/Поглед.инфо/ Изказването на президента Илияна Йотова, че „Русия е агресор“, постави България в сложна точка между международното право, съюзната дисциплина и историческата памет. В епоха на геополитическо пренареждане една формула не е просто позиция – тя е сигнал. А за държава като България, чиято идентичност е преплетена с историята на отношенията с Русия, всяка дума от президентската институция тежи двойно. Въпросът не е дали България трябва да стои зад международното право, а дали може да го прави, без да разкъсва собствената си историческа тъкан и вътрешното си единство.

Поглед.инфо винаги разглежда геополитиката през призмата на българския национален интерес и историческата памет.

Изказването на президента на България Илияна Йотова, че „Русия е агресор“, отвори повече въпроси, отколкото затвори. Не защото формулировката е непозната. Тя присъства в европейските документи, в решенията на Европейския парламент и в официалната позиция на редица западни правителства.

Проблемът не е в това, че подобна квалификация съществува.
Проблемът е в българския контекст.

България не е просто държава в съюз. България е държава с историческа памет. А историческата памет не може да бъде изключена с едно изречение.

Историята като фактор, а не като носталгия

Руско-турската война не е абстрактен параграф в учебника. Тя е основата на възстановената българска държавност. Културната, духовната и цивилизационната връзка между двата народа не е идеологическа конструкция – тя е част от идентичността.

Това не означава автоматично оправдание на всяко действие на руската държава.
Но означава, че България не може да говори за Русия по начина, по който го правят държави без такава историческа връзка.

Президентската институция трябва да отчита именно това.

Левицата и историческият код

Особеността на случая е още по-ясна, когато се отчете политическият произход на президента. Българската левица – независимо от вътрешните си трансформации – традиционно носи позитивен исторически рефлекс към Русия. Това е част от нейния електорален и ценностен профил.

Когато държавен глава, свързан с този политически спектър, използва формулировка, идентична с най-твърдия евроатлантически дискурс, възниква усещането за разкъсване между историческия код и текущата реторика.

Това не е въпрос на партийна вярност.
Това е въпрос на ценностна последователност.

Международното право и дипломатическата мярка

Да, международното право дефинира въоръженото нахлуване като агресия. България не може да игнорира тази правна рамка. Но между юридическата формулировка и политическата реторика има разлика.

Държавникът има право да бъде ясен.
Но има и задължение да бъде премерен.

Можеше да се подчертае подкрепата за териториалната цялост на Украйна.
Можеше да се настоява за мир и преговори.
Можеше да се говори за прекратяване на военните действия.

Формулата „Русия е агресор“ обаче не е просто юридическа квалификация. Тя е част от езика на конфронтацията. А България няма стратегически интерес да бъде носител на конфронтационен език.

Геополитическият момент

Светът се пренарежда. Многополюсността вече не е теория, а процес. Русия няма да изчезне от картата на Европа. След войната ще има нова архитектура на сигурността, нови икономически баланси и нови енергийни зависимости.

Малките държави оцеляват чрез баланс.
Не чрез крайности.

България има интерес да остане в рамките на съюзните си ангажименти. Но има и интерес да не прекъсва историческите и цивилизационните си мостове.

Това не е противоречие.
Това е изкуството на дипломацията.

Позицията на Поглед.инфо

Поглед.инфо счита, че България трябва да бъде глас за мир, а не част от реториката на войната.

Да защитава международното право – да.
Да настоява за прекратяване на военните действия – да.
Да съхранява стратегическите си съюзи – да.

Но и да пази историческата си памет.
Да не влиза в езика на цивилизационна враждебност.
Да не превръща сложен конфликт в лозунг.

Президентската институция е символ на единството. А единството в България минава през уважение към историята и през чувствителност към обществения разлом.

Държавническата сила не е в твърдата формула.
Тя е в способността да съчетаеш право, памет и национален интерес.

Именно това е българската мярка.