/Поглед.инфо/ На интервю за работа млада жена участва в обичайния разговор за образование, компетентност и опит. След като става ясно, че има малко дете, я питат: “Kой ще го гледа, когато се разболее?”, а после: “Планирате ли второ дете?”. Tя отговаря откровено: “Да, планирам”. Вратата за тази работа за нея се затваря. Обяснява й се, че е нужен човек за дългосрочна дейност и не е възможно да отсъства, когато се наложи.

Ситуацията е добре позната за жените с деца до 6-7 години. Позната е и на онези, които желаят скоро да станат майки. Често прекъсването на кариерата е цена, която плаща жената, когато стане майка. Но щом се стига до ситуацията служителка

да бъде обвинявана в предателство към фирмата,

когато забременее, се вижда, че подобно дискриминационно отношение е толкова разпространено, че направо е станало приемливо.

Разбира се, писмените въпросници за кандидати за работа не съдържат въпроси за семейно положение, деца и тяхната възраст. Но при събеседване подобни питания са задължителни. Понякога те се оказват много по-важни от квалификацията и уменията. По тях много от работодателите преценяват дали кандидатката може да бъде пълноценен служител или не. Така майчинството – отговорност и богатство за жената, се превръща в проблем на пазара на труда.

Член 12, алинея 3 от Закона за защита от дискриминацията гласи, че “работодателят няма право да отказва приемането на работа поради бременност, майчинство или отглеждане на дете”. Но това се оказва само хубаво пожелание. Как законът да осигури защита, след като не може да се докаже отказ с тези мотиви?

“Това е също като рекета. Никой не го документира черно на бяло”, коментира Анелия Атанасова, председател на неправителствената организация „Женска либерална мрежа”. Въпреки това институциите улавят проблема. “Перманентни са жалбите от неудачите на бъдещи майки или на жени, върнали се от майчинство, от неблагоприятното отношение на работодателите към тях. Напоследък тези оплаквания като че ли нарастват”, казва доц. д-р Ана Страшимирова, председател на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).

Няколко жени споделят в какви ситуации са попадали на интервюта за работа. Повечето от тях в момента продължават да търсят и предпочитат анонимност.

“Работодателите питат за децата, когато наемат жени по постоянен трудов договор“, споделя журналистка от Варна, със син, вече ученик . На събеседване в голяма медийна компания я попитали директно дали ще има второ дете. Друга жена се оплаква, че при наемането й в счетоводна кантора я накарали

да обещае, че няма да има второ дете.

Момиче от София също е попитано смята ли да забременява, защото годините й го предполагали. ”Никой не може да определи точно кога ще има дете”, отговорила. Тя получава позицията. Днес обаче, вече майка на двегодишно момиченце, търси нова работа. Сегашната, с късни вечерни смени и работни съботи или недели, не я удовлетворява. Явява се на интервюта, но среща само откази, макар да отговаря на обявените изисквания. Понякога й казват директно, а понякога се досеща, че проблемът е именно малкото дете, защото разговорът с работодателя винаги се завърта около него. За да започне все пак работа, трябва да се примири с по-ниско заплащане или с неизгодни условия. За позиция в аптека й обяснили, че ще може да ползва годишния си отпуск, но болнични – не. Нямало служител, който да я замести.

КЗД съобщава и за други случаи. Жена служи във военно поделение в страната. Установява, че може да забременее единствено ин витро. Тръгва по процедури. Това я ангажира с пътуване до София, ползване на болнични и др. Но командирът на поделението не проявява разбиране и създава пречки. Комисията установява дискриминация в този случай и налага административни мерки спрямо командира на поделението.

“Впечатляваше казусът, в който жалбоподателка твърдеше, че има точка от трудовия договор на фирма, според която,

ако забременее, служителка на фирмата дължи 700 лв.

неустойка на работодателя си. За жалост не бяха представени убедителни доказателства от жалбоподателката по преписката, която не присъства на нито едно заседание и съставът не намери достатъчно основания да постанови, че е извършена дискриминаци”, споделя доц. Страшимирова. Анализите на КЗД сочат, че като цяло бременните жени не са желани от рабодателите. Дори са подтиквани да напускат. Пример за това е жена, която била хоспитализирана по спешност в ранна бременност, отива след лечението във фирмата, за да представи болничен лист. Но там я чака подготвена молба за доброволно прекратяване на трудовия договор.

“Дори има обвинения, че забременяването е предателство към ръководството”, казва доц. Страшимирова. И обобщава впечатленията: “Със своите действия и понякога чрез действията на своите подчинени работодателят създава враждебна среда и дискриминира жената, която иска да бъде майка, пречи й да бъде лекувана, което в дадени случаи се налага”.

Но къде е тази дискриминация, след като има толкова много работещи майки? Работодателят ли поставя бариерите или самата жена? Тези въпроси са важни, но трябва да се знае, че все повече майки се изправят не пред дилемата блестяща кариера или грижа за семейството, а пред въпроса

как да намерят изобщо работа

Ето още един пример: Жена с две деца – на 5 и 9 години, работи като продавачка на 12-часови смени. Има кой да помага в отглеждането им. После обаче се развежда, нещата се променят. Налага се голямото дете да взема малкото от градина вечер. По закон тя има възможност да настоява за по-подходящо работно време, да потърси правата си за това, че не й позволяват да излиза в болнични. Но не го прави, защото, както и повечето майки на нейно място, не би рискувала да загуби работата си. В детската градина на детето й се освобождава място за лелка. Тя вижда начин да реши въпроса с прибирането на детето, като кандидатства за длъжността. Само че директорката не я назначава с мотива „О, не! Вие сте с

малки деца, ще вземате болнични.”

Дискриминацията към майките е особено остро изразена в трудния преходен период след отпуска по майчинство. Късмет е, ако бъде наета, а още по-голям – ако това стане в съответствие с професионалната квалификацията и при адекватно заплащане. Вместо за работа и изисквания, вече е принудена да беседва с работодателите по темите: „Смяташ ли да забременяваш скоро?” и „Често ли боледува детето?”

Как държавата работи срещу тази тенденция?

Защитава ли някой жените?

„Обикновено се стремим да договорим допълнителни дни отпуск, намалено работно време и др.”, заявява Васил Василев, член на конфередативния съвет на КТ „Подкрепа”. Според него проблемът е в това, че хората рядко подават оплаквания. „Трябва да се научим да се жалваме. Ако на един човек не му е даден равен шанс, той трябва да потърси правата си”, смята Василев. И допълва, че майките имат много предимства, но не винаги успяват да ги изтъкнат пред работодателя. Доц. Страшимирова също смята, че

жените трябва да надскочат страха

и притесненията, да отстояват осъзнато правата си. Жалби до комисията по дискриминация могат да се подават на адрес – София 1125, бул. “Драган Цанков” 35.

Божидар Михайлов, директор на Бюрото по труда във Варна (част от запитаните жени са от този град) споделя, че в големите фирми, разполагащи с голям ресурс от служители, няма такъв проблем. Той посочва и какви мерки за заетост прилага държавата спрямо жените. Една от тях е програмата „Отново на работа”, която помага на родителите, предоставяйки издръжка за детегледачка. Средства за насърчаване на заетостта сред майките с малки деца от 3- до 5-годишна възраст, както и на самотни родители, се отпускат и по Закона за насърчаване на заетостта. По силата на тези мерки на работодателя се предоставят суми за 12-месечна заетост.

Прави са представителите на институциите – трябва да подадем жалба, а не да мълчим, когато нарушат правата ни. Но ако преките форми на дискриминация могат да се докажат, какво остава за скритите? Чрез наказания и изобличаване ли се осъществява закрилата на майчинството, застъпена в конвенции, закони и програми? Най-често тези понятия губят смисъла си в конкретните житейски ситуации, където важат съвсем други правила.