/Поглед.инфо/ „Той [Путин] е хищник, канибал и е на прага ни.“
Еманюел Макрон

“Точно както Судетската област не беше достатъчна през 1938 г., Путин няма да спре. Ако Украйна падне, той няма да спре дотук. Това е руска агресивна война срещу Украйна – и срещу Европа.“
Фридрих Мерц

„Путин многократно е доказвал, че е враждебен съсед. Не може да му се има доверие, той може само да бъде възпиран.“
Урсула фон дер Лайен

Днес България се нуждае от фундаментално реформатиране на държавата, а не от поредната козметични подмени на дискредитирания триумфират Борисов-Пеевски. Нужен е генерален ре-старт на цялостната управленска система, включително на геополитическия ни ориентир, в който доскоро Пеевски се кълнеше - “евроатлантическия цивилизационен избор“, като че ли цивилизациите са наредени като ордьоври в ”fastfood” бюфет и избираш цивилизация в зависимост от количеството калории, и разбира се, цената. За Пеевски, подозирам, това може да бъде валидно, но за народ с повече от десетвековна история подобен сценарий граничи с тежко и, подозирам, трудно лечимо психично разстройство.

Отбранителният съюз НАТО (за много сериозни Западни анализатори “отбранителен“ е дискусионен термин) открито заявява целта си за постигане на стратегическо поражение на Руската федерация. Разбира се, в това няма нищо ново, нито революционно. Да припомним визията на “Голямата шахматна дъска“ на бившия държавен секретар Збигнев Бжежински - “имплозия отвътре“ чрез тривиалната технология на фрагментиране (Балканизация) или още по-точния термин - разпарчатяването на десетки миниатюрни държави, в познатата стилистика на една друга славянска мулти-конфесионална федерация – Югославия, изиграла безценната роля на пилотен проект.

Защо казвам това? Преди войната Югославия разполагаше с четвъртата най-силна и многобройна армия в Европа - 200 000 войници и 2 милиона резервисти. След нейния разпад да сравним тези числа с някои от независимите вече държави. Армията на Словения наброява 7 300 войници, а армията на Черна гора - 2 500. Такъв военен ресурс едва ли е в състояние да окаже адекватна съпротива при евентуален конфликт, срещу който и да било противник, още по-малко НАТО.

Днес Европа открито се готви за война, и както …. публично бе обявено (?!), този конфликт се очаква да се случи към 2030 г., тоест след 4 години. “Войната е привлекателна само за онези, които не са я преживели“ е нерадостното напомняне на Еразъм. Разбира се, необходимостта от война е предизвикано от ”Ясна същестуваща сега опасност”, идваща естествено от Русия, обсебена да нахлуе в страни-членки на НАТО, без уточнение Финландия, Полша, Албания, Малта...?

Както е известно, Русия все още разполага с най-голямата територия на планетата, 18 милиона квадратни километра, с 9 часови зони! и с малобройно некореспондиращо на нейните размери население - 145 милиона, тоест на 1 квадратни километър се падат 9 души. Логично е да се допусне, че последното, което би искал Кремъл, са офанзивни военни действия с цел завладяването на нови територии… Също известен факт е, че Русия разполага, забележете, с доказани! (за недоказаните само може да гадаем) 100 трилиона долара природни залежи, тоест цялата Менделеева таблица, че и малко отгоре. Според други аналитични центрове тази цифра стига до 300 трилиона долара, Именно тези трилиони долари биха спасили потъващия финансов Титаник на Европейския съюз, който вече е имал „съдбовната среща с айсберга“ и по неумолимия закон на гравитацията, в този случай, разбирай, дълговата спирала (ЕС взема назаем средно 615 милиона евро на ден!) ускорено се е запътил към дъното. За една календарна година това прави 219 милиарда заем, това са много пари назаем дори за икономика от ранга на Европейския съюз. ЕС е в дългова спирала, но това не е най-сериозният проблем. Дългът на съюза възлиза на 17.5 трилиона евро, при БНП 17.9 трилиона евро, т.е. все още има баланс. Но сам по себе си този дълг е колосален - ако бъдат наредени 17.5 трилиона евро (банкнота до банкнота), това би направило разстоянието от Земята до Луната, забележете, 70 пъти!

Това е цената на привилегията да станем член на “клуба на богатите“, каквото и да означава това, според жълто-паветните апологети на еврото…

Лежащите в тундрата на Сибир и снеговете на Арктика трилиони долари изглеждат като последен шанс на Европейския съюз след икономическото източване, или да си го наречем в прав текст - канибализирането на Източно европейските икономки, създал макар временен, но така необходим “финансов кислород“. Без съмнение, този процес бе най-силно изразен в България, чиято икономика бе де факто “обезкостена“, не без явния ентусиазъм на българския елит.

Хиляди предприятия бяха приватизирани, разбирай продадени на скрап, а комбинатът Кремиковци с работна сила от 9 000 работници бе продаден за 1 лев… Селското стопанство, водата, минералните извори, полезните изкопаеми, тежката промишленост, машиностроенето, и разбира се, енергетиката бяха приватизирани. Списъкът е дълъг. Изглежда единственото в момента, което все още не е приватизирано, концесионирано, т.е. продадено (или подарено) на чуждестранни компании е българският въздух, и то не заради друго, а поради липса на съществуваща технология. Макар и това вече да не е особено атрактивно - като имаме предвид стотиците хиляди тонове боклуци от Европа (Италия), както и от Африка (Нигерия), пристигнали с влакове и кораби в България, за да бъдат горени в доменните пещи на български олигарси. За олигарсите има по-подходящ термин - “пираните на прехода“, които успяха да приватизират и концесионират всички отрасли на българската икономката основно на чуждестранни компании. Тук, разбира се, има много съществен момент - по този начин, икономическият “гравитас“ на държавата, ако мога така да се изразя, тоест нейният властови център бе изнесен извън страната, въпреки че наличието на националните символи като националния ни флаг и като по чудо все още не зацапаната с графити сграда на парламента.

Но големият проблем , е че това се отнася също и до външната ни политика. София абдикира от най-основното, най-фундаменталното си задължение, гарантиращо национална сигурност. Пропускам историческите решения, отнасящи се до Македония, до Украйна, до Русия, да споменем само някои. Да напомня, че не само Великите сили имат изключително дълга памет…В един момент взелите тези решения ще се наложи да понесат своята, не само историческа отговорност.

Но да се върнем към най-належащия въпрос днес? Какъв е националният интерес на България в една бъдеща военна конфронтация с първата ядрена сила - Русия? Особено след като бе заявено, че САЩ се изтеглят от Европа, стратегия залегнала в последната стратегическа доктрина, както и новите геополитически приоритети, според които Русия вече не е опонент, а по-скоро партньор в усвояването на несметните ресурси на Сибир, Далечния Изток и Арктика. В този нов геополитически контекст мястото на България остава отворен въпрос с оглед на открито войнствената реторика на (Европейското) НАТО. Колко време България би била способна да води активни военни действия срещу Русия, имайки предвид скромния й военен потенциал от 35 000 души армия?

Да припомним думите на канцлера Мерц: “Времето на PaxAmerica в Европа приключи.“ Нима днес не е назряла необходимостта за откровен разговор относно преориентирането на Българския стратегически приоритет с оглед на нейната национална сигурност в случай на предстоящ военен сценарий с “европейско“ НАТО, но без САЩ?

Да повторя Преведено в прав текст.

В контекста на сегашните тектонични геополитически размествания България наложително трябва да преосмисли своето място в (отбранителния) съюз НАТО с оглед на предстоящата, и според Брюксел неминуема, военната конфронтация с Русия.

Тревога относно членството в НАТО съществува и в редица европейски столици. Въпросът за възможен НАТО-exit не се поставя единствено в България от партия „Възраждане“. В съседна Румъния по-малки политически партии открито се противопоставят на членството на страната в НАТО като Noua Dreapă, която е твърдо за излизането на Румъния както от НАТО, така и от Европейския съюз.

В Дания крайнолявата партия “Единство“ активно агитира за излизането на страната от структурата на НАТО. В Словакия дясната партия “Движение за република“ агитира за оттеглянето й от НАТО. В Испания Лявото избирателно обединение Unidas Podemos също подкрепя излизането от НАТО.

При необходимостта от едно ново преосмисляне в “епохата на залеза на еднополюсния свят“ (или по-скоро “момент“ по думите на Чарлс Краутхамър, който въведе този термин) днес отново се поставя въпросът за смисъла, за „raisond'etre” на НАТО. Да не забравяме, че изтекоха 25 години от края на Студената война и 25 години от разпадането на Варшавския договор, днес в света има съвършено нова геополитическа конфигурация: оста Вашингтон-Лондон-Москва, се замени с Вашингтон-Пекин-Москва. Тези тектонични промени очевидно не са единствено приоритет на Европейските страни, изпаднали от масата за преговори на предстояща Ялта 2.

Какво имам предвид.

Новата администрация на Доналд Тръмп многократно намекна, че е възможно да подкрепи оттеглянето от НАТО, имайки предвид колосалните финансови проблеми на САЩ, както и ниските разходи за отбрана от европейските съюзници. По-рано тази година Илон Мъск категорично изрази мнение, че Съединените щати трябва да напуснат НАТО, както и ООН. Подкрепата за напускане на членството в НАТО се споделя (забележете!) от 58% от електората на Републиканската партия. Това е особено висок процент, още повече за държава – хегемон.

Действително възможно ли е страна-членка на НАТО да напусне този съюз? До този момент имаме два прецедента: през 1966 г. Франция напусна НАТО, закривайки близо 30 бази, и на второ място - Гърция през 1974 г. заради нахлуването на Турция в Кипър, когато тя прекрати своето участие в интегрираното военното командване на съюза и бе на косъм от пълно скъсване на членството си в НАТО.

Но да се върнем на наша територия. Известно е кога и с кого България е направила “своя цивилизационен избор“, да цитирам отново Пеевски. Но днес става дума за далеч по-актуален и жизненоважен проблем. Ако за трети път и вероятно, последен, отново застанем на страната на победените, този път няма да се разделим единствено с Южна Добруджа, със Западните покрайнини, както и със стотици километра крайбрежие на Бяло море, а с това, което един чужд дипломат, саркастично определи като “историческо недоразумение“, визирайки България.

Да припомним ли, че България е на повече от хиляда и триста години и този „избор“ не подлежи на ре-дефиниция‘ Ние сме люлката на руската култура и цивилизация, дали сме на Киевска Рус не само писмеността, но и държавната религия – православието. Това са исторически факти, което поколението ТИК ТОК най-вероятно е пропуснало, но тези исторически факти, колкото и пропагандата да се опитва да омаловажи и покрие, те не подлежат на промяна.

Новата Ялта предстои. Вместо Чърчил, Рузвелт и Сталин, сега пред Тръмп, Путин и Си Зин Пин предстои да начертаят новата карта на света. Тази среща ще се състои въпреки сърцераздирателните вопли, идващи от Брюксел, и въпреки усилията тя да бъде максимално отложена във времето. Ако тя се състои в обозримо бъдеще, нито Стармър, нито Мерц, нито Макрон се очаква да бъдат поканени, както и официален представител от Европейската комисия. Как да обясним това? Перифразирайки думите на вице-президента Ванс на последната Мюнхенска конференция: Вие, разбирай, ЕС, вие се държите като секта, очевидно с тежка психоза, живееща в един паралелен свят, което прави дискусиите с Вас безпредметни. В паралелния свят на Брюксел, тук думите са вече мои, кислородът е заменен с русофобия, а на обозримия хоризонт се вижда единствено актуализираният вариант на операция Барбароса. И ако тази психоза продължи, имам опасението, че ще се наложи да бъде приложена “електрошокова терапия“.

Отново ли Европа трябва да преживее познатото “déjà vu”, както през 19 век, когато 600 000-натна Наполеоновата ”GrandeArmee” бе анихилирана до 40 000. Това се повтори в 20 век с 18-милионния Хитлеров Вермахт. Каква е гаранцията, ако вярваме на Брюксел, че същият сценарий няма да бъде приложен и през 21 век? Забрави ли Брюксел сентенцията, че никога не е имало добра война или лош мир?

За съжаление, както знаем психозата се съпътства с амнезия.

В тази връзка бе предупреждението на известния икономист и общественик Джефри Сакс: Е, днес ние сме изправени пред Мюнхен 1938!

Завършвам с думите на друг влиятелен общественик - Сергей Караганов, ръководител на Факултета по световна икономика и международни отношения в Националния изследователски университет в Москва.

Ако започне война с НАТО, тя веднага ще стане ядрена. И Европа (извън Русия) до голяма степен ще бъде свършена. За съжаление, хората загубиха разбирането си за тази проста истина. Повтарям: всяка война между Русия и НАТО ще стане ядрена. И, както съм казвал много пъти, САЩ не биха влезли в тази война с ядрени оръжия. Освен, разбира се, ако група луди и мразещи Америка не окупират едновременно Белия дом и Пентагона. Но победата на Тръмп с всичките му перверзности дава надеждата, че той няма да следва сегашния европейски път.“

Военен конфликт с най-голямата ядрена сила?

България се нуждае днес от референдум за излизане от НАТО.

Необходимо ли е да напомня, че този референдум е от екзистенциално значение.