Вижте договора, с който се орязва пакета по сделката за Ф-16!

/Поглед.инфо/ България се отказва от цялото управляемо въоръжение „въздух-земя”. Намален и е броят на пилотите, които ще преминат през обучение – от 16 на 12. Намален е също и броя на инженерно-техническия състав, който ще премина през обучение – от 75 на 65.

Протоколът за преговорите по цената на пакетната сделка за Ф-16 е подписан от командващия българските ВВС ген.-майор Цанко Стойков и Мишел Хизон, директор на департамент в Агенцията за сътрудничество по отбрана и сигурност, на 17 май.

Преговорите са се състояли между 8 и 14 май в САЩ. 

България се отказва от цялото управляемо въоръжение „въздух-земя”.

В искането за обвързваща оферта бяха поискани 24 броя свободнопадащи бомби Mk 82 (227 kg) с взриватели и шест инертни (учебни) бомби от същия тип, както и комплекти за преоборудването на тези боеприпаси в управляеми – 15 комплекта GBU-49 Enhanced Paveway II (комбинирано лазерно и GPS насочване), още толкова GBU-54 Laser JDAM (комбинирано GPS и инерциално насочване) и 28 малокалибрени управляеми боеприпаси GBU-39. 

След промените в пакета остават само бомбите Mk 82, както и учебните боеприпаси от същия тип. Наличните свободнопадащи бомби Mk 82 обаче не са адекватни за съвременни бойни действия и практически принизяват новите F-16C/D до нивото на наличните МиГ-29, които също могат да използват свободнопадащи бомби с доста прилична ефективност.

Намаляват се и бройките на целеуказващите контейнери AN/AAQ-33 Sniper ATP от четири на едва два. 

При пакета „въздух-въздух” ракетите AIM-120C-7 стават от 16 на 13, а ракетите за близък бой AIM-9X се намаляват наполовина – от 24 на 12. 

Пусковите установки (релси) за ракетите „въздух-въздух” LAU-129 (това са своеобразни преходници между точките за окачване под крилото и самата ракета, защото без тях поставянето на ракетата „въздух-въздух”е невъзможно) се намаляват от 48 (по шест на самолет) до едва 26 (3,25 на самолет).

Орязва се и броят на нашлемните системи за изобразяване и целеуказване JHMCS II от 20 на 12. 

Намален и е броят на пилотите, които ще преминат през обучение – от 16 на 12.

Намален е също и броя на инженерно-техническия състав, който ще премина през обучение – от 75 на 65. 

Намаляване има и при броя заявени резервни части и консумативи, които ще се поддържат на склад в България (т.нар. „техническа аптечка”).

Резервните двигатели General Electric F110 се свалят от два на един. 

Премахва се и цялото оборудване за експлоатация на нашите F-16 в база за предно разполагане(FOB – Forward Operational Base), което значи, че машините ще са вързани към основната база в Граф Игнатиево.

Двата тренажора, които ще се поставят в авиобаза Граф Игнатиево, ще са от по-нисък клас.

Цялостна поддръжка в България няма да има - по-сложните системи и агрегати ще се ремонтират зад граница. У нас ще се прави поддръжка на ниво O-Level (линейно обслужване) и до известна степен на I-Level (еквивалентно на поддръжката в ТЕЧ). Тежкото обслужване (D-Level) няма да става у нас.

Разходите по изграждането на специфичната инфраструктура, необходима за експлоатацията на F-16, разходите по основния ремонт на авиобазата, плюс разходите, нужни за това бойното дежурство да се носи от друга база за поне няколко месеца ще са на стойност около 200 млн. лева, като половината сума е за специфичната за F-16 инфраструктура.

България е поискала да отпаднат разходите за транспорт на оборудването и въоръжението, което върви с изтребителите. Не е прието - цялата организация и нейното заплащане остава в български ръце и се отлага във времето.

България трябва да плати сама транспорта на цялото оборудване от САЩ (с включена застраховка на стоките), прелитането на осемте самолета, както и разходите по складирането на въпросното оборудване в САЩ, защото то става собственост на България, в мига в който се приключи с производството му.

Вероятно ще трябва да се плати и за оборудване за експлоатация на нашите F-16 в база за предно разполагане.

В проектодоговора, изпратен на България, е заложено, че предаването на първите два F-16 ще стане през юли 2023 г.

Останалите шест машини ще бъдат получени на две порции – едната през октомври 2023 г. и последната през януари 2024 г. 

В края на документа се подчертава, че нотифицираната цена от 1,6 млрд. долара не е окончателна - крайната цена на проекта зависи от изискванията на българската страна.

Припомняме, че вчера президентът Румен Радев заяви: "Проектът за придобиване на нов изтребител губи смисъл, ако самолетът е лишен от способности".  

„Ако вътре (обявената цена от 1.256 млрд. долара - б.р.) има всичко необходимо така, както е разработено и изпратено от нас в искането за предоставяне на оферта и така, както беше публикувано от американското правителство с всички пакети и пълни способности - цената  (1.256 млрд. долара) е приемлива, но ако ги няма тези неща – проектът губи смисъл“, заяви държавният глава и подчерта, че правителството е длъжно да осигури оперативните способности и техническата поддръжка на този самолет така, както те са били разработени от Министерството на отбраната, приети от Министерски съвет и утвърдени от Народното събрание.

"Не сме заявили голям пакет от запаси от оръжи. Ще се наложи да закупуваме допълнително повече ракети. Нито една държава не си купува пълен комплект от въоръжения. Това е една инвестиция, която блокира възможностите за дълго време, а е със срок на годност и изисква голяма поддръжка", разкри днес зам.-министър Атанас Запрянов, с което потвърди притесненията на държавния глава за орязването на пакета. 
Запрянов поясни, че закупуването на управляваемо оръжие ще в бъдеще време. "Самолетът като бордови системи разполага със всички кодове и системи за управление които са отключени за всяко управляемо оръжие, което ще закупим в перспектива", поясни той.

"Има какво да изпиляваме в условията и цените", заяви военният министър Красимир Каракачанов на 31 май. Той определи като спекулации слуховете, че намаляване на цената ще бъде за сметка на способностите на самолета и неговото въоръжение. Вицепремиерът подчерта, че това категорично не е вярно и увери, че преговорите ще продължат докато се намери онази пресечна точка, приемлива и за двете страни.

Когато военният министър е правил това изявление обаче, договореностите за орязване на пакета по сделката вече са били факт - подписите на българската страна са положени на 17 май.

Още тогава експерти предупреждаваха, че българският преговороен екип няма да успее да съчетае по най-добрия начин цена и способности на самолетите при тази сделка.