/Поглед.инфо/ Когато през ноември 2014 г. второто правителство на Бойко Борисов правеше първите си стъпки, дежурните анализатори един през друг се надпреварваха да обясняват как премиерът е "друг", "различен", налагащ "нов" диалогичен стил на управление.
Само за няколко месеца Борисов лично успя да разсее и тази митологема. Следващият мит, който ден след ден бива развенчаван е този за успешните реформи, които днешните министри осъществяват или все още планират да направят. Жестокото убийство в центъра на София е несъмнено най-яркият пример за провала на първата половин година управление на втория кабинет на Борисов. При това провалът е в сфера, в която премиерът винаги е претендирал, че е най-добър – борбата с престъпността.
Докато всички гледаха към Гърмен, където МВР стовари купища полиция и жандармерия, за да разделя и помирява българи и роми, докато България се готвеше да спре за минута мълчание в памет на героите си загинали за свободата й, на броени метри от паметника на Христо Ботев в Борисовата градина, нечий нож отне живота на 16-годишния Георги. Извършителят вероятно скоро ще бъде задържан. Подобни престъпления се разкриват сравнително лесно и бързо, особено, ако криминалистите тръгнат по "горещите следи", каквито несъмнено в случая са налице. И какво от това? Отнет е поредният млад човешки живот. Хладнокръвно. Защото липсва превенцията. Липсва решителната намеса на държавата, но не след престъплението, а преди него. Ролята на държавата не е да пази българи и роми да не се избият, нито да гони поредния обирджия или убиец, а да създаде среда, която да не допуска подобни престъпления.
Отговорността на управляващи и опозиция е да осигури такъв стандарт на живот, чрез сигурност на обществото, за да не се стига до ситуацията, в която продавачката Цветанка, пренебрегвайки всякакъв инстинкт за самосъхранение, да успее да спаси оборота, за сметка на счупения си пръст. Щеше ли да бъде разкрито това дръзко нападение, ако собственикът на магазина – първо, не беше поставил камера и второ, не бе качил записа във Фейсбук. Не! И с голяма вероятност днес Боряна и Рангел Рангелови нямаше да са в предварителния арест, а щяха да обират поредната продавачка, докато накрая волно или неволно не натиснеха спусъка. Дали някой от 240-те депутати в парламента, от министрите и техните сътрудници се замислиха колко е заплатата на една продавачка в магазин за цигари, алкохол и захарни изделия?
Доброто управление на една държава се усеща по нивото на сигурност, в което се развива обществото. Ако хората започнат да оставят прозорците отворени, а вратите на жилищата си незаключени, вероятно ще сме достигнали до идеалния начин на живот. Но днес сме на обратната страна на мечтите. Липсва всякаква сигурност за живота, както за живота и за здравето ти, а така също и за работата ти, защото фабриката, в която живееш може да се окаже част от поредната пирамида като КТБ. Сигурност липсва дори и когато решиш, че може да вложиш парите си в банката, защото утре тя или ще бъде източена от собственика й или похитена от неговите душмани, а може и двете. Така се получава, че вместо сигурност, която да даде възможност за развитие на отделния индивид, а оттам и на цялото общество, управляващите дават на обществото обещания. Преди бяха обещания за възмездие, днес са обещания за реформи. Така със сигурност ще съумееш да заблудиш гражданите в собствената и тази на лакомите си партньори във властта управленска немощ. Зачестяващите управленски провали, на които обществото е свидетел през последните седмици ясно показват, че моделът на управление на кабинета "Борисов 2" очевидно е сбъркан. Дали за това отговорността е на главата на изпълнителната власт или на неговите министри, трудно е да се установи. Но е много вероятно да се дължи и на двете.
За трите месеца, откакто е начело на МВР, вицепремиерът Румяна Бъчварова, бивш началник на премиерския кабинет и бивш социолог, показа, че последното нещо, което трябваше да поема като управленски ангажимент, е да ръководи ведомство с 60 000 подчинени, от чиято работа нищо не разбира. Това най-ясно се видя, когато от телевизията Бъчварова научи, че 100 полицаи, водени от плаха юристка, се бяха втурнали да закриват телевизия. Същото се повтори, когато Бъчварова реши да прави проучване "на терен" в Гърмен. С тази разлика, че там хората нямат нужда от социология, а от спазване на правилата и ефективна работа на институциите. Всъщност, защо изобщо вътрешният министър трябваше лично да успокоява журналистите от ТВ7 или жителите на Гърмен?! Какво тогава работят всичките 60 000 служители на МВР, че началникът им лично да разследва?!
Положението нямаше да е толкова сериозно, ако се отнасяше само до работата на МВР. Проблемът е, че това е цялостен проблем на модела на управление, който Борисов наложи, още от времето си в МВР, после в общината, през първия си управленски мандат, а очевидно продължаващ и днес. Как така друг ще открива трибуна "Моци" в Разград или повторното асфалтиране на магистрала "Марица". Колкото метростанции има в София, толкова лентички ще трябва пререже лично премиерът. Сякаш Борисов някога ще се качи в метрото. Та, нали ако го направи, ще наруши графика на влакчетата, които в пиковите часове трудно побират охраната му.
Сгрешеният управленски модел на "АЗ"-ът се мултиплицира в почти всички управленски сектори. Какво работят над 3300 служители на Агенция "Митници", че се налага Ваньо Танов да се връща към времената си на оперативен работник от Държавна сигурност. Работа ли е директорът на митниците да събужда сутрешните зрители на телевизиите от "Капитан Андреево", за да ни уверява, как лично е решил проблема с бойкотиращите го митничари или натрупаните опашки с ТИР-ове.
С подобен стил на управление, по-добре да не си и помисляме какво се случва на митница "Горубляне", на "Кулата" или на Аерогара "София", докато Танов е на българо-турската граница. А може би проблемът в километричните опашки на границата идва и от недалновидната външна политика, която България води спрямо могъща държава като Турция. Да се надяваме, че след като правителството намери работа на някогашния ни първи дипломат Надежда Нейнски като посланик в Анкара, скоро всички противоречия между двете съседни държави ще отшумят. Дали?
Всъщност, нито Бъчварова, нито Танов имат вина за откровено смешната ситуация, в която са попаднали. Отговорността си е на самия Борисов, който си мислеше, че когато през 2002 година лично отиде в квартал "Нов път" във Видин ще предотврати екшъна с ромската фамилия Зрънкови. Така го реши, че после половин година катунът на Зрънкови обикаляше цялата държава, като за капак мина дори през жълтите павета в София. Години по-късно се случи и "Катуница", където пак държавата бе в ролята на пожарникар. Решение всъщност така и не беше намерено, защото огънят на конфликтите остана да тлее, както сега ще се случи и в Гърмен. Остава да гадаем къде ще прехвърчат следващите искри по оста българи-роми, след като и вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин набързо анализира, че случилото се в Гърмен е етнически въпрос. Решения обаче, нито се предлагат, нито се прилагат и така до следващите счупени глави, подпалени и разрушени къщи, обрани старци и панически обикалящата вътрешна министърка, ако все още е на този пост.
Не може да не поражда въпроси и оглушителното мълчание, което са запазили първите радетели за реформа в МВР-сектора – депутатите Атанас Атанасов от РБ и Цветан Цветанов от ГЕРБ. Само преди няколко месеца, първият от "висотата" на своята експертиза щеше да хвърли цялата вина за ръста на престъпността на главния секретар на МВР, но то взе, че Светлозар Лазаров вече го няма. Атанасов мълчи, така, както набързо забрави, как преди 6-7 години громеше Борисов за онези над 100 неразкрити поръчкови убийства, извършени у нас в периода 2001-2005 г. Вторият реформатор на МВР пък чака съдбата му да бъде решена от Темида. Цветанов, обаче, докато чака решението на съдиите, взе, че успя лично да внесе предложения за ремонт на Конституцията, при това именно в частта за съдебната власт. Трудно е човек дори да допусне, че е възможно да го управляват хора, които не изпитват никакви угризения от факта, че институцията, която се готвят да реформират, на два пъти те е обявила за виновен!
Мълчание е запазил и друг участник в днешната власт - бившият вътрешен министър Румен Петков. Как така ще търси отговорност за неспособността на Румяна Бъчварова да гарантира сигурността дори посред бял ден в Борисовата градина, Петков има друга задача. Заел се е да громи опозиционната БСП, отклонявайки вниманието от реалните проблеми. Точно защото са част от вечното статукво - някогашните отявлени врагове Атанасов, Петков и Цветанов днес са запазили омерта по адрес на провала на кабинета в борбата с престъпността. Красимир Каракачанов и Валери Симеонов пък поставят поредната доза ултиматуми, но с ясното съзнание, че го правят театрално и в опит да заглушат тлеещото обществено недоволство.
За обещанията на другите герои на управлението – Радан Кънев, Петър Москов, Меглена Кунева, Христо Иванов и т.н. е все по-безсмислено да се коментира, защото те отдавна показаха, че нямат нито нужната професионална подкрепа, нито целта им е да осигурят сигурност на обществото.
По всичко изглежда, че с този стил на управление и с тези участници във властта, вторият кабинет на ГЕРБ и компания все повече се самообрича на неуспех. Колкото и Борисов да е добър в политическите интриги и крепежа на статуквото, премиерът все по-трудно успява да балансира между взаимноизключващите се елементи в управляващата Четворна коалиция и нейните задкулисни интереси. Неуспешна този път е и старата тактика, към която на Борисов му се наложи да се върне - за всичко лошо са виновни предшествениците ми, всичко положително се дължи на "АЗ"-ът. Точно това показва и радостта на премиера, че видиш ли България била изпреварила Румъния с цели 15% по усвояемост на европейските фондове. От една страна, не е много дипломатично към северната ни съседка подобен факт да бъде изтъкван от премиера на страната, от друга страна, това показва, че заслуга за по-добрия резултат очевидно имат и тези, които вечно виниш за неуспехите и проблемите на собственото ти управление – преди Тройната коалиция, сега "Орешарски" или БСП-ДПС-Атака.
Теоретичните 15% с нищо не помагат на обществото, за да се чувства по-добре. Защото, дори и страната да усвои 90% от еврофондовете, това не значи, че всичките са отишли по предназначение, нито, че са подобрили качеството на живот на българите. Сбърканият модел на управление, в който "АЗ"-ът е всичко, не ще върне Георги на родителите, приятелите и съучениците му, нито ще накара Цветанка да не се страхува, когато и в този час продава в денонощния магазин, в който я нападнаха, нито ще предотврати сблъсъци като тези в Нов път, Катуница, Гърмен и...
Днес отбелязахме Деня на Ботев и загиналите за свободата на България! Отбелязахме го с наведени глави и заради смъртта на едно момче, което си отиде само на 16 години. Виновни сме всички ние! Защото продължаваме да търпим заблудите, че живеем един по-добър и сигурен живот. Търпение, което убива...