/Поглед.инфо/ В село Бисер каквото не разруши придошлата вода, довърши го завистта. Тя срина вековни роднинства и унищожи приятелства, съсипа традиционния комшулук и затри ценности.
Коментар на в. „Преса”
Довчерашни братовчеди се мразят искрено. Които са имали пари за стабилни къщи, сега гризат нокти от яд, че държавата вдигна нови домове на онези с паянтовите постройки, отнесени от потопа. Класическата приказка: „Нека ми изгори плевника, ама да пламне къщата на Вуте", придоби още по-уродлива форма - доноси, подозрения в корупция, непочтеност и завист в особено големи размери. Тя обезсмисля добрите дела и съпричастността.
Водата не отми лошотията а я накара да изпъкне като в увеличително стъкло.
„Ако в България се роди гений, то това ще е геният на завистта." Прозрението на тънкия познавач на народопсихологията Елин Пелин е най-цитирано тези дни. Манекенката Деси Зидарова едва ли е задълбочено запозната с творчеството му, но и тя използва извечната причина, за да обясни кокаина в колата на съпруга си: „Някой иска да ни съсипе живота. Всичко това е заради злобата и завистта на хората към нас."
Премиерът Бойко Борисов също се прояви като сърцевед и приложи универсалното чувство на българина при въвеждането на програмата „Енергийна ефективност и зелена енергия" и популяризацията на санирането: „Залагам много на завистта на българина към съседа. Всеки ще иска да си направи и той красив блок, в който се пестят 55-60 на сто от цифричките за ток и парно." Да, може би България е единствената страна, в която не излиза от актуалност вицът за казана, дето не се нуждае от дяволи.
В Перник също нямат нужда от дяволи. В ада ги внасят оттам. Направо от опашките за помощи. Или от съседските „замервания" с юмруци на кого му е по-напукана къщата. Трусът от 5,9 по скалата на Рихтер се оказа нищожен след 12 по скалата на завистта. И докато едни припадат на опашките, други бозаят от няколко страни - държава, състрадателни сънародници, щедри фондации и... пускат катастрофични слухове. Колкото и пари да се изсипят в Перник, все ще скърца нечие недоволство. И пръстът на властта винаги ще е заврян в най-скърцащото място. Навсякъде по света бедствието обединява. Единствено българите показват националната си екстравагантност и се спасяват поединично. Че и завиждат индивидуално.
Помните ли какво се случи през август 2007 година? Не? В град Цар Калоян, глождени от мъката, всеки ден се сещат за наводнението, при което загинаха осем души. Гложди ги обаче и пламъкът на завистта.
Тя пет години не стихва и спихва
От грандиозните подозрения в заговор, при който ДПС пере милиони чрез помощите и някои се облажват в калабалъка, до дребните злостни интриги, че този е взел по-хубав фургон или не е отгладувал ремонта на къщата си. По скалата на завистта там непрестанно „на макс" е чувството, че някой се е уредил. Какво ти „уреждане" след скъсана язовирна стена?
Горчиво-комична е версията за „късмет" на семейството от Горна баня, чийто втори етаж бе отнесен от натовска противорадарна ракета ХАРМ на 28 април 1999 г. Когато бе оповестено, че освен щетите на стойност 67 000 лева Северноатлантическият алианс ще трябва да им плати още 19 бона за морални щети, коментарите в квартала мигом се промениха от: „Добре, че не падна върху нас" на: „Ех, защо не уцели нашия покрив, че да си оправим къщата." Впоследствие се разбра, че са получили единствено 17 000 лева от държавата, но глистите на завистта се развъждат волно заедно с митовете.
Да не се връщаме още по-назад в далечната 1986 г. и земетресението в Стражица. На 7 декември тогава 5,7 срина 15 000 сгради в Централна и Северна България. Загинаха двама души.
Трусът преобърна живота на хиляди и превърна доскорошни приятели в смъртни врагове. Защото, който имаше „връзки" по високите партийни етажи, получи обезщетение и правото да се засели с преференции в други краища на държавата. А „хората от народа" останаха да мизеруват с години във фургони.
Е, как да не развиеш хронична завист при това положение?!
България ще има Нобелов лауреат, когато някой измисли как да впрегне енергията на завистта. Хич няма да ни трябва никаква АЕЦ. С производството на една обикновена ЗЕЦ (зависто-електроцентрала) ще имаме ток, с който България ще грее като полилей в бална зала. Че и на безценица ще продаваме на комшиите, за да не отива зян. Докато не си завидим и за това...
„Яростта е жестока и гневът е като наводнение, но кой може да устои пред завистта." (Притчи 27:4)