/Поглед.инфо/ На 6 т.м. той приел посланичката на САЩ по повод предстоящата 1-ва сесия на Стратегическия диалог България-САЩ, а според „Вести” и „Медиапул.бг” на 8 т.м. щял да приеме голямата делегация, водена от помощник ДС (държавния секретар) Дейвид Хейл. „Медиапул” дори го „повиши” на заместник ДС, непосредствен заместник на М.Помпео. Но заместнииците са само двама. В йерархията на Държавния департамент/ДД (у нас МВнР) след тях следва изпълнителният секретар, 6-те помощник държавни секретари, един от които е Хейл. Оказа се обаче, че Вашингтон изпраща негов подчинен - помощник на помощника на ДС (= Assistant Secretary) по Европа и Евразия Матю Бойс.

На практика Бойс е чиновник, експерт, изпълнител, далеч от формалното политическо равнище на № 3 в държавната ни йерархия, натоварен с изпълнителната власт в държавата. Бойс ръководи един от 7-те отдела (или дирекции по структурата на МВнР –София). Ако адаптираме приблизително към родната структура 6-те помощник ДС като Хейл към 3-4-те генерални директори в БМВнР и отчетем, че в момента на „Ал. Жендов”2 в столицата директорите на дирекции са 27 на брой, бихме могли да допуснем, че нивото на Бойс е по-скоро директор, т.е. 5-то йерархично равнище в ДД/МВнР. Съотнесено към утвърдените в Европа протоколни практики с него и оглавяваната от Бoйс делегация би следвало да се преговаря на равнище директор, а да бъде приет протоколно максимум на равнище заместник-министър на външните работи. Министър е твърде високо. Е, въпреки, че нашият ресорен министър не бе взет с премиера в САЩ, за сметка на министри с дискреция на компетентности „финансово-технически и комисиони въпроси”. Ако премиерът действително приеме по-късно йерархично петоразряден щатски дипломат, като висш политик на победена страна въпреки угодническите формални аргументи за разликите между САЩ и България, това би могло да бъде разчетено като послание за непълноценна държавна суверенност, а в жълтия печат вероятно за слугинска сервилност.

            Но дипломатическият церемониал и протокол и международното право са двете неоспорими официални инструменти на по-малки държави като нашата и не е логично да се отказваме доброволно от тях или да ги компрометираме сами.