/Поглед.инфо/ Проф. инж. Иван Попов – член-кореспондент на БАН, е учен съзидател. Ярко име в областта на техническите науки, той е виден строител на високо технологичната българска промишленост. Делото му е пример за приложение на научните изследвания в производството, в живата практика.

Десетки предприятия и научни центрове на електрониката, машиностроенето, атомната енергетика, химията и други отрасли са свързани с неговите плодотворни усилия. Интелектуалната висота, деловите и моралните качества на политика и държавника проф. Иван Попов са съизмерими с най-високи образци. Да се създават български производства на световно равнище – това бе смисълът на неговия живот.                          

На 8 декември 2007 година се навършиха 100 години от рождението на именития българин. Това е повод да изразим възхита и почит към името и делото на учения и строителя. Дело, равно на творчески подвиг.

Проф. инж. Иван Попов – член-кореспондент на БАН

Впечатляващи са познанията, размислите, идеите и проектите, създадени от проф. Попов. Той споделяше гледища, съзвучни с тенденциите на световното развитие. Като заместник-председател на Министерския съвет и председател на Комитета за наука и технически прогрес инициира мащабни начинания, новаторски програми. Пристъпи към внедряване на електронноизчислителната техника. Започна работа по изграждането на модерни мощности и научни звена по електроника, биотехнологии, металорежещи машини с програмни устройства, металокерамика, тежка химия, на АЕЦ „Козлодуй“ и т.н.

Дейността на Иван Попов се отличаваше с научна вещина и стройна система за реализация. Взискателен към себе си, той ратуваше за високи критерии в работата. Учил в Европа, заемал отговорни длъжности в заводи извън страната, професорът инженер се изявяваше като истински европеец. Поведението му вдъхваше респект, предизвикваше чувство на уважение. Общуването с него бе удоволствие, от което човек се обогатява с познания. Стилът на ръководителя Иван Попов бе образец на цивилизована човешка мярка.

Многостранно развит деец, той имаше широки познания – от планиране на времето и управлението на технологичните процеси до предписания за здравословен начин на живот; еднакво компетентен и когато говори за компютри, и за канцерогенни опасности. Строг и сериозен, той беше чувствителен, сърдечен и мил човек.

А с какво старание монтираше слънчеви батерии на покрива на своята малка вила! Сега тя изглежда като Пепеляшка, обкръжена от дворци ва вулгарни грабители на народното богатство. И тоя почтен и безукорен интелектуалец беше хулен и оклеветен след 1989г. от медийни слуги на незнайно как забогатели случайни хора. Ето още един акт на жестоките нашенски нрави, простащина и несправедливост.

Проф. Иван Попов бе последователен във всичко. Умееше да се съсредоточава върху ясни и високи цели. Загърбваше случайните хрумвания, не се разпиляваше по маловажни задачи. Роб на истината, той смело се противопоставяше на вятърничави предложения, независимо от ранга на техните автори. Когато в Политбюро на ЦК на БКП се обсъждаха важни икономически и политически въпроси, говореше компетентно, отстояваше принципни позиции. Беше чужд на маломерните мисли, на бързоръките действия. Предложенията, които правеше, бяха научно обосновани, конструктивни и реалистични. Аргументирано оборваше незрелите идеи и проекти. Никого не ласкаеше и не допускаше да го ласкаят. Убеден в своята правота, професорът влизаше в нелицеприятни спорове, нерядко и с Тодор Живков.

Проф. Иван Попов бе толерантен, културен и дисциплиниран управленец. Методологичната система за анализ на явленията и процесите в съвременния стопански и обществен живот бе сърцевина на плодотворните му дръзновения. Големите си успехи постигаше с усилен и последователен труд, с мъжка воля. Този здравомислещ човек умееше да насърчава участващите в новаторските проекти. Крупният съзидател ги увличаше към новаторство и творчество.

През втората половина на 60-те години проф. Иван Попов обоснова идеи за научнотехническия прогрес на Сливенски окръг. Той има принос за усъвършенстване на електровакуумното производство, машиностроенето и текстилната промишленост, за изграждането на мощности за електростартери и динама, текстилни машини, за създаването в окръга на електронноизчислителни центрове, за научни и развойни бази на различни отрасли на производството и услугите.

Големи са неговите заслуги за напредъка на икономиката и науката в столичния град. През 70-те години тук се създаваше близо една пета от националния доход. В София разгръщаха дейност основните средища на научноизследователския потенциал на страната. Проф. Иван Попов е личността, която с високия си професионализъм подпомагаше нашите усилия при изграждането на мощни териториално-производствени комплекси по електронноизчислителна техника, подемно-транспортно машиностроене, радиосъобщения и електропроизводство, металорежещи машини с програмно устройство, черна и цветна металургия, фармация, модерни съоръжения за отбрана и др. Срещите му с труженици на науката и производството обогатяваха участниците със знания за световните новости.

Професорът не само определи високите технологии като вярната посока за напредъка на българската материална култура, но и на практика се зае да ги реализира у нас. Той вгради познания и умения в нетленни паметници на материалния прогрес на страната, потвърждавайки, че националната научно-производствена опитност е историческа ценности. А поколенията професионалисти, които държавата ни създаде, биха правили чест и на държави с голяма производствена и интелектуална мощ.

Тъжно и жалко е, че разрухата, грабителската приватизация и бедността прокудиха в чужди страни хиляди висококвалифицирани български специалисти. Сега те увеличават богатството на богати държави; други изкарват хляба си с несвойствена работа или тънат в нищета и забрава.

Безкористен и почтен, проф. Иван Попов  не можа да се примири с грозните черти на дългия и безпрецедентен български преход към примитивен капитализъм. Остана верен на социалистическата идея, на заветите на своя брат антифашист, разстрелян от близки на някои сегашни „демократи“. Остана верен на себе си, на своята мисия. Остана непоколебим на поста си – да служи на Отечеството. Въпреки превратностите на времето, въпреки завистта на свои и злобата на чужди.

Отиде си огорчен, унизен, но не и обезверен. Отиде си, вярвайки в здравия разум и в силите на народа. Отиде си с надеждата, че създаденият материален, духовен, човешки потенциал на жилавата ни нация ще наспори нови резултати.

Дано семената, които посяха проф. Иван Попов, отново родят народополезни плодове. Тая вяра ни крепи и ни насърчава. Прави ни по-спокойни за бъднините на България.

* Георги Йорданов, книга първа „Срещи“, от трилогията „Притаени мигове“, С., 2016 (с незначителни съкращения)