/Поглед.инфо/ Заседанието на конгреса е истинската премиера на Нинова като лидер на партията

Предсрочните избори накараха всички политически партии да се надпреварват във формулирането на ярки и привлекателни обещания. А както отива на най-старата партия в България, БСП го направи най-тежко – на конгрес, подготвен за пръв път от новата председателка Корнелия Нинова. Не става дума за нов конгрес, а за поредно заседание на 49-ия, който преди девет месеца беше подготвен от старото ръководство, но доведе до кардинални промени, така че това заседание е истинската премиера на Нинова като лидер на партията.

И не може да не се признае, че тя се справи блестящо. Вярно е, че днес ситуацията е съвсем различна, БСП е в подем, събуди сред членовете и симпатизантите си нови нагласи и надежди за бъдещето. Но тази промяна е заслуга на Корнелия Нинова, на победата на “нейния” кандидат за президент ген. Румен Радев.

Символиката при конгреса на БСП се допълва и от съвпадението с датата 4 февруари. Точно преди 20 години на тази дата БСП се отказа от властта в средата на управленския си мандат след продължили почти месец всекидневни протести. Докато сега първата жена, оглавила БСП, на висок глас обяви, че партията иска да се върне във властта, за да поведе страната по нов път. И това става, след като новата голяма дясна сила ГЕРБ се отказа от властта в средата на мандата си. Дали политическият живот в България е изминал пълен цикъл и хората са готови отново да дадат доверието си на леви политици, обещаващи край на десния преход, предстои да видим скоро.

Конгресът на БСП показа, че партията работи в нова атмосфера, спечелените президентски избори ? дават увереност, както и присъствието на млади хора, готови да обвържат бъдещето си със столетницата. Усещането за възход беше доминиращо както в думите на Корнелия Нинова, в чиито ораторски умения прозира наученото в класическата гимназия. Но най-впечатляващо беше изчезналото чувство на вина за миналото.

Вероятно това се дължи и на факта, че в ръководството на БСП навлезе група млади политици, които нямат спомени не само от социализма, а и от прехода. Те започват политическата си дейност на чисто и получават симпатиите на други млади хора, за които несправедливостите са свързани само с прехода. Всичко това дава нов живот на старата партия, чиято предизборна платформа се опитва да очертае алтернатива на усещането за обреченост, с което вече живеят повечето български граждани.

Променените нагласи в БСП й позволиха да се заяви като носител на промяната. Но за разлика от преките си политически конкуренти тя обяви, че ще започне промяната от себе си, като го покаже още на конгреса – нов дизайн, нови лица на предни позиции, изтласкване на познатите фигури, заявка за нова коалиция.

Втората и несъмнено по-важна крачка е промяна за страната. Може ли БСП да я олицетвори при толкова многобройни подобни заявки на никнещите като гъби след дъжд антисистемни проекти? Откъде може да дойде усещането за алтернатива?

Предизборните обещания на БСП влязоха в течението на щедри обещания от всички. И тя като че ли последва стария принцип, че най-много се обещава (в оригинала – лъже) преди избори (по време на война и след риболов – по Бисмарк). Това за високите заплати, пенсии, и т.н. го чухме и от преките опоненти, а най-любопитното днес е, че всички следват онова, което от години правеше Волен Сидеров – да иска европейски заплати и пенсии. Дали наистина не си отива неолиберализмът?

Все пак в предизборната си платформа БСП предложи и нещо различно. Първото е, че щедрите обещания могат да се реализират не само с икономически растеж, който едва ли може да надхвърли много сегашните 3%, а чрез закриване на т.нар. паралелна държава, струваща на българите 10 млрд. лева (разпределени така: в здравеопазването 2 млрд., в образованието 1,5 млрд., от картелите 3 млрд., от корупцията 1 млрд., от обществени поръчки 2 млрд.). Второто е наистина оригинално – България да се върне към демографския ръст, който да осигури отново 8-милионно население, при това, както отива на лява партия – без бедни. Третото е силният акцент в защита на младите.

Дотук с добрите новини. Съмненията се появяват, когато се вгледаме в механизмите за промяна в партията и в страната.

Промяната в БСП минава през уставни забрани – от парламента да отпаднат всички, пребивавали там вече 12 години, а ограничението за партийния лидер е 8 години. Това ми напомня за началото на прехода, когато на всички ни бяха дотегнали несменяемите БКП дейци. Но не живеем ли отдавна вече в демокрация, при която смяната се осъществява по естествен път чрез свободна конкуренция? В която и да е демократична държава ще открием лидери и парламентаристи, които никой не сменя, докато са успешни, но ги свалят веднага, когато се провалят. Важни са не годините в управлението, а качествата. Но, както показа и референдумът, явно изживяваме бунт на масите, които виждат спасение в смяната на лицата, а не на несправедливата система.

Въодушевяващата идея българите отново да станат 8 милиона ме накара да се върна в миналото. За 20 години – от 1946-а до 1965-а, българите сме нараснали от 7,029 до 8,228 млн., докато за 15 години – от 1985-а до 2001-ва, сме намалели от 8,949 до 7,929 млн. Какво показват данните? Че нарастването става в рамките на общия процес на демографски ръст при затворена държава, докато спадането е естествена последица от урбанизацията и отварянето към света. С други думи, процесът е социалноикономически и геополитически. Как и дали може да се обърне?

Що се отнася до борбата с “паралелната държава”, това е чудесна общонационална цел. Проблемът е, че за борба с мафията отдавна се обявяват почти всички политически сили, но резултати не са толкова обнадеждаващи. Което никак не е случайно.

Проблем, свързан с автентично левия характер на БСП, е отказът в платформата от отмяната на плоския данък. Вярно е, че се предлага двойно облагане на високите доходи (над 10 хил. лв. месечно), но без ключовия за лявото необлагаем минимум. Въпросът е дали левият завой, започнат от предишното ръководство на БСП, приключи.

Чудесна е идеята новата коалиция да привлече политически и други формации с електорална тежест. Но не зная колко от тях ще склонят да се откажат от програмни идеи и самостоятелна политика, за да приемат тези на БСП, а и да приемат името “БСП за България”.

Най-важният въпрос, разбира се, е дали българите ще приемат, че БСП е политическата партия, която може да осигури обещаните правила, възмездие (!), справедливост, сигурност. Отговора му ще разберем само след месец и половина.