/Поглед.инфо/ Усещането е, че през последните 20 години сме в етап на свободно падане, което мотивира негативната социална психология, а точно това превърна разговорите за бъдещето в травма.
Бъдещето е нашият страх, а България върви натам, накъдето върви и Северозападна България – депопулация, изчезване на активното население и изпадане в тежка зависимост. Търсим "големия брат" – в лицето на Русия, САЩ, понякога и в лицето на Китай дори, но не сме подходящи за малкото братче.
Разговорът за миналото не е толкова плашещ, колкото разговорът за бъдещето. Може би затова не обичаме да говорим за бъдещето, подхранва песимизма, а той от своя страна поражда апатия. Няма я регулаторната роля нито на държавата, нито на закона. Нещата се случват, а системата не се управлява. Те се случват по закона на джунглата. И се генерира антиподбор навсякъде.
Всички искаме ново бъдеще, а в същото време то ни плаши. Това означава, че корабът радикално трябва да смени курса и революцията трябва да премине от свободно падане към растеж, което не знам дали ще се случи. Наложително е да има сериозен социален дебат, с участието на всички разномислещи и едномислещи, за да се види какво бъдеще искаме и как то може да бъде постигнато. /БГНЕС
-----------
Живко Георгиев, социолог.