикват референдум, тъкми бидоните за зелето и няма време да се занимава с глупости. Когато разни социолози проучват "общественото му мнение", маринова домати и патладжани, чиито цветове единствени загатват за някакви политически пристрастия. Човекът на ХХI век живее и гласува в нета, проявявайки гражданската си активност в "лайкване" на неща, които са го впечатлили, и забравяйки за тях пет минути по-късно, за да се присъедини към някоя нова Фейсбук група. Човекът на ХIХ век живее в природата, бутилирайки и консервирайки всичко, което тя му предлага, и изразявайки политически пристрастия единствено на чаша ракия. В кой век живеем ние - превръщайки се в симбиоза между едното и другото, само и само никога да не живеем в настоящето си? Отказът от него също е вот, а затварянето на буркани - своеобразни избори, в които политиците ни нямат шанс да успеят. Затова сваляйте от "Фейса" рецепти за туршии и тръгвайте по пазарите - единствената изпитана рецепта да преживеете антивремето, в което правила и политически партии възникват и се разпадат всеки момент. Може да бъдете сигурни, че последният буркан в мазето ви ще изтрае по-дълго, отколкото последните идеи на бг политиците.