/Поглед.инфо/ Времето на социализма липсва в учебниците, но е живо в спомените на бабите, пише вестник "Стандарт".
Кратките уроци в телеграфен стил, посветени на комунизма, са онези, които учителите най-често така и не преподават заради недостиг на часове. Затова и повечето млади хора познават годините на соца най-вече по спомените на близките си.
Представите им за това време често са базирани на сладките или горчиви спомени на дядо, раздвоени между евтините почивки на бунгало в Китен или ограниченията за инакомислещите. Проучване на НЦИОМ, направено сред 1 100 млади българи на възраст от 15 до 35 г., показа неочаквани резултати по отношение на познанията им за това време.
При Тато няма свобода, но има работа и спокойствие. Това са нещата, с които младите хора свързват преди всичко времето на социализма, показва анкетата на НЦИОМ. 17,5% от тях или всеки пети би избрал да живее във времената на Тодор Живков, ако имаше такава възможност. Съвсем малко повече - 21,9%, твърдят, че ако им дадат право на избор, не биха останали в България, все едно по кое време се случва това.
Също толкова са и сънародниците ни, които не могат да определят историческия период, в който биха предпочели да пребивават. Едва 30 на сто искат да живеят тук и сега - тоест, в годините на демокрацията. Не липсват и желаещи да опитат какво е било при управлението на Борис Трети и Фердинанд макар и съвсем малък процент. Най-често желаещи да си бъдат съвременници са хората сред 26 и 30 г., които имат високо образование и работят в частния сектор. Избора да се доверят на сигурната ръка на Тато правят главно хора между 30 и 35 г., безработни, живеещи в селата, и роми. Авторите на анкетата посочват, че очевидно за тях времената на Живков са белязани от ореола на сигурност и спокойствие както и препитание за всеки.
Този ореол обаче е белязал годините на соца за доста по-висок процент от българите. Според друг въпрос от анкетата за 34,5 на сто от тях предимствата на Живковото време са в сигурната работа и професионалната реализация. За 23,4 на сто пък асоциациите с онези години са сигурност, спокойствие и нормален живот. Всеки десети отбелязва постоянните доходи, а едва други 10,5 на сто са категорични - онези години не притежават никакви предимства.
Като недостатъци на соца 31,2 на сто посочват ограниченията на личната свобода - на словото, политическата, на избора на определена музика. За 13,4 на сто проблем на Татовото време са били пътуванията зад граница, а 7,8 на сто твърдят, че то няма никакви недостатъци. На практика отговорите показват, че дори и младите да приемат онези времена за недемократични, са впечатлени от социалните придобивки, които те са осигурявали. При това убеждението, че Татовите години са носили работа и реализация за всеки, хранят както представители на малцинствата, така и високообразовани българи, живеещи в големите градове.
Много любопитни са и реакциите на анкетираните млади при посочване на определени имена на известни българи, които те трябва да идентифицират с борбата за свобода и демокрация. Изследователите са предложили 17 имена при задаването на този въпрос, като най-известни сред тях са се оказали Васил Левски, Георги Първанов и Тодор Живков. Други българи, които според висок процент от анкетираните са защитавали свободата, са Александър Стамболийски и Желю Желев. За Тато в случая мненията са полярни - 37% смятат, че той не е защитавал свободата, още толкова са на обратното мнение. 31% от запитаните твърдят, че защитник на демокрацията в голяма степен е президентът Първанов. 29% са номинирали Георги Димитров за същото почетно звание.
Изследването показва и любопитен ракурс на анкетираните към хората, които се замогнаха у нас през годините на демокрацията. Едва 9,9% са склонни да описват забогателите през прехода с положителни квалификации - инициативни, кадърни, умни, предприемачи. 40,8% обаче са категорични - това са времената, в които пари натрупаха мафиоти, мутри, престъпници, измамници и крадци. Други 36,5 на сто смятат, че са се замогнали политици и въобще властимащи, а 11,3 на сто са категорични - комунистическата върхушка и ченгетата. Така на практика в очите на 88% пътят към парите на прехода минава през престъпната дейност или властта. /БЛИЦ