/Поглед.инфо/ На БСП са ѝ нужни реални, а не осиновени партньори. В Синята коалиция Иван Костов и Мартин Димитров са били съпредседатели – да не би той да е имал по-малко его?
- Г-жо Дончева, вие се оказахте най-желан партньор в последните дни. Защо избрахте Мая Манолова пред Корнелия Нинова?
- Това не е проста задача. Най-общо казано – широката лява коалиция първо не беше и като предложение коалиция.
- А какво беше?
- Някакви споразумения за взаимодействие, които не означават коалиция, не обосновават общи решения по въпросите, заради които ще работим, и
дори не могат да
бъдат зачетени
на “Движение
21” като участие
в избори,
нито му дават основание за получаване на субсидия. В моите представи наистина може да се работи за формиране на субект ляво-център, но той не може да става ад хок, нито толкова бързо.
- Защо?
- Причините са много. В едната си част са от сложен технически характер, но в по-сериозната си част са свързани с неразбиране на необходимостта за такъв субект. Ако БСП иска да бъде инициатор на подобен процес, което би ѝ отивало като партия с най-голяма история, това трябва да се направи достатъчно здраво. Не може една паянтова политическа постройка да бъде наречена широка коалиция и да послужи за друго освен за пиарски цели, които нямат нищо общо с политическата ефективност и рационалност.
- Сега обаче като че ли е разбираемо – нямаше много време за преговори и преформатирането на лявата коалиция за тези избори. След като АБВ и Кадиев приеха, значи не е чак такъв проблем?
- Ако вие имате нужда от паянтова постройка – направете си я. Но аз, ако нямам нужда от паянтова постройка и ми е ясно това – защо да го правя? Един политик трябва да има ясна визия и посока, ясно формулирани принципи и здрава хватка, за да държи и посоката, и принципите. В съвременната българска политика не са толкова много хората, които са имали възможност и свобода да вземат решения. Ако съм един от тях, това е достойнство в политиката. В тези времена политиците от старата школа, които могат да водят преговори и да правят обединения, могат да конструират управление, свършиха отдавна. Аз съм един от малкото, които са учили при тази стара школа.
- Като говорите за принципи – вие заявихте, че не желаете да сте в коалиция с т.нар. отровно трио, но отново сте заедно. Какво се случи, че променихте позицията си?
- Казала съм защо за мен коалицията с триото е нежелателна – по причини, които създават за обществото впечатление, че нашето обединение е нещо, което може да се разпадне във всеки един момент и всеки нанякъде дърпа. А е в интерес на всички
да се създаде
впечатление, че
ние сме сериозни
хора,
които знаят къде отиват и как го правят. В компромиса се включва елемент на уравнението да не може “триото” да блокира групата или да я разпада.
- Записахте условия, че няма да се цепят, или...?
- Договорихме се за такива съотношения на местата, които във висока степен осигуряват такъв резултат. Разбира се, в политиката всеки има право да си прави изводи от действия, които е извършил и които може би не са се оказали най-удачни, да си внася сам корекции. И ако не се наложи тези буфери да бъдат използвани, ще бъде най-добре.
- Пътят към БСП окончателно ли е затворен?
- Нищо не е окончателно затворено в една политическа
ситуация в
страната, в която
се очертава
нов силно
фрагментиран
парламент
Той ще бъде може би в други съотношения, но задачата няма да бъде по-лесна. И събирането на мнозинство за формиране на правителство, за прокарване на ключови решения и приемане на ключови законопроекти, за стабилното му водене в един по-продължителен период изисква да има много добри отношения с всички формации извън ГЕРБ.
- Не беше ли обаче по-добре да се постигне това обединение вляво, за да има и по-силно представителство на левицата в парламента?
- Обединението вляво е процес, който е обективно необходим и ще тече независимо от личностите. Разбира се, стабилизирането на БСП е важен елемент от уравнението. Той включва също и партньорства, не е задължително с “Движение 21”, но отварянето на БСП към центъра е задължително. Това означава преосмисляне вътре в самата партия – не само от ръководството, но и от най-широките членски слоеве, какво е мястото на БСП - необходимостта от изграждане на реални партньорства. 30 г. досега БСП не е била в ситуация да ѝ трябват реални партньори. Там има една коалиция, която винаги е била коалиция, ама не съвсем – партньорите са по-скоро осиновени – даваш им едно избираемо място и малко субсидия и всичко е окей, те са доволни, че ще бъдат парламентарно представени. Не, на БСП са ѝ необходими истински партньори.
Аз например доскоро не знаех, че в Синята коалиция Иван Костов и Мартин Димитров са били съпредседатели и само заедно са я представлявали. Щом Иван Костов с цялото му реноме може да приеме Мартин Димитров, който тогава е бил съвсем млад, съвсем начинаещ... Не вярвам Иван Костов да има по-малко его, нито той и съпартийците му да не са смятали, че са къде-къде по-велики, обаче има по-важни неща и по-важни интереси. Реалното
партньорство не
може да
включва само
събиране на
ръководствата,
подписване на един лист хартия и развяване по медиите. Проследете “Сириза” как направи голямата лява консолидация – правиха я повече от година. Започнаха с избори, в които 70% от местата в листата бяха дадени на външни за партията хора. Кога на някого в БСП може да му хрумне такова нещо? Значи има да се извърви дълъг път. Той не може да бъде съкратен и не може да бъде заместен с пиарски упражнения. Когато се прави една сграда, има правила – копае се, леят се основи, гради се по правилата, и това не може да не даде резултат.