/Поглед.инфо/ Няма кой да извика: "Хора, бдете!"
Безогледната вакханалия срещу 9 септември, която се развихри вчера от заранта по всички медии, начело с обществената БНТ, показва очеизвадно, че реставрацията на фашизма стана държавна политика в България.
Още на изгрев слънце бодри репортерки ни съобщиха, че акцията с поставянето на пречупени петолъчки из София срещу зверствата на комунизма се е преместила от 1 на 9 септември, хвала на общината! Сетне се започна: Цв.ЦВ. ощастливи фейсбукарите с констатацията, че Девети е сред най-черните дни в най-новата ни история; един по един нахъсани антикомунисти и русофоби анатемосваха от екраните поред - Червената армия, мръсните комунисти, Народен съд, убийства, лагери, трупове... Нито един човек с друго мнение не бе допуснат да развали добре организираната кампания срещу победата над фашизма в България. Имаме все още живи партизани, ятаци и антифашисти, но къде ти - нали са били терористи! Докато в цяла Европа покрай годишнините от войната навсякъде отдават почит на антифашистите и ги честват като най-свидни чеда на нациите, у нас не просто не ги поздравяват, те на държавно ниво са персона нон грата. Как няма да е така, като преди 13 години български парламент оневини колабораторите на фашизма у нас, оневини убийците на деца и на хиляди комунисти, леви земеделци, анархисти, поети, писатели, журналисти, депутати, а Народният съд над тях бе обявен за престъпление. Новата идеология влезе и в училище - не е имало фашизъм у нас, не е имало закон за защита на нацията срещу евреите, не сме депортирали 11 300 души от Македония и Гърция към пещите на Треблинка, не сме служили на Хитлер и не сме изхранвали и обличали немските войски, не сме победени като сателит на Тристранния пакт и т.н. Затова пък след Девети - престъпен режим и нищо друго! Това, ако не е държавна политика за реставрация на фашизма, какво е?
Пак вчера едни хора честваха годишнина на Ванче Михайлов, нарекоха го "най-големия ни революционер през 20-и век". Него - главореза, виновника за нарязването на Стамболийски, за избиването на хиляди интелектуалци, леви земеделци и комунисти; приближения на райсфюрера на СС Хайнрих Химлер. Това, ако не е реставрация на фашизма, какво е? Само че във Франция реставрацията след революцията е продължила 16 години, у нас пълзи вече три десетилетия...
Та, вчера разбрахме, че "превратът на Девети" е спрял духовното развитие на нацията, поразил ни е като Чернобил, бил като разтръскване на торба със змии, че Държавната агенция "Архиви" подготвя списък на "жертвите на комунизма", чийто брой е трудно да се посочи, но те били жертва на "най-голямото кръвопролитие в най-новата ни история"! И това го говори шеф на държавна агенция, която издържаме с парите си, за да пази свидетелствата на историята ни! А силовото насаждане на новата реставраторска идеология било тест за степента на демократичност на обществото, начин да защитим най-голямото ни завоевание - свободата и демокрацията! Господа, извадете от архивите речите на Хитлер и на Богдан Филов от 40-те години - звучат едно към едно като сегашните ви речи.
Има ли поне един човек да одобрява Девети септември, попита един репортер добре известната писателска щерка, антикомунистка Теодора Димова. Да му отговоря аз: един със сигурност има, казва се Димитър Димов...
И никаква съпротива на всичко това, никаква реакция. Непознат англичанин вчера ме заговори в едно кафене, попита ме за безпрецедентната декларация на нашето външно министерство срещу Червената армия, спасила Европа от нацизма, и с неподправено изумление рече: "Кажете ми, какво се случва всъщност в България?" Как да му отговоря? Просто си нямаме дори един Юлиус Фучик да се провикне: "Хора, бдете!"