/Поглед.инфо/ Публична тайна е че нашето здравеопазване е оставено без сили и непряко не подпомага значимо болните. По всички статистики на Евростат, на ООН, на ЦРУ, на Световната банка и т.н. институции България заема „най-почетните“ и „най-престижните“ последни места в Европа. Ежегодно, обикновено след първото полугодие, настава паника в здравеопазването. Не стигат парите, затварят се поредните отделения в болниците, затварят се общински и дори областни болници. И в същото време се откриват десетки нови частни болници и клиники. За едните има пари, а за другите няма! Ех, тези вечно недостигащи пари за здраве!

А дали недостигът на пари е причината за неблагополучията в здравеопазване?

За да отговорим на този въпрос, но и да сме обективни си служим само със официални статистически данни, но не фалшивите данни от МНЗ и Здравната каса. Да започнем с данните за отделяните средства за здравеопазване като дял от БВП на страната. По данните от ЦРУ (cia.gov/library/publications/the-world-factbook/) за 2018 г. за България отделите средства за здравеопазване са 8.40%. Дали са много? Дали са малко? Истината се познава в сравнението. В Европа и ЕС има огромно разнообразие в дела от БВП за здравеопазване. Само най-развитите европейски страни имат дял от БВП за здраве над 11%. В тази група попадат Швеция (11.90%), Швейцария (11.70%), Франция (11.50%), Германия (11.30%) и Австрия (11.20). С между 10.0 и 11.0% са повечето от останалите високоразвити европейски страни като Нидерландия, Дания и Белгия. Но тук попадат и страни от „нашата черга“ като Сърбия (10.40) и Молдова (10.30%). И правим първи извод: За да има по-високо равнище на здравеопазването следва да има и по-висок дял на отделяните средства от БВП на страната, а не за американски самолети, които не решават проблема за националната сигурност, а само решават геополитическата зависимост на България (т.е. т.нар. „цивилизационен избор“).

Недостигът на пари като дял от БВП за здравеопазване не е основния проблем на българското здравеопазване. Страни със сходен на нашето икономическо положение и дял от БВП имат по-добро здравеопазване. Да вземем данните от същия източник. С по-висок дял са някои наши съседни – Босна и Херцеговина (9.60%), Словения (9.20%). В групата, в която е България (между 8.0 и 9.0% са Гърция (8.10%), Словакия (8.10%), Албания (8.20). Но в тези страни, при сходни данни за делът от БВП, здравеопазването е на по-високо равнище от българското. Но да продължим с тези европейски страни, които имат по-нисък дял от БВП за здравеопазване от 8.0%. В нея са Хърватия (7.80), Унгария (7.40%), Чехия (7.40%), Кипър (7.40%), Литва (6.60%), Полша (6.40%), Черна гора (6.40%), Естония (6.40%), Латвия (5.90%) и Румъния (5.60%). И пак здравеопазването им е по-добро. С почти същия и дори по-нисък дял от БВП за здравеопазване може да има по-високо равнище на здравеопазването.

Някои здравни специалисти може би веднага ще изтъкнат аргумента, че видите ли в България населението е по-възрастно и поради това за него се харчат повече пари и това води до недостиг. При среден дял на населението през 2018 г. на 65 и повече години за ЕС от 20%, в България, Гърция, Германия и Финландия той е 21%. На средното европейско равнище са Франция, Естония, Латвия и Швеция. Близо до това равнище с 19% са Литва, Чехия, Унгария, Хърватия. Следователно този проблем го има и в другите европейски страни, но по-големият дял на възрастното население не е пречка за по-високо равнище на здравеопазването.

Повечето от страните (по данни от световната банка и МВФ за 2017 г.) от бившата социалистическа система са с със сравнително по-нисък дял на едно лице на БВП по ППС – под 30 000 долара – Унгария (26779), Полша (27387), Гърция (26 779), Латвия (26 587), Хърватия (23 422), Румъния (23 027), България (19 243). С подобно равнище на БВП на са и страни като Турция (25 247), Черна гора (17 433) и Сърбия (14 515). Така че и страни със сходна на българската производителност на труда са с по-добро здравеопазване.

По какво може да се определи, че здравеопазването в България е най-лошо в страните от ЕС? Има много показатели, но главните са продължителността на живота и смъртността. Най-ниска е средната продължителност на живота в България. По данни на НСИ през периода 2016-2018 г. тя е 71.4 г. при мъжете и 78.4 г. при жените. Ех, колко лошо им се отразява на жените „неравнопоставеността“ на половете! По средната продължителност на живота (по CIA, 2018 г.) България е на последните места не само в Европейския съюз, но и спрямо своите съседи. Средната продължителност на живота в Словения е 81.20 г., Гърция 80.8, Чехия 78.8, Албания 78.6, Словакия 77.4, Босна и Херцеговина 77.1, Унгария 76.3, Хърватия 76.3, Турция 75.3 г. и др.

Очакваната продължителност на живота (по данните на Световната здравна организация за 2016 г.) показват, че България (74.8 г. общо, 71.4 г. мъже и 78.4 жени) е не само на последното място в ЕС, но общо в света се намира на 80 –то място, изпреварена от своите съседи – Гърция (81.2 г.), Словения (80.9), Кипър (80.7), Хърватия (78.3), Черна гора (76.6), Турция (76.4), Албания (76.4), Сърбия (76.3), Унгария (76.0), Сев. Македония (75.9), Румъния (75.2). А това са страни сходни по начин на живот с тези на българите!

В България е най-високото равнище на смъртност в страните от Европейския съюз, но и не само в тях, но и сред всички европейски и бивши социалистически страни. Тя през 2018 г. (по данните на НСИ) е 15.4‰, т. е. на 1000 души средно през годината са починали 15.4 души. По данните на Евростат за 2017 г. България със смъртност 15.5‰ е рекордьор. Като цяло смъртността в ЕС е висока. Но в сходните по икономика, близко минало и начин на живот на хората страни тя е по-ниска от тази в България. В Унгария смъртността е Унгария 13.5‰, Румъния 13.3 ‰, Хърватия 12.9‰, Гърция 11.6‰, в Полша 10.6‰, Словакия 9.9‰, Словения 9.9‰, Кипър 7.0‰. По други данни (CIA)през същата година смъртността в Сърбия е 13.60‰, Молдова 12.60‰, Босна и Херцеговина 10.10‰, Черна гора 10.40‰ и др. От тези примери целево са изключени страните с по-голям дял на мюсюлманското население като Турция, Албания и Косово.

По данните на Евростат за 2015 г. средно в ЕС на 100 000 души население умират средно по 1049 души. Най-много са те в България – 1660 души. Най-малко са във Франция – 859 души . Или в България спрямо Франция смъртността е почти два пъти по-висока (1.9). Около средната обща смъртност (1019) са Германия, Дания, Словения и Кипър. Във възрастово отношение в групата на умиранията под 65 годишна възраст България е заедно с Литва, Румъния и Унгария с над 350 умирания на 100 000 население. В същото време в тази група със значително по-нисък брой не Кипър със 143 умирания. Големият брой умирания във възрастта до 65 г. е пряк показател за неефективността на нашата здравна система. Най-значим е делът на умиранията от болести на кръвообръщението. На 100 000 жители за същата година България е на първо място с 1660 умирания при най-малкото във Франция – 205 или 5.5 пъти по-малко от нашата България. При средна стойност на умиранията от болестите на кръвообръщението от всички умирания за страните от ЕС 37%, то в България те имат дял 62.2% или 1.7 пъти повече. В същото време по данни от Интернет знаем, ч е в България са най-високи доплащанията от пациентите за сърдечно-съдовите болести – над 50.0%. А за някои от сърдечно-съдовите заболявания размерът на доплащането достига до 87%. И това в страна с над 80% бедно население.

Главният извод от множеството приведени данни е, че нашата здравна система, успешно въведена от Костов и Семерджиев, и твърдо отстоявана от Борисов през последните 10 години, е безкрайно неефективна. Хората преждевременно умират. В страната има все още достатъчно кадърни медицински специалисти и способни лекари. Главното, което липсва в България, са способни политици и ръководители, които да променят тази пагубна здравна система. Проблемът е не е толкова в размера на парите. При средноевропейско равнище на финансовите средства, отделяни за здравеопазване да имаш последните места във здравеопазването, откъдето и да го погледнеш, си е престъпление спрямо българския народ. Причината не е в размерът на парите, а тяхното разпределение и използване. А то е предимно за частен търговски интерес. Проблемът е не в липсата на конкуренция на здравната каса. Проблемът е в източването за лични и егоистични интереси чрез частните болници и клиники на обществени пари за здраве, в измамите в търговията с лекарствата и снабдяването на болниците.

Нашето здравеопазване през последните 20 години окончателно се превърна в еталон за здравен провал. Въведен бе едни антихуманен търговски модел на здравеопазване, при който здравето стана стока, от която се печелят огромни пари. Това е финансовата истина. Едни от най-престижните болници станаха турска собственост. Масово напускат, бягат зад граница най-висококвалифицираните лекари, повечето медицински сестри. В същото време в цели географски райони като Северозападна България, Югоизточна България, Краището, крайграничните планини със Северна Македония, големи части от Родопите остават дори без елементарна медицинска помощ. Здравеопазването започна да се грижи предимно за по-високоплатените български граждани, които отделят значителни суми пари за лечение в луксозни частни клиники. То все повече става недостъпно за бедните.

Краде се от парите за здраве на българите, ама много яко се краде. Краде се най-вече чрез частния сектор (частни болници, клиники), чрез вносителите и търговците на лекарства, на медицинска техника и консумативи. Краде се и от пациентите, чрез дублиране на медицински плащания за една и съща дейност, чрез избор на специалист и т.н. Крайно необходима е напълно нова социално ориентирана обществена здравна система, твърдо разграничаване на държавното и общинско здравеопазване от частното.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели