/Поглед.инфо/ Няма друга европейска столица, в която от вземането на багажа си от летището до качването си върху ските, да имаш кажи-речи половин час. А пък за европейска столица, в която на същото разстояние се намират и великолепни възможности за спа и уелнес, даже няма да отварям дума. Въпросът обаче е – използва ли столицата тези си възможности?

Хубаво е, че говорим за Банско. В последно време сякаш това е любимата тема на управляващите. Няма лошо, нека говорим и за Банско. Но да не забравяме и разговора за Витоша. Съвсем наскоро инвеститорът на Витоша обяви, че е готов да налее 100 милиона лева в обновяване на съоръжения и модернизиране на курорта. За да се случи това обаче,трябва да има и подкрепа от страна на Столична община и управляващите. Общината обаче е общо-взето пасивна и се държи сякаш тази планина няма нищо общо с града, а управляващите, заети в това да си правят четворка белот, с която като залог разиграват бъдещето на децата ни, нямат никакво желание да се захващат с темата. Най-вече, но и не само, защото едни гръмогласни зелени, които прибират сочни суми от Швейцарския фонд и от къде ли още не, надават вой до небесата щом дойде реч за обновяване на съоръжения на Витоша. Да се чуди човек защо Швейцария инвестира огромни пари в екологията на България (над 9 милиона по техни сметки). Сигурно няма нищо общо с разчистване на потенциалната конкуренция на курортите в Швейцарските Алпи.

А възможностите за спа-туризъм? В София има прекрасни минерални извори, които могат да се конкурират на равна основа с редица известни европейски курорти. Нека обаче видим каква е ситуацията с минералните извори в София, които са около 40, да не говорим, че от историческа гледна точка една от причините въобще за възникването на града са именно минералните извори. Какво е състоянието на няколкото по-известни минерални изворaв столицата? Като си отговорим на този въпрос, ще сме напълно убедени в истинността на израза „по вода стъпва, жаден ходи“.

Минералният извор в центъра на София е открит преди около 2400 години. Според експерти водата в този извор има необходимите качества, за да бъде квалифицирана като „лечебна“ и ако се използва умно,може да е една от спа дестинациите в страната. Вместо това минералният извор е ограничен до една чешма, която впрочем се използва масово от столичани – нужно е да направиш една обиколка в района, за да видиш как се тълпят хората около извора. Развива ли го София? Не. Подобна е ситуацията и при изворите в Горна Баня, Овча Купел и Банкя – водата е с известни качества, баните и на трите места носят своята историческа слава, но днес са се превърнали в руини. Реновирането на тези бани е крайно необходимо, но развиването на спа-туризма в София не се изчерпва само с това. Възможно ли е да се появят инвеститори, които да създадат спа-хотели, ако общината им създаде условия и им даде достъп до минералното богатство? Разбира се! А възможно ли е дори самата община да направи такава инвестиция? Какво пречи?

Колко би струвало на София да инвестира в минералните си извори? Много, спор няма! Но би ли имала ресурса София да инвестира в минералните си извори? Това вече е друго нещо. Уверен съм, че с възможностите на фондовете на ЕС, но и бюджета от над милиард, с който разполага София, инвестицията в развиването на града като спа-дестинация далеч не е непосилна. Днес столицата инвестира 700 милиона в инфраструктура, за да се захранят близките до властта фирми. Никой не може да ме убеди, че за инвестиции в асфалт пари има, а за инвестиции в реновирането на минералните бани, за да се ползват от софиянци и от български и чужди туристи – няма.

Нека помечтаем заедно. София създава силна рекламна кампания и започва да се показва пред света. Идва турист на летището, качва се я на метро, я на осигурени автобусчета и след половин час вече кара ски. Или пък се излежава в гореща минерална баня. Или пък се разхожда из центъра на един град с хилядолетна история. Хората пътуват, за да идат на ски, за да си почиват на спа, за да видят исторически забележителности, да усетят културата на един древен народ. В София биха могли да правят всичко това едновременно. Отсядаш в центъра, всичко ти е на една ръка разстояние. Имаш кина, театри, нощен живот – всичко, което може да предложи един голям европейски град. Но имаш и планина – не някое хълмче, а истинска планина с над 2000 метра височина. Имаш и спа – не някое блато, а истински животворен спа-център.

Ще доведе ли една такава инвестиция до работни места? Да. Ще доведе ли до повече приходи? Да. Ще сложи ли София на картата на света? Да. Развиване на София в тази посока би могло да превърне столицата в град със световно значение. Иска се малко визия и разум. Искат се инвестиции в бъдещето на хората, а не в бъдещето на близките ти строителни фирми, които да правят „отчисления“ за предстоящата предизборна кампания.

Нека спрем да мечтаем. Истината е, че докато София се управлява с грижа за джоба на управляващите, а не с грижа за хората, работата ще е все такава. Ще строят, ще „отчисляват“, ще лъжат и ще продължат да си купуват време на власт. Защото всяка минута на тези хора във властта е паричка, която излиза от вашия джоб и отива в джобовете на разни облизващи се котараци. Изход обаче има – задават се избори. С бюлетината се променят съдби, градове и държави. Бюлетината е власт. Използвайте я.