/Поглед.инфо/ В едно остро и аналитично отворено писмо до президента Илияна Йотова, преподавателят по политически науки от Канада проф. Ивайло Груев поставя въпроси, които официалната власт в София подминава с мълчание. Присъствието на американски военни самолети на гражданското летище „Васил Левски“ в контекста на ескалиращото напрежение между САЩ и Иран чертае опасни паралели с 1941 година. Тогава „символичната“ декларация донесе реални бомби над София. Днес въпросът е: чии подписи стоят под решението, което може да превърне българската столица в легитимна военна мишена?

Отворено писмо до президента на

Република България

Уважаема госпожо Йотова - президент на Република България,

Обръщам се към Вас с молба да изясните ситуацията с международното летище в София “Васил Левски“ - летище със стратегическо значение за националната сигурност на страната, превърнато във военно, след като в този момент там се намират американски военни самолети (Херкулес, Boeing KC-135R Stratotanker, зареждащи във въздуха цистерни). Буди тревога фактът, че е възможно България да бъде въвлечена във военен конфликт, противно на националния интерес, както и на националната сигурност на страната.

Убеден съм, че Вие сте наясно с факта, че съществува пълно “информационно затъмнение“ по този изключително важен въпрос. В тази връзка като държавен глава и главнокомандващ бих искал да отговорите на следните въпроси, които дълбоко тревожат българската общественост.

  1. Чии подписи стоят под това решение, което има реална опасност да бъде от историческо значение с дългосрочни и непоправими последици?

  2. Еднолично от министър-председателят в оставка Росен Желязков ли е взето решението, или е съгласувано с други инстанции ( Министерство на външните работи, Министерство на отбраната, ДАНС, както и други институции)? Налице ли са техните подписи?

  3. Като парламентарна република каква е причината Българският парламент като висш държавен орган да не бъде своевременно консултиран при вземането на такова важно гео-политическо решение, пряко свързано с националната сигурност на страната?

  4. Каква е причината да бъде ицползвано международното гражданско летище “Васил Левски“, а не военните летища в Безмер и Граф Игнатиево, приспособени да приемат военни самолети?

  5. Обяснението за “учение“ е несъстоятелно, след като всички световни медии без изключение са пълни с публикации за предстояща военна атака на САЩ срещу Иран.

  6. Вярна ли е информацията, че правителството на САЩ официално е предупредило София, че летището “Васил Левски“ се превръща в мишена за иранските ракети? Известна е категоричната декларация на Техеран, че всяка една военна база и инфраструктура, вземаща участие в този конфликт, подлежи на ответен удар? Уведомени ли са жителите на столицата, че София е в обсега на ракетите на Иран?

  7. Имайки предвид категоричното изявление на Техеран, коя е причината България да не последва отказа на правителствата на Румъния, Гърция, Турция и на най-близкия съюзник на САЩ - Великобритания (всички те членове на НАТО) за недопускане на американските военни самолети на тяхна територия, съхранявайки своя неутралитет и национална си сигурност в един непредвидим военен конфликт? Каква е причината българското правителство да вземе това стратегическо решение с непредсказуеми последици?

  8. В случай на ескалация и превръщане на този конфликт в регионален, какви мерки възнамерява да предприеме българското правителство срещу потенциалните заплахи срещу национална сигурност на България.

  9. В тази връзка, взета ли е предвид евентуалната намеса на Китай и Руската федерация и нейното отражение върху национална сигурност на България, в дипломатичен, политически, икономически, гео-политически и имиджов план.

  10. Бих искал да обърна внимание, че всяка военна намеса в нарушение на член 51 от Хартата на ООН (използване на военна сила при самозащита), както и без изричното одобрение на Съвета за сигурност на ООН, се третира като “акт на агресия“ - т.е. терминът според междуродното право е “агресивна война“, което означава, че участващи страни по право се санкционират с неизбежните в случая репарации.

Уважаема г-жа Йотова, моля Ви да отговорите на зададените въпроси, които сериозно тревожат българския народ.

С уважение:

Ивайло Груев

Преподавател по политически науки

Канада

Мълчанието на агнетата

Пост фактум:

“...в случай на военна агресия Иран ще реагира решително и пропорционално, упражнявайки присъщото си право на самозащита, в съответствие с член 51 от Устава на Организацията на обединените нации“. Мисията предупреждава че „всички бази, съоръжения и активи на враждебната сила в региона биха представлявали легитимни цели в отбранителния отговор на Иран“,

Да припомним, че не за първи път българско правителство встъпва във военен конфликт от позиция едва ли не на страничен наблюдател, участник в “учение“ днес, през 2026 година. През 1941 година с т.нар. “Символична декларация“ правителството на Богдан Филов, с министър на отбраната генерал-лейтенант Никола Михов и външен министър Иван Попов обявяват война на САЩ и Британската империя. Приликите не се изчерпват единствено с неангажирания избор на семантика „учение“ и “символична декларация“. По това време българското правителство е считало Вермахта за най-могъщата непобедима армия и България е била член на Тристайния пакт. Днес армията на САЩ се счита за най-мощната армия в света , с която България е съюзник поради членството си в НАТО. Паралелите не се изчерпват дотук.

Навремето българското правителство не е допускало, че при положение, че България не е изстреляла нито един изстрел срещу войските на САЩ и Великобритания, именно САЩ и Великобритания ще хвърлят 1784 бомби само над София, разрушавайки над 12 000 сгради и убивайки 2477 граждани, 99% от които цивилни. Ранените са два пъти повече. Нима това не е същият аргумент, но с днешна дата - България не е страна на бъдещия за съжалениеизглеждащ неизбежен конфликт срещу Иран?

Бъдещето е винаги неизвестно, макар шепнешком да дочуваме ехото от миналото.

В тази връзка е добре да знаем, на кого принадлежат подписите под решението за предоставянето на това „учение“ на летището „Васил Левски“ - вероятно на Росен Желязков, Атанас Запрянов, Георг Георгиев? Да си припомним съдбата на техните предшественици, подписали се навремето под известната “символична декларация“!

Справка: през февруари 1945 г. Богдан Филов и Никола Михов са екзекутирани, три месеца по-рано в Букурещ Иван Попов слага край на живота си.