/Поглед.инфо/ С гвардейски почести и духов оркестър бе открит шестметровият паметник на цар Самуил, който в последните дни предизвика остри реакции на граждани заради спорните си естетически качества, както и заради неподходящото според мнозина разположение - в знаковия триъгълник между базиликата "Св. София", катедралата "Св. Александър Невски" и сградата на Светия синод.
Въпреки критиките и призивите откриването да бъде поне отложено церемонията бе уважена от президента Росен Плевнелиев, вицепремиера Румяна Бъчварова, кмета на София Йорданка Фандъкова, както и бившия служебен премиер Георги Близнашки, чийто кабинет се оказа, че е взел решението за мястото на монумента. Там бе и зам.-кметът Тодор Чобанов, който няколко дни преди откриването влезе в полемика с автора на статуята Александър Хайтов, тъй като не харесвал това, че очите й светели в тъмното. В челните редици на тържественото откриване бяха директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров, който пък отправи откровени обиди към критиците на паметника, наричайки ги "задници" и "изроди". Там бяха и председателят на ВМРО Красимир Каракачанов и посланикът на Македония в София.
Редом с официалните лица паметникът бе посрещнат от 300-тина души, основно възрастни граждани от "родолюбиви" по думите им сдружения. Някои от тях бяха облечени в носии и военни униформи.Последният владетел от Първото българско царство е изобразен с наведена глава, с патриаршески скиптър в дясната ръка и меч и корона. Според автора на скулптурата Александър Хайтов те изразяват достойнство и достолепие. Според граждани обаче физиономията на владетеля е ненужно свирепа, а отблизо очите му - очевидно направени от различен материал и с опция за вградено осветление, което да свети в тъмното, му придават още по-странно изражение. Именно светещият поглед стана повод за спора между автора и зам.-кмета Чобанов и впоследствие бе съобщено, че "вероятно ще се намери друго решение" за тях.
С това обаче критиките не се изчерпиха.
Паметникът на цар Самуил е стара и неадекватна естетика
"Изпълнението на монумента на цар Самуил е изключително старомодно. Защо трябва един паметник да изглежда като една стара и неадекватна естетика?". Този въпрос постави в ефира на бТВ художникът Недко Солаков.
Проф. Пламен Павлов, доц. Райна Гаврилова и художникът Недко Солаков в студиото на бТВ. Снимка БлицПо думите му е много важно един такъв паметник да бъде изцяло съобразен със заобикалящата го среда. „На вас харесва ли ви от едната страна ослепените войници и от другата страна този с очите, който се е ококорил в тях?", посочи той.
„Заданието трябва да е за конкретно място", подчерта художникът и припомни, че скулптурата е изработена при първоначален план да бъде поставена на ул. „Цар Самуил".
Доц. Райна Гаврилова също смята, че паметникът е остарял. „Това, срещу което възразявам, е това натрапване. Има редица велики ханове и царе. Това означава ли, че всяка година трябва там да цвъцнем по нещо?", попита тя.
„Не харесвам тази политика на общината да печели популярност чрез експлоатиране на патриотичните чувства на българите. Защо там?", добави тя. Според нея, по тази логика цяла София трябва да бъде осеяна с паметници на владетели, което не би било нормално.
Доц. Гаврилова коментира и изказванията на директора на НИМ проф. Божидар Димитров, който нарича всички критици на паметника „задници". „Позволявам си да кажа като задник, че в някакъв смисъл този паметник смята българския народ за дете, за инфантилен".
По повод сравненията с бетонните паметници в Скопие, които изникнаха като гъби в последните няколко години, като сред тях също има монумент на българския цар Самуил, тя заяви: „Те си приличат като деца от едно семейство".
„С тази разлика, че кичът там е малко по-добре изпълнен", добави Недко Солаков. Той и Гаврилова изтъкнаха, че когато един паметник се прави „по поръчка" на някой, който дава парите, обикновено се стига липса на връзка с обкръжаващата среда и до недоразумения. Такъв бил и примерът с Паметника на опълченеца - в непосредствена близост до този на Самуил, който художникът нарече „пълна жалка картинка".
Проф. Пламен Павлов, който е експерт по средновековна история и е изследвал епохата на цар Самуил, остана единствен защитник на монумента. „Има хармония между композициите на Любомир Далчев и Александър Хайтов", посочи той относно скулптурите на ослепените войници и новия монумент. „Аз имам чувството, че този паметник винаги е бил там", добави той.
Проф. Павлов беше категоричен, че мястото на монумента е именно до църквата „Света София", а не на ул. „Цар Самуил". Той самият бил радетел промяната в плана да се случи. На обяснението защо мястото на Самуил е до църквата, която лично е посещавал, доц. Гаврилова репликира: „Хайде да не подхващаме темата къде най-много се е черкувал, да не наливаме вода в македонската мелница".
Историкът, обаче, обясни, че градът е бил временна столица на България. „Най-важната битка е битката за Средец. Няма никаква спор дали цар Самуил е свързан със Средец", заяви той.
„Този паметник се вписва чудесно в заобикалящата среда", смята Павлов. Опонентите му, обаче, се обединиха, че за всяко нещо, което се поставя в столицата, трябва да бъдат питани гражданите.
Проф. Божидар Димитров: Само очите ли ви пречат в паметника? Ще ги избодем!
"Мястото на паметника на цар Самуил е точно там, където е поставен. И няма съревнование с Македония", категорично заяви проф. Божидар Димитров в сутрешния блок на TV7.
"Не бива да се обръща внимание на това какво казва Македония за паметника", коментира шефът на Националния исторически музей."Само очите ли ви пречат? Ще му избодем очите. Василий Втори не е успял да му избоде очите, ние ще му ги избодем", разгневи се проф. Димитров на опонентите.
Арх. Димитър Димитров от сдружението "Граждани за София" каза, че самият Самуил е бил не по-висок от 1.60 м. в коментар за ръста на паметника.