/Поглед.инфо/ В последните дни 4 социологически агенции тотално объркаха представите и разбиранията на българите. „Алфа Рисърч”, „Галъп”, „Естат” и „Тренд” публикуваха изследванията си за нагласите в обществото преди предстоящите парламентарни избори на 26 март.
Разликата между двете водещи партии ГЕРБ и БСП, според различните агенции варира от плюс 1% в полза на БСП (според „Галъп”), до минус 9% подкрепа за столетницата (според „Естат”).
Изследванията, според агенциите, са направени по тяхно собствено финансиране и бяха публикувани в последните дни на януари. „Алфа Рисърч” проведе своето изследване в периода 14 – 22 януари 2017г. сред 1024 пълнолетни граждани от цялата страна. „Галъп” е направила проучването си в периода между 27 и 29 януари 2017 г. сред 816 души. Прочуването на „Естат” е направено в периода 15-22.01.2017 г. сред 1000 пълнолетни граждани, а това на агенция „Тренд” е направено между 10 и 17 януари 2017 г.
БГНЕС публикува графиките на 4-те агенции за тези формации, които влизат според тях към днешна дата в парламента.
Според „Алфа Рисърч” ако изборите бяха днес, ГЕРБ печели 32.6% от гласуващите и води с 3.8% преднина пред БСП (28.8%). Обединените патриоти постигат резултат близък до този на президентските избори (10.7%). ДПС, което обикновено се представя по-слабо в проучванията, има 7.8% подкрепа.
Според „Галъп” от днешна гледна точка 6 формации са над 4%. Дистанцията между БСП (28,7% сред онези, за които със сигурност може да се очаква да гласуват) и ГЕРБ (27,6%) е в рамките на няколко десетки хиляди гласа. Затова може да се говори за практическо равенство на силите. Трудно е да се определи кой би завършил на първо място в изборите. От днешна гледна точка в НС ще бъдат още Обединените патриоти (11,9% сред онези, за които със сигурност може да се очаква да гласуват), ДПС (8,2%), партията на Веселин Марешки (ВОЛЯ) със 7,7%, а със сериозни изгледи да е в НС е Реформаторският блок (4,3%) и това зависи много от кампанията, която блокът ще направи. Така конфигурацията в следващия парламент може да се определи като 5+1.
Според „Естат”, ако парламентарните избори бяха днес, в Народното събрание биха влезли 5 партии и коалиции. За ГЕРБ гласа си биха дали 36.1% от хората, които имат намерение да упражнят правото си на вот. БСП са с близо 9 пункта по-нисък резултат и имат подкрепата на 27.5% от хората. Третото място е за партията на Веселин Марешки „Воля” с 8,4%, а четвъртото за „Обединените патриоти” със 7%. ДПС е пета политическа сила с 6%. За Реформаторите биха гласували 2,4% от хората, подкрепата за АБВ е 1,9%, за БДЦ – 1,8%, а за ДСБ – 1,6%.
Според „Тренд”, пет формации със сигурност ще попаднат в следващото Народно събрание. Това са ГЕРБ, БСП, Обединени патриоти, ДПС и „Воля“. Разликата между първите две партии е малка, но ГЕРБ запазва първа позиция. ГЕРБ удържа първото място (32,2%) пред БСП (29,3%) с почти 3% преднина от гласуващите. Обединените патриоти запазват инерцията си от вота за държавен глава и разполагат с 10,4%. След тях се нарежда ДПС със 7,8%. Новият проект на Веселин Марешки е сигурен участник в следващото Народно събрание с близо 6% подкрепа.
………………………….
Един от водещите политическите наблюдатели Арман Бабикян заяви, че обяснението за това разминаване би трябвало да дойде от самите социолози. „Има разлика в различните изследвания, някои от тях са проведени по телефона, сред по-малък брой респонденти, което разбира се влияе и на откровеността на отговорите, меко казано, които са получили при допитването. Има и разлика в периодите, макар и само със 7-10 дни на провеждане на самите изследвания, така че са възможни разминавания. Разбира се, разминавания в рамките на 9-10 процента са прекалено сериозни и ако забелязвате всички агенции дават да се разбере, че това е моментна снимка и не може да се смята за прогноза за резултата от изборите, което е нещо като застраховка срещу грешки за всяка една социологическа агенция. Но така или иначе е истина, защото показва настроенията, а не категоричен анализ, че това ще бъдат резултатите от изборите. Все пак дайте си сметка какви рейтинги имаха Татяна Дончева, Ивайло Калфин и много други кандидати, които се явиха на президентските избори и видяхте на кое място приключиха. Мнозина механично пренасят личните рейтинги или ако щете груповите рейтинги на отделни партийни субекти механично ги пренасят върху резултата от изборите. Все пак не трябва да се забравя, че изборният процес е в голяма степен и технология, и организация на работа. Това, че някой има потенциални 100 гласоподаватели, не означава, че е успял да въведе всички тези 100 души до урните. Той може да има своето харесване и одобрение от тези 100 души, но не означава, че всички те са направили крачка до избирателната секция. Така че добрата организация в работата в самите партии, за да могат да превърнат всяко едно харесване в ефективен вот, е фактор, който няма как да се изчисли от социологическа агенция. По-скоро смущението е в разликата в процентите на самите агенции, отколкото в резултатите на реалния вот и прогнозите, които са давани от социолозите”, коментира Бабикян.
Много отдавна се цели внушение и това е от много години насам. Това не е новина за българския пазар, а да се внуши на голяма част от гражданите на страната, че тези, за които има смисъл да се гласува, са ето тези няколко партии. Всички останали нямат никакъв шанс, каквото и да правите, дори и да отидете да гласувате или да не гласувате, значение няма. Тоест внушението е: вашият глас ще изгори, ако не бъде в урната за някои от посочените няколко партии. И тъй като инерционното движение на електората е много силно и желанието гласът им да се превърне в ефективен резултат, който води до власт, е по-силно отколкото личните им предпочитания (много често по-силно към дадена кауза или политическа платформа), обикновено подобен тип механизми биват използвани недобросъвестно, за да отблъснат поддръжниците на определени политически сили и да бъде стеснен периметърът на тези, между които хората имат право да избират, подчерта още Бабикян.