/Поглед.инфо/ Има политици, които са заразени с неизлечимия бацил на властолюбието. И когато то е застрашено, прибягват до най-различни похвати, често непочтени и гарнирании с инсинуации и неистини.
Корнелия Нинова, която властва в БСП, заяви, че още не е решила дали да се кандидатира за председател на БСП или не.
Това и заявление потвърждава, че подадената от нея оставка заради сгромолясването на БСП и на последните избори е само проформа. То така и я подаде - не като незабавна, а с отложено действие - до 22 януари, достатъчно време да поутихне напрежението от изборната загуба, да и даде възможност да прегрупира поддръжниците си и да се опита да се справи със съперниците си за поста председател на партията. Така на времето Валери Жаблянов, неин заместник, когото ГЕРБ успя да свали от зам.- председателския пост на Народното събрание, беше отлюспен, след като се опита да се кандидатира за нейния пост след една тогавашна уж подадена оставка. Сега Крум Зарков заяви кандидатурата си, и тя веднага го разобличи - бил поддръжник на Истанбулската конвенция, срещу която тя безкомпромисно се бори, един вид той е "джендър", докато 80 процента от народа бил против тази конвенция. С една дума, намеква тя, изберете Зарков на мое място, и той може да ви натресе конвенцията и джендър идеологията, съгласно която един мъж може да реши че вече е жена и българското законодателство ще трябва да се съобрази с това. Това е удар "под кръст"- неразрешен и наказуем удар в коремната област в боксов мач между двама съперници, но тя е майстор на такива удари - такъв нанесе и на Румен Радев Радев преди изборите, а сега твърди, че съвестта и била чиста - нали бил преизбран за президент.
Но става дума за друго - за смиреност и почтеност. За това да не правиш изявления, които може да бъдат приети като граничещи с нахалство. Когато подаваш оставка, защото си председател на една партия, претърпяла провал по време на избори, ти с жеста си казваш - не успях, сдавам поста, изберете някой друг, който би се справил по-добре от мен. А Нинова не казва такова нещо, тя заявява, че може и да се кандидатира на конгрес да бъде наново избрана за председател на партията, с една дума мисли сериозно по този въпрос, но още не е решила. Ще реши като му дойде времето. И става ясно, че не и се сдава властта. Но що се отнася до Зарков, той незабавно парира удара и като заяви, че е очаквал нейната реакция срещу желанието му да се кандидатира за поста и, и че лично той няма проблем с това, че Истанбулската конвенция не може да бъде ратифицирана в България.
Подобна жажда за власт притежава и низвергнатият бивш премиер Борисов. Той като че още не може да повярва, че някой - всъщност не някой, а суверенът- му е ритнал премиерското столче и той никога повече няма да седне на него. Че повече няма да му се удаде да гушне в мечешката си прегръдка Херо Мустафа, защото чичо Сам го е разлюбил. Че вече красиви годпожи няма да се натискат да споделят леглото му. Че мисирките вече няма да тичат подире му. Че в боксовия мач между омразния му Радев и него Радев го е нокаутирал - него, който също е генерал, каратист, футболист, всестранно надарена личност, с когото доскоро европейските лидери са се съветвали. Такава болезнена загуба на власт той трудно преживява и затова яростно клейми управляващите, назначени от "диктатора" Радев, като твърди врели некипели, разчитайки на късопаметството на хората. В новия парламент ГЕРБ щели да предложат мораториум върху тегленето на заеми. Когато той не е на власт, тегленето на заеми е престъпление. На времето, когато Орешарски изтегли заем един милиард, изригна, че това заробва децата, които утре ще трябвало да изплащат този дълг. А когато след това дойде на власт, изтегли не един, не два или пет, а цели 16 милиарда заем. И като няма с какво друго още да захапе управляващите, ги обвини, че народа измирал от коронавируса, първи сме били по смъртност, говори за "трупове в чували". Тази му приказка, като онази за тегленето на заеми, си е "удар под кръста", непочтена и граничеща с нахалство, защото в месеците преди да падне от власт, при неговото и на ГЕРБ управление България беше в процентно отношение ту на първо, ту на второ место в света по смъртност от коронавирус и на последно място в света по брой на ваксинирани.
Внушава ли си Борисов, че хората ще му повярват и наново ще пожелаят да падишахства и да раздава народна пара от джипката?
Не разбират ли Нинова и Борисов, че всяко нещо си е с времето. И че прекаленото застояване на най-висок пост е вредно за партията, която оглавяват, а и за обществото и държавата?